Тези снимки направих по ширпотреба на път за планината Бясна Кобила, където тази есен се "развъртях". Те са продължение към предишния ми постинг.



                Събор Балканска черга на босилеградските българи в с. Шишковци.



   Скулпторът на Майстора - явно повлиян от автопортета му.



    Паметникът на Майстора пред музея в с. Шишковци е възстановен. Кюстендилски цигани откраднаха предишния и го продадоха за скрап, но гипсовата форма е била запазена и бе направено второ копие. Дали и то няма да израдва кюстендилските предложители на цветен скрап в пунктовете за Отпадъци?


   Босилеградски деца играят хоро. По снагата им личи, че се хранят с екологични храни и поради това са доста разлчни от фидоските на тяхна възраст по градовете, които се хранят с генно модифицираните храни на макдоналдсите.


    Има ли събор - има предлагане на кичове. В Макоцево преобладаваха щъркелите, тук - дивите прасета.



                                                  На събора в с. Шишковци



                                        Народни певици от Босилеградско



                 Народна певица от Босилеградско



                                                              Босилеград



   Долината на р. Любатска. Покрай нея преминава път, пресичащ планината Бясна Кобила от Босилеград за Вранье. Пътят става за коли, но е ужасен.



                                      Махала на село Паралово. Те са поне пет.



                                                                  Оброчен дъб.



                                      Към новата църква на село Паралово.



                                                Махала на село Паралово.



            Поглед към новата църква на с. Паралово и оброчището в дясно от нея.



                                       Къща в една от махалите на с. Паралово.



    Този човек от стари коли прави каруци хибрид. Беднотията е така ужасяваща,
 че не я заснех. Но пък има чешма - три км. е копал за водопровод.



                                    Обитаема къща в село Паралово.



                 Бясна Кобила е вулканична планина. Ето как е застивала лавата.



          Такива са скалите на планината Бясна Кобила.



     Някога ниви, днес обработваемите земи на Паралово се превръщат в ливади.
 


Параловската църква Свети Иван Рилский Чудотворец,
която сърбите искат да се нарича Преподобни Йован Рилски.



    "Декоративни" елементи от новата църква. Някога строител е било почетна професия, днес строител означава крадец. А под архитект се разбира разбойник.
Пример - само как изглежда главният архитект на София. Това не са майстори, а хванати от гората, а материалите са боклук. Слагам дата - октомври 2012 г. и се обзалагам, че до 2 - 3 години тези тухли ще се размият, а църквата ще започне да се руши. За такъв строеж на мутробарок мутрата отсрелва майсторите.



          Камбанарията на новата църква на с. Паралово.



Оброчният дъб на с. Паралово, треснат от гръм. Баба пък чрез свещта запали гробището. Не му върви на туй село от 100 години. А сред каква красота е!



Типичен кръст, който аз наричам Кюстендилски. Такива са кръстовете
по Кюстендилско и Босилеградско. Не съм убеден, че е така, но ми казаха,
че са ги правели някога в с. Гробанци над Кюстендилска Ломница.


Древен кръст в гробището на с. Паралово. То е около оброчище,
до което сега е построена новата църква.


И тук, около с. Паралово след изсичането на буковата гора садят борове. Като у нас.
Първото последствие от това е изчезването на водата и след него - закриване на селото.



    Да има нещо общо със Сърбия този гроб? Ами да. На територия е, която според "наказателната" граница е придадена към Сърбия.



Милевската планина с връх Милевец. Тя е едно от източните разклонения на планината Бясна Кобила. Сега границата е преместена от билото на Бясна Кобила по билото на Милевската планина и хората в долината са откъснати от Бълтгария с граница, а от Сърбия с високата почти 2000 м. планина Бясна Кобила. Целта е геноцид над бъларите тук, обезлюдяваане на тези територии и придаването им за винаги към Сърбия, която може да ползва единствено природните им ресурси, но не и да има тук градове или села. Завет от преди около 100 години, показващ отношението към нас на днешните ни евросъюзници и какво можем да очакваме от тях. Не от всичките, разбира се, от Англия и Франция.



                   Махала на с. Паралово. Вече се вижда планината Бясна Кобила.



       Модернизиран обор в една от махалите на с. Паралово с плевня над него.



                     Милевската планина. От другата страна е махалата Къшле.



    Оброчен дъб. Тук преобладава буковата гора и дъбът е на почит. При оброка обаче няма камене кръст, както е по Балкана.



   Един българин, заложник на "добрите" в Първата световна световна война - изродите от Англия и Франция - забравен от България. Сто години не стигнаха да се поправи тази несправедливост, а виновните, сега в ЕС продължават да се спотайват и до сега като въшки, прикрили се интимните области, което пък развърза ръцете на сръбските шовинисти. Винаги лошите хора са побеждавали.



   Скала, разбивана от кирките на нашите трудоваци след Освобождението, за да се направи път от Босилеград до с. Паралово. Така и си е останало тук...



                     Над река Любатска, където минава пътят за с. Паралово



   Този строител от Паралово е слязъл 7 км. до Босилеград за да работи, а след работа трябва да ги изкачи обратно. Превоз има веднаж седмично, пари за мотопед човекът няма...



                                        Козата - това е кравата на бедняка.



                                                Част от поминъка на параловци.

Лагер  "Бясна Кобила". Денят когато е под 12 часа не ми достига и ползвам и тъмната му част. Отстоянието до София е 160 км.



                 Пълнолуние над Бясна Кобила - добър знак за следващата седмица 

за богатия постинг, Коста!...

Интересно разказваш и хубави снимки си направил. Не съм ходила там и ми бе много приятна виртуалната разходка, която си ни предложил. Поздрави!!!

Поздрави за последните два постинга!
От снимките се вижда красивата природа, но и беднотията превзела това кътче от Западните покрайнини.
Зная, че сигурно никога няма да видя "на живо" този край, затова ми беше много интересно.
Благодаря ти!