ЕДИН  ГОЛЯМ  БУДИТЕЛ – ФРАНЦ  ЙОЗЕФ  ХАЙДН

 

   Това е вторият по значение за бъдещето на музиката композитор след Бах. Него Моцарт нарича с уважение Татко Хайдн и му прави посвещение от шест струнни квартета, които остават недостижими като съвършенство за следващите композитори в този жанр. Хайдн от своя страна нарича Моцарт най-великият композитор от всички които познава, започвайки винаги с въведението:

   -Както знаете, аз съм изключително честен човек!

   Нещо, в което никой не се е съмнявал.

   Значението на Хайдн е огромно. Той е баща на съвременната симфония, на струнния квартет и на клавирната соната. От него се учи един от най-великите гении на човечеството, Моцарт. И го надминава, но умира твърде млад. Неговите достижения в тези три жанра след смъртта започва да ползва Хайдн в зрелите си години и говори за това с гордост. Така са се отнасяли великите творци едни към друг, това е един пример, но има и други, напр. Гьоте и Шилер. В живота на Хайдн, когато е на 60 се случва нещо, благодарение на което той става свободен творец и аз ще се спра точно на този момент от живота му. Изведнаж съдбата се оказва благосклонна към него и той вече има възможността да твори свободно.  Ето как става това:

   Хайдн е утвърдил се във Виена музикант и поради това през 1761 г. княз Естерхази-баща го наема на служба при него. Обръщам внимание на израза ми, „наема го на служба”, защото става точно така. Хайдн чрез договора си с него поема огромни задължения към музикантите му, които е длъжен да обучава и да се грижи за тях като следи за поведението им, външния им вид,  подготвени ли са за репетициите. Към задълженията на Хайдн са влизали още да бъде капелмастор и служител към капелата, да обучава певците, да се грижи за нотите, за инструментите. Но и нещо друго, много важно е трябвало да прави Хайдн – да пише музика каквато му се поръча.Творците, които прочетат това, веднага ще кажат, че такова нещо не е възможно. Да поръчаш на творец да изтвори нещо точно определено? Така са постъпвали от НКВД с Шостакович. Но Хайдн се е справил и с това изискване към него. Чрез този договор, който остава в сила почти 30 години, Хайдн бива лишен от самостоятелна творческа инициатива и се изявява като творец в рамките, които определя княз Естерхази. Той му е поръчвал да напише симфония по някакъв повод или пък програмна, струнен квартет, религиозно произведение, ако някой от роднините му е починал или пък има повод да бъде отпразнувано някакво събитие. На княза е била необходима и музика покрай масата му, когато той се храни. Князът е можел да свири сносно на излязъл днес от употреба инструмент, баритон. Това е струнен лъков инструмент, по-голям от виолата и по-малък от виолончелото с 9 докосвани от лъка струни и с 20 резониращи. Хайдн е написал 120 произведения за този тъп инструмент, като го е съчетал с оркестров съпровод или в камерен състав. Колко загубено време на този гений.

    Въпреки това обаче като получавал поръчка /заповед!/ от княза да напише квартет, симфония или нещо друго, Хайдн е създавал шедьоври. Но идеята за тези шедьоври не е излизала от твореца...

    И така, идва 1790 г. Князът вече не е в добро материално състояние и трябва да се раздели с музикантите си. Всеки, който обича музиката е чел за Прощалната симфония, създадено по този повод. На Хайдн обаче князът определя месечно заплащане въпреки, че вече няма да работи при него и дори пенсия за последните му години. Хайдн става свободен човек!

   Тогава не е имало блог /или списаниие Свободни поети?/ , за да започне да се изявава той вече като свободен творец на електронен носител, но въпреки липсата на интернет Хайдн добре е оползотворил свободата си. От имението на княза се премества на квартира във Виена, където днес е музеят му и вече работи само върху собствените си идеи, за които не е имал време при княза. В това време от Европа, макар Хайдн да не напускал Австрия, започват да му оказват почит за сътвореното от него:

   - доктор на университета в Оксфорд,

   - член на Института в Париж /музикалният френски елит/,

   - почетен гражданин на Виена,

   - почетен музикант на Любляна /тогава Лайбах/

   - почетен член в Обществото на заслужилите в Холандия,

   - член на Шведската кралска академия,

Внимание му оказват също така от страна на Москва и Петербург, където изпълняват негови произведения, предимно симфонии.

   Татко Хайдн, вече навършил 60, отговаря подобаващо на този жест към него. Той е горд, защото хем не е напускал Австрия през живота си, бих уточнил, дворецът на Естерхази, а в Европа знаят за него и го ценят. Дори го канят да им отиде на гости, да представи свои творби, да се запознае с техните. При Хайдн се появяват и емисари с тази цел, като един от тях, английският евреин Джордж Соломон го съгласява той да им погостува в Англия. С голямо вълнение Хайдн се съгласява. С пощенската карета той минава през Германия – за първи път стъпва в чужда държава! -  достига Балтийското море и с кораб се озовава в Лондон.  Там е приет е радушно и представя свои творби. До днес не е установено неговата Симфония „Оксфордска” там ли е писана или е там е представена за пръв път, но тя бива високо оценена. Хайдн се изявява и като диригент на оперни спектакли, на симфонични оркестри, където той представя предимно свои творби. А неговите творби – те са твърде много. Хайдн се запознава се и с произведения на английските композитори, между които Хендел, който е германец, но приема английско гражданство.

    Хайдн остава в Англия около година, но посещението му харесва и той още веднаж посещава Англия през 1794, когато, пребивавайки там пише за тях своите последни 6 симфонии. Между тях са Часовникът, Симмфонията с тремолото на тимпана, Сишмфонията с Чудото,  където чрез музика изобразява срутването на статуя в концертна зала в Лондон без да пострада никой, Симфонията с изненадата. Шестдесет и три годишният Хайдн не само е творец от най-голяма величина, но и с чувство за хумор.

   Хайдн – това е един от примерите за велик човек, според мен - будител, който не спира да се усъвършенства. По стечение на обстоятелствата или като дар от Бога след навършването на 60 той става свободнен човек това е причината той да ни остави  най- великите си творби Аз, като изключителен приятел на музиката на Хайдн и повлиян в ценностната си система като любител-музикант от нея ще цитирам доста негови творби от този период, които биха били интересни и полезни на любителите музиканти или дори на музикантите, с ценностна система още в процес на изграждане. Припомням, че от Хайдн се е учил Моцарт, че Брамс изключително цени този композитор. Изтъкнах, че той е баща на три основни жанра в музиката. Единствено с Бетховен Хайдн не е в приятелски отношения, при друг повод ще обясня защо.

   Годината 1791, първата от неговата свобада е трагична за Хайдн, защото тогава умира Моцарт. Какво е бил Моцарт за Хайдн, това трябва да се прочете по спомените от хората, с които Хайдн е разговарял за сполетялата го трагедия. Най-скъпото му същество, най-великият композитор, най-добрият му приятел, геният, с който човечеството се е разделило – това е най-голямата загуба в живота на Татко Хайдн.

   Какво създава Хайдн като свбоден човек?

   Най-великите си творби!!!

   Ще изброя доста от тях, но предупреждавам, че ако някой има възможност да се запознае с тези творби и ги разбере и ако обича музиката, ще стане приятел на Хайдн, какъвто съм и аз. А творбите му са много и са много велики, ще цитирам следните:

         Три оратории:

   - Седемте слова на Сасителя на кръста Това произведение има транскрипцишя за струнен квартет,

   - Сътворението на света,

   - Годишните времена,

        Шест „Лондонски” Симфонии с номера от 99 до104,

        Осем струнни квартети, които са получили наименования, между тях е и този, чията бавна част с вариациите е химнът на Германия,

        Десет клавирни сонати, които са в репертоара на всеки голям пианист, Глен Гулд ги свири всичките.

