Прочетен: 2177 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 16.10.2012 21:48
ВЕЧЕ ИМАМ БРОЙ 3 НА СПИСАНИЕ СВОБОДНИ ПОЕТИ В blog.bg !
Съприкосновението с тази прекрасна вещ ме развълнува много. Списанието този път има няколко раздела: България и света, Белите лястовици, Актуално, Дарове на природата, Култура и изкуства, Смях и Бисерни размисли. В тези раздели са включени около 100 постинги от блогове на различни автори. Политнали птици на втората и на предпоследната страница на списанието носят на крилете си имената на 304 блога. Издател отново е Владимир Качаклиев, но този път главен редактор е Дела Раи. Списанието е направено с изключителна прецизност и последователна мисъл. То е с подчертано будителски характер и поради това след обръщението на Владимир Качаклиев към читателите то това започва и завършва с раздела България и света. Поместено е прекрасно стихотворение на Дела Раи и нейна статия за известни българи, чиито продължение е чак на последната страница, което не е случайно. Това построение ми наподобява музикално произведение, в последната част на която прозвучава темата от първата, най-значителна негова част. Измежду тази основна тема е разработката – останалите раздели. А те са много, но златното им сечение са двете средни страници, където едно стихотворение ме плени с красотата си. Творческата фантазия на главната редакторка при оформянето на тези две страници е изключителна, но не само тук. Когато има серия от снимки на природни красоти те са така подредени, че продължават внушението на автора, който ги е описал. Не само красотата на нашата страна е включена, има статия дори за Антарктида. Не е подмината и историята на нашите земи преди да се заселим тук по време на Великото преселение на народите между IV и VII век.
Аз обичам да чета поезия и това ще бъде първото, което ще прочета от списанието. Поетите за мен са най-близко стоящите до Бога, но поезията аз възприемам в по-широк смисъл – да се стреми човек когато извършва нещо да го прави творчески, с мисъл, красиво. Като поет възприемам напр. уста Колю Фичето, вуйчото на Константин Канев, построил камбанарията в с. Момчиловци, хората, които правят всичко с любов.
На този свят всичко се променя. Давам за пример творците, които стават още по-съвършенни. Пред мен в момента е и вторият брой на списанието. Един автор е публикувал творби и в двата броя. Втората му творба е по-кратка и по-силна. Да се върви от голямото към малкото и да притежава по-скромната творба дори по-голяма сила, това е истинското развитие. Така постъпват композиторите в най-зрелите си години, когато се обръщат предимно към камерната музика.
На главната редакторка най-веча, на екипа, положил толкова труд да подготви списанието за печат, на издателя, на авторите на статиите в него – моето голямо уважение към делото им. В момент, когато в страната ни цари и се култивира примитивизъм и ромфолк да се намерят хора-Будители, които се опитват да извадят от пагубния им път подрастващите и оформените вече в презултат на образователната ни система примати – това наистина е благочестиво дело. Творците – те са най-голямата ни ценност и трябва да ги подкрепяме. Защото „страна, която не подкрепя творците си е духовно камикадзе”!
На брой 3 на Списанието – добър път! То излезе в тираж 2000. Дано достигне до хора, на които ще донесе радост, ще ги размисли и ще ги устреми към нови, по-съвършенни изяви в живота им.
На брой 3 на Списанието – добър път! То показа, че и в трудни времена има място за красотата и силата на словото!!
Поздрави, Коста!!
