Аз публикувах постинг за планината Бясна Кобила, сега в няколко серии от снимки ще се опитам да разкрия красотата й. Тя, подобно на Осоговската ланина прилича много на Балкана. Достъпът до нея става от селата, но може да се достигне с кола много на високо ако се ползва третокласния път от Босилеград за Вранье. Там има превал, на който до 1919 г. е имало граничен пост между България и Сърбия. От този превал започват десетки пътища по централното било на планината и по страничните, където има превъзходни места за лагери. Моят бе до превала и пребиваването ми на таза прекрасна планина съвпадна с пълнолунието. Районът е пълен с чакали. Те "маркираха" изцяло автомобила ми, включително и резервната му гума.

      Изходният пункт за Бясна Кобила, град Босилеград. Намира се на 30 км. от града и 1000 м. над него. 



    Връх Бясна Кобила. При студено време се вижда пот Черни връх, а от вр. Руй се вижда ако няма мъгла. През него е минавала границата ни със Сърбия до 1919 г.



    От тук под връх Бясна Кобила трабва да извира река Драговищица. Ама не извира поради сушата. Поради тази причина са се разселили и дивите животни. Сушата и горещината това лято са незапомнени. Ще поместа снимка на 250 годишен бук, изсъхнал от сушата. Значи такава беда през изминалите 250 години не е имало.

                                                      От седловината към върха



             Част от билото на Бясна Кобила, погледнато от най-високия й връх.



     Навсякъде по планината има пътища. В постинга ми за нея обясних защо те се подържат и сега.Планината, която се вижда в дъното е Осоговската.



      Тази част от Бясната Кобила се нарича Дукатска пранина. Зад нея е Македония. Прилича на нашия Централен Балкан.
 

     
      Тези селца са в сръбската част на Бясна Кобила. Населението им обаче е българско и е преминало към Сърбия когато турците губят сраженията с австрийците и италианците в края на ХVІІ век. Вижда се долината на река Върла, която завива и отива в река Южна Морава. Там са т. н. моравски българи.



    Връх Бясна Кобила, висок 2000 м. н. в. Прилича на нашите Тетевенска Баба, Булованя, Картала, Вежен.



    Това е седловината под вр. Бясна Кобила, шосето през която свързва градовете Босилеград и Вранье. Седловината е между 1500 и 1600 м.н.в.  Вранье е на 42 км. от нея, а Босилеград - на 30. Това е модернизирана гранична маркировка от преди 1919 г. на която сърбите са си написали глупостта. А пътят е строен от трудоваците след Освобождението и комай така си стои.



    Част от централното било на планината. Горите от смърч са изкуствени, засадени са на мястото на иссечените букови гори. Те изпиват водата за селцата под тях и служат за скривалище на прасета и вълци.



    Входът за мечото зимовище. Това е пещера, чиито вход завива два пъти на 90 градуса и достига помещение, където могат да се топлят една друга 4-5 мечки. Така е било някога, иманярите са им разбили къщата.
 


   Мечото зимовище. В ляво е входът на пещерата, в дясно педераси са взривили скалата на две места да търсят злато и са разхерметизирали зимовището.



                    Иманяри са взривили мечото зимовище да търсят злато.



    От лявата страна всички реки текат към град Сурдулица. Водата им постъпва в две ВЕЦ, но може да бъде и изкачена с помпи във Власинското езеро.



Поилка за животните и вЪрвище за тях. Днес животните са малко, стада вече няма.



                       Лачените обувки на туриста-инок.



                  Не е особено леко придвижването по билото на Бясна Кобила.

(

                Седловина на билото на планината. Тук гя прилича на Мургаш.



                                                По билото на Бясна Кобила



                                            Вятърът тук има сила да бръсне дървета?



                                       Как ли изглежда този гол връх през зимата?



Където билото на планината е тясно вместо букова гора има смърчове.



                         Билото на Бясна Кобила придоби алпийски характер.



             Смърчове и морени - алпийски пейзаж по гърба на планината.



     Последният връх в дясно е възлов, на него има останала гранична маркировка от 1919 г. Както вр. Каменица е по-висок от вр. Кралев двор, така и този страничен връх, Стрешер е доста по-висок от централното било.



                                                                   Пепелянка



    Билото на Бясна Кобила. В ляво се вижда вр. Стрешер - най-красивият връх на планината. Той е на разклонение от централното било от място, където то се чупи на 90 градуса.
 


    Това не са декоративно подредени букови дървета, а са запазени, защото изпод тях извира водата за селцето, което е долу в зАветната гънка.



   В долината пред предния рид има селца. Окосменото със смърчове било зад рида е част от билото на Бясна Кобила, където е преминавала границата до 1919 г. Където има букови гори има селца, където има смърчове няма населени места, защото природните условия са много сурови. Селцанта тук достигат 1500 м. н. в.    

Хубава е !