        Хайдн в края на живота си обработва и народни песни, нещо, което прави почти всеки кимпозитор, обръщайки се към корените на народността си. Бетховен пък освен немски, обработва и чужди народни песни, напр. руски.

       Не само този последен отрязък творби на великия маестро обаче са важни за него. Той пише и инструментални концерти, най-значичетелни от които са двата му концерта за виолончело. Тук изтъквам, че Моцарт пише концерти за всички инструменти с изключение на виолончелото, а когато в камерния състав би трябвало да има виолончело, Моцарт предпочита виолата. А Хайдн обича вилончелото. Всичките струнни квартети за Хадн са велики. От тях са се учили композииторите от Моцарт до Шостакович. Между квартетите му има групи от тях, обикновено по шест с наименования: Пруски, Руски, Птичи, Жабешки, Ездачедски, Слънчеви, Императорски. Квартетите му са над 80. Хайдн е писал и много танци. Всеки, изучавал музика е свирил по някакъв танц от Хайдн, напр. менует. Значително място в творчеството на Хайдн заеман неговите симфонии, някои от които са програмни, други подобно на квартетите също са получили разнлични наименования – Мечката, Бурята и др.

   Присъствах на конкурс на пианисти във Варна - времето съвпадна с празника на Будителите -и с радост установих, че на учениците се дават доста сонати от Хайдн и тази тенденция, да се изпълняват по-често творби от него е всеобща. Хайдн звучи по-често по Класик-ФМ и по Меццо, по-често се изпълняват негови творби в концертните зали, а да се изпълнени негова оратория е празник. Докато слушах децата се досетих, че и Хайдн е будител, поне за мен и реших да напиша туй нещож за него. Днес само най-големите диригенти успяват да представят пред публика негова оратория. Бърнстейн записва на видео всичките оратории на Хайдн. Големите диригенти представят симфонии на Хайдн, големите пианисти изпълняват негови сонати. А квартетите му – тях ги свирят всички камерни ансамби от този тип. За да покажат нивото си. 

   Да се представи оратория - това е трудно дело, защото трябва много голям състав и сцена. Текстът за нея е взет от поети, а не директно от Светото писание, като е приспособен от либретист да отговаря на музиката. Бах пише пасиони, предназначени за изпълнение в църквата, това са призведения по текст от Евангелията. Хайдн пише оратории – големи музикални произведение по драматичен сюжет, наподобяващи едноврменно и опера и кантата, предназначени за концертно изпълнение.

    Творчеството на Хайдн заема доста сериозна място в живота ми. Не защото е огромно - аз  не го познавам цялото, както почти цялото на Бетховен или на  Брамс - но пък имам претенциите, че го разбирам и разбирам мястото на този велик човек в музиката. Когато зазвучи негов квартет, симфония, клавирна соната, аз в първия момент се напрягам за да определя на Моцарт или на Хайдн е произведението, което отгатвам бързо и внимателно изслушвам произведението. Неговата музика ми напомня за портрета му, където той е усмихнат, добродушен, а за мен този негов портрет има и още нещо – пимб над главата му. Освен Татко Хайдн за следващото поколение музиканти, за мен той е и Светец в музиката...

