Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2012 11:28 - ПЛАНИНАТА БЯСНА КОБИЛА....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 3017 Коментари: 2 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                               На големият българин, поетът Иван Николов:

 

                                            ПЛАНИНАТА БЯСНА КОБИЛА –

     СИМВОЛ НА ОТНОШЕНИЕТО НА АНГЛИЯ И ФРАНЦИЯ КЪМ БЪЛГАРИЯ

 

    Ще започна с описание на планината Бясна Кобила. Тя е част от планинска верига, започваща от гр. Княжевац в Сърбия и достигаща до река Струмица покрай Петрич. Първата планина е Тресибаба, втората – високата и красива Сува планина, наподобяваща макет на нашия Пирин. Следва Влашката планина, свързана с нашата история. От нея се отделя в посока към България друга планина, с право наричана Гребен планина поради скалните игли над долината на река Ерма. Между Влашката плранина и Гребенпланина тече реката Ерма. Гадовете от Англия и Франция така са подарявали части от страната ни на Тройното кралство, че Ерма извира в Сърбия, идва в България и отново преминава в Сърбия покрай селата, наричани и днес Трънски /одоровци/.

   До тук изброените планини са предпланини на Западния Балкан. Те всичките са карстови и са изключително интересни. В името на истината планините от Княжевац до вододелното било на Влашката планина са си били сръбски до 1919 г, но по-късно ще направя едно уточнение защо.

   Планината Руй /някога наричана Трънска планина/ е част от Влашката планина ведно с по-ниската Слишовска планина. От мястото, където се отклонява планината Руй започва планината Бясна Кобила, която вече не е карстова. Тя продължава почти до мястото, където днес се събират границите на Сърбия, България и Македония. Планинската верