ТРИ ХУМОРЕСКИ ОПУС 891
- Да имаш вино е лошо, да нямаш вино пак е лошо...
Тази година бе благоприятна за лозите ми и набрах голямо количество много сладко грозде. Като проверих захарността му се оказа, че ако не му долея малко вода то няма да ферментира. Така ме посъветва специалист от Блог.бг и постъпих правилно. Иначе щеше да си остане на шира.
От тук обаче започнаха проблемите ми. От 100 кг. грозде се получи над 60 л. вино. Цигара не съм запалвал през живота си, вино в компания съм пийвал по чаша или две. Ами сега? Все още ми е лесно, защото трябва да отлежава виното още 40 дни, но после? А за виното ме обзеха и притеснения. Първото бе да не ми го откраднат от вилата. Поради това го пренесох в къщи, прелято в 3 литрови бутилки. Но с пренасянето безпокойствата ми не свършиха.
Реших да подаря бутилка от този сок Божий на една дама, но нея я нямаше в в момента в София и го оставих в печатницата, където тя щеше да отиде. Ако печатарът обаче, зает с работата си забрави да го отваря от време на време може да стане голяма беля – виното да му експлоадира печатницата или да оцвети отпечатаните книги в червено, защото преобладаващото грозде е сорт Отел. Обаждах му са на човека, той отваряше бутилката, но се появи друг проблем. Не дамата си взела бутилката, а съпругът й, което вся у мен нови страхове. Първият е да не се изгърми бутилката в апартамента им, защото виното още кипи и второто е да не вземе съпругът да опита виното, защото то е толкоз добро, че няма да може да се спре и ще го изпие на екс. Колко са 3 литра? После трябва да нося друга бутилка.
Неприятности имам и в дома си, защото виното все пак пречи. 20 бутилки по 3 литра в един дом са твърде много. Особено ако няма кой да го пие. Заради вино по трапезите на туристите вечер, което става много рядко, те пък ме набеждават в лъжа. Щом си толкова голям турист, казват ми те, значи си и голям пияница, не се прави, че не пиеш. Налага се да се защитавам. Не мисля, казвам им аз, че един турист трябва да пие, но пък мисля, че един ако човек не пие и една жена ако не „ходи” по мъже, те са сбъркани. Така отхвърлям обвинението.
Изпаднал в комичното положение, в дома ни бутилка до бутилка, се замислих по казуса за виното ми и реших:
Да имаш вино е лошо, да нямаш вино пак е лошо!
- За Симфонията №103 на Хайдн в ми бемол мажор с тремолото на тимпана:
Хайдн, бащата на симфонията, на струнния квартет и на клавирната соната цял живот пише музика по заявка на шефа си, граф Естерхази. Идва време обаче, когато Естерхази умира и Хайдн става свободен художник. Той вече е много известен. Моцарт го нарича татко Хайдн и му посвещава свои творби. В Париж, където Хайдн не е стъпвал му дават най-високата титла в музиката, канят го два пъти в Лондон по 6 месеца. Англия е единствената чужда страна, която Хайдн посещава през живота си. Тук ще спомена, че Бах изобщо не е напускал Германия.
Като отплата за поканата си в Англия и по договор Хайдн при двете си посещения пише по 6 симфонии, в които неговото майсторство в този жанр, хумор и непрестанно развитие стават причина тези симфонии да останат най-великите му творби. Те са известни като Лондонските му симфонии. Някои от тях получават име, защото наподобяват напр. часовник. Една от най-известните му симфонии е тази с тремолото на тимпана. Ще поясня, че тремолото не е трилер, когато се свирят два съседни тона, а при него се повтарят два тона от по-голям диапазон. В случая при тремолото на тимпана това са два главни тона според тоналността, за която тимпаните са настроени. Шегата е завладяваща и се появява още няколко пъти по време на изпълнение на симфонията, която е прекрасна. Посочвам втората й част, тема с вариации с прекрасно соло на цигулката в една от тях
Преди да съм публикувал още писанието ми за Хайдн тук ще отбележа, че докато той е жив от него се учи Моцарт. След смъртта на Моцарт, който го надминава по талант, Хайдн започва да се учи от Моцарт. Симфонията с тремолото на тимпана е подобна на моцартовата Симфония в същата тоналност под № 39. Тази моцартова симфония е най-важната на света в симфоничния жанр според мен, а Симфонията му под №41 е най сложната. Само че Моцарт така пише, че да е трудно за него, но да е леко за слушателя и не съвсем запознатите с това изкуство не осъзнават колко сложна е музиката на тази симфония и на Моцарт въобще.