     Послепис:
     Съдбата на Хайдн в последните му години давам за пример на хората, които в даден етап от живота си, макар и късен, също се оказват свбободни хора. Свободата им не бива да означава, че те са достигнали последните предели на мъдростта - бирата и чалгата - а представлява шанс за изява в живота им, който не спохожда всеки човек. Свободният човек се стреми към съвършенство, казва Яне Сандански. Аз мисля, че свободният човек трябва да се стреми към творчество според даденостите и възможностите му. Това е времето, когато той трябва трябва да се поучи от творците, да се опита да ги разбере и да приложи мъдростта им в малкото оставащ му живот. 
   Прекрасен пример в това отношение е Хайдн. Той не притежава гения на Моцарт, но цял живот се стреми да усъвършенства таланта си. За него е гордост да се учи от великите творци, били те и по-млади от него. Щастливата случайност - на 60 в разцвета на силите и опита си като композитор той се оказва свободен творец! - става причина да бъде тясно свързван с направлението в музиката, което наричаме класицизъм и към което той принадлежи в Троицата с още двама велики виенски композитори, Моцарт и Бетховен. Всеки от тях е различен, всеки е неповторим, но таткото на двамата е Хайдн. Още една Троица се споменава, Бах, Хендел и Глук, но тя е несъвместима, измислена е от НКВД за размиване на ценностите, оставени от тях.  И на нея ще се спра някога. Хайдн е будителят на останалите двама в Троицата, ако мога  така да се изразя за въздействието им върху тях. Бетховен знае какво прави и осъзнава значението си. Моцарт осъзнава гения си, какъвто след него няма. Скромният Човек в това съзвездие е Татко Хайдн. Поклон пред него! 
    И поздрав към тези, които прочетат внимателно този мой постинг за Хайдн с неговата Симфония №101 в ре мажор, "Часовникът". Тя най-много от всички негови наподобява последните три симфонии на Моцарт и е любимата ми негова симфония. Но си имам и любим негов струнен квартет, оп. 76 №3. А също и любима Клавирна соната, в ми-бемол мажор, която е от последните му творби в този жанр. Има я в Ю-туб в изпълнение на най-великите - Хоровиц, Вайсенберг и Глен Гулд.

       

  

  

  

 

Великолепен, стегнат и с конкретика постинг!

Популяризирам го в моята група към вибокс7, разбира се линквайки постинга ти!

Благодаря!
Haydn: String Quartet in G, Op.76 No.1 - I. Allegro con spirito - Tesla Quartet
http://www.youtube.com/watch?v=sofvBr76reA&feature=related

Haydn: String Quartet in G, Op.76 No.1 - II. Adagio sostenuto - Tesla Quartet
http://www.youtube.com/watch?v=9JWMoSm2_20&feature=relmfu

Haydn: String Quartet in G, Op.76 No.1 - III. Menuet: Presto - Tesla Quartet
http://www.youtube.com/watch?v=HXCbMAmD8b4&feature=relmfu

Haydn: String Quartet in G, Op.76 No.1 - IV. Finale: Allegro ma non troppo - Tesla Quartet
http://www.youtube.com/watch?v=eTEEWrvGqKE&feature=relmfu

Допълних си постинга, вземи последният вариант. Благодаря за мнението,
Коста

Може да звучи нескромно, но си харесах постинга и го попълних с послепис. Готвя се да напиша това, за което отдавна се готвя, за Човека Хайдн. Аз съм негов много голям почитател. Сега ще отворя линка. Благодаря за мнението,
Коста

Хайдн – мисля по – добро изпълнение. Приятно слушане!

Haydn String Quartet Op 76 No 1 G major
http://www.youtube.com/watch?v=4QXbUGjSoyc&feature=relmfu

Haydn String Quartet Op 76 No 2 D minor 'Quinten' 'Fifths'
http://www.youtube.com/watch?v=yv5Lb-v4VV4&feature=related

Haydn String Quartet Op 64 No 3 B flat major
http://www.youtube.com/watch?v=a0iAtyNsv2c&feature=related

Haydn String Quartet Op 76 No 4 B flat major 'Sunrise'
http://www.youtube.com/watch?v=kueKQT1ll0w&feature=related

Haydn String Quartet Op 76 No 5 D major 'Largo'
http://www.youtube.com/watch?v=WPsVML3fJWM&feature=related

Haydn String Quartet Op 76 No 6 E flat major
http://www.youtube.com/watch?v=AWUlz-5kAlI&feature=relmfu

:)
http://www.youtube.com/watch?v=8q9_jIEZSaQ