Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2012 22:03 - СРЕЩА – РАЗГОВОР С Г/ЖА ЗДЕНКА ТОДОРОВА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1848 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                             СРЕЩА – РАЗГОВОР  С  Г/ЖА  ЗДЕНКА  ТОДОРОВА

 

     Тази вечер в залата на ул. „Славянска” 6 имаше среща - разговор с г/жа Зденка Тодорова от Цариброд за живота на българите в пределите на Сърбия. Поводът бе годишнина от позорния за България Ньойски договор, съгласно който територии от България бяха откъснати от нея и придадени към Сърбия, Македония, Гърция и Турция ведно с целокупното българско население в тях. В рамките на петнадесетина минути Госпожата направи исторически преглед на събитията, последствията от тях, отправи и критика към нашата страна, която няма стратегия за решаването на този въпрос, макар казусът да е съвсем ясен – Сърбия няма нищо общо със Западните покрайнини! Словото й бе толкова силно и сбито, събитията и последствията от тах така вярно и убедително представени, че я поздравих лично.

    Имаше изказвания след нея, в които участниците даваха предложения как да се подобрят нещата с българите в този забравен вече от България край. За съжаление някои бяха некомпетентни, стигна се и до спорове. Същественото обаче беше духът, който бе в залата благодарение на нашата сънародничка от Цариброд. Тя е посветила живота си на каузата да бъдат върнати отнетите ни територии, да се запази българският дух и етнос в тях въпреки агресивната сърбизация, на която са подложени сънародниците ни в Крайните. Изтъкнато бе и тежкото икономическо положение на хората там, което според мен не е случайно. И то е брънка от разработката на сърбите да прогонят българското население от Крайните във вътрешността на Сърбия и така да го сърбизират. А опразнените от него територии да задържат и да използват природните им ресурси – каменни въглища, вода и водна енергия, гори.

   И аз направих предложение в изказването си как да се подобрят връзките между България и българите в Западните покрайнини - като се отворят нови гранични КПП. Те трябва да свързват най-бедните и най-отдалечени райони на Западните покрайнини с България, до чиято граница те се намират и където те могат да продават стоките си, предимно селскостопански. Липсата на ифраструктура в тези райони, на икономика, отдалечеността им от градовете на Сърбия, това е причина хората да живеят при ужасно трудни условия. А са българи и България е съвсем до селата им. Предложенията ми бяха следните:

 

  1.  Да се построи необходимата инфраструктура и да се открие ГКПП „Петачинци”.

 Известно е, че това село е разделено, като няколко къщи са в Бълтария, а повечето – в Западните покрайнини. Съществуващият път е бил изоставен, а мостът над р. Ерма е взривен, не знам от кого, но смятам като превенция срещу преминето по него на войски на фашисткото куче Тито, с които да ни нападне. При посещението ми в Сърбия видях, че там този път от Трънски Одровци /където се събират реките Ерма и Звонска/ вече се строи, като парите за това били отпуснати от ЕС. Строителите на пътя казаха, че се бърза, за да се усвоят парите. А строителството на пътя – то е ужасно. Платното му става доста широко, но вместо да се полагат инертни материали, насипва се почва от гората или от ливадата до пътя. Такава простотия не бях виждал. При тих, продължителен дъжд този път ще се превърне в тресавище, свлачище. Успоредно със строежа на пътя се решава и друг въпрос, с боклука на региона. Той се докарва чак от Пирот и се разтоварва там, където пътят ще се насипва. Вместо инертни материали, отдолу му се подлагат боклуци. Да ги бяха разтоварили отгоре, та цялата им свинщина да пръкне.

   От нашата страна обаче нищо не се прави. Кой ще възстановява моста, не се знае. Разчита се пътят на наша територия да премине през тунела до р. Ерма и да достигне гр. Трън, но това не е добро решение. Тунелът е пробиван от германците за теснолинейка. По-голямо превозно средство от мутрешки джип не може да мине през него. Да се насочи пътят към Трънска Банкя също не е решение. Нова инфраструктура трябва, а не се прави нищо.

   Един ГКПП в този район ще помогне на поминъка на хората в този ужасно беден регион, но аз имам страхове да не им се случи и нещо по-лошо да ги налетят трънските ромове. Да не се получи със сънародниците ни както с ескимосите, които нямали имунитет срещу туберкулозата и тя ги покосявала.

 

    2. Вторият ГКПП, който предложих, „Смолча”, е по долината на р. Височица. Старият път е запазен и ще свърже най-бедните села от Северната крайна по долината на реката – Смиловци, Радейна, Сенокос, Криводол и другите с българското село Смолча. Тези хора за да достигнат до град Царииброд трябва да прехвърлят една планина. А шосето покрай река Височица, което води за Пирот – то е ужасно. Предполагам така е замислено да си и остане - сръбска политика с цел прогонване на българите от този регион заради тежките им условия на живот. Ако се отвори границата селяните, наши сънародници, ще продават стоката си на пазара в Годеч, който съществува стотици години, провежда се и сега всяка сряда.

   И тук са възможни проблеми обаче, защото Годеч е пълен с ромове. Те наподобяват опъната тетива, която може да се освободи след отварянето на новия ГКПП. А колко не отнесени на Отпадъци джелезни и бакърени предмети има, и колко неща за крадени от хора, които нямат рефлекс да се пазят от кражби.

 

   3. Третият ГКПП, „Славчето” трябва да свърже град Босилеград с Кюстендил, Земен, Радомир, Брезник и Трън. Това са естествените връзки на Босилеград. Има стар път от Босилеград до с. Извор, който прехвърля седловината Славчето на Милевската планина. От другата страна е нашето село Долно Кобиляне, пътища от се отправят към споменатите населени места у нас. Инфраструктурата и у нас и в Западната Крайна тук е ужасна. Тази връзка обаче е много необходима, защото сега Босилеград има връзка само със Сурдулица и Вранье след прехвърлянето на планината Бясна кобила. Който е пътувал знае какви ужасии крие пътят от с. Власино покрай река Върла до Сурдулица. Боселеградчани ще започнат да пътуват насам, към родината си.

   И тук обаче съществува подобна опастност в лицето на кюстендилските ромове. Ако пооставят черешовите градинии и другите си хранилки тук за сметка на бакър, джелезо и др. подобни в Босилеградско, за сънародниците ни е възможен ефект, обратен на очаквания. А негативиите от тези посещения вече ги има, макар да се пътува за сего по-трудно. Давам пример с моста над р. Ерма при с. Трънски Одровоци. Изчезнати са му чугунените капаци, всеки един по 20 кг, но аз знам схемата и участниците. Ще ги опиша ведно със снимките на зеещите шахти, когато имам време.

 

   Това бяха моите предложения. Помествам ги и в блога си, за да станат достояние на повече хора. Дано пък някой се окаже фактор, който може да каже:

        Да бъде!!!

        И да отворят набързо тези ГКПП-та.

  

  




Гласувай:
5



1. sande - Санде: Поздравления, Коста!
29.11.2012 10:40
Предложнията ти са разумни, обмислени, реалистични, осъществими. И много патриотични.

И могат да се реализират по линия на трансграничното сътрудничество и еврорегионите.Такива структури вече съществуват. Може да се разчита на европейските фондове за тази цел.
Необхдими са само компетентни хора, инициативниу порити, почтени и посветени на каузата. Като Зденка. Като че ли това ще бъде най-трудното, обаче и в крайна сметка.

И аз като теб ще кажа: Да бъде!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183167
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031