И така около 16 години след смъртта на Моцарт в Лондон Хайдн пише подобна симфония, но макар и в героична тоналност в нея има и шега. Бетховен пък 21 години след смъртта на Моцарт пише също подобна симфония като тази на Моцарт с №39, в същата героична тоналнаст, с подобни дисонанси, с които внася напрежение преди връщането в тоналността и която нарича Ероика. Ероиката и Седмата са най-високите достижения на Бетховен в симфоничния жанр.
Тези три произведения на трети Майстори са много тясно свързани. В блога има хора, които обичат музиката и пишат по нещо за нея. На тях и на тези, които имат интерес към класическата музика горещо препоръчвам не само да чуят тези 3 произведения на виенските класици, но и да се запознаят с тях. Те са много тясно свързани. Наградата ще е пребогата. Вижда се как творците се учат едни от други и оказват внимание на великите, макар тях вече да ги няма сред тях.
С този постинг напомням, че следващата година се навършват 280 години от рождението на Хайдн. Комуто Моцарт посвещава шест от най-великите си творби /струнни квартети/ и когото Брамс особено цени. Той пък пише Симфонични вариации по тема от една Кантата от Хайдн и му ги посвещава.
3. По едно есе на Николай Хайтов:
Хайтов успя да си построи в родното си село Яврово вила. Скромната сграда не може да се сравнява с днешните мутробароци по Симеоново, Бистрица и др, които са като палати. Разликата обаче е голяма. Във виличката в Яврово работИ Творец,който остави доста творби, а в мутробароците живеят богатите престъпници - наркотрафиканти или „работещи” с тях съдии и др, чиито мозъци са нагънати колкото големите бузи на една депутатка от ГЕРБ.
Последната дейност по вилата на Хайтов била да се направи канала. В Яврово той ми разказваше за този случай, който го бе впечатлил. Дошъл майсторът каналджия, казал как да се направи изкопа и докарал необходимите материали - калени /каменинови/ тръби, вар и цимент – тогава нямаше нищо друго. Започнал той да прави канала и така присъединил тръбите, че те станали като художествено произведение. Като че никога няма да се зарият под земята. Направил той канала, но не пожелал да го зарови той, а седнал и запалил цигара, гледайки в тръбите и поръчал пясък за следващия ден да се сложи под тръбите. На другия ден, след като циментът „дръпнал” тръбите можело да се зарият и извикали човек да ги зарие. Майсторът пак стои, пуши цигара и гледа какво е направил, след това казал: Заравяйте вече тръбите. И се махнал да не гледа как ги заравят.
Този принцип на работа прилагам и аз. Като правя нещо трябва да е красиво и здраво. Има неща за поправка, които изглеждат леки, но работата по тях е много трудна. Наложи ми се да ремонтирам балкон. Правих му калъпи от дъски, закрепих ги с дърводелски стяги, плетох допълнителна арматура, направих водата така да се стича, че да не облива первазите на балкона.
Нещо подобно ми се наложи сега. Разруши се горният пръстен на кладенеца ми, а да платя да ми докарат и монтират нов не мога и да си помисля. И реших проблема така. По долния пръстен изградих постепенно калъп от гнайсови плочки, между които изплетох арматура и налях много силен бетон. Стана толкова красиво, че мога да го поместя в блога си. Но върви много бавно, защото нагоре може да се продължи само след като бетонът под него вече се е втвърдил.
Сетих се за това есе на Хайтов, защото се усетих, че след като преминавах с една степен нагоре и се налагаше да чакам гледах какво съм направил и се радвах, че става добре. И красиво и здраво. Така трябва да е при строителството. А при жените има друго изискване, за да ги харесват мъжете: трябва да са едновременно крисиви и смешни. Ако този баланс е нарушен, никой не им „предлага”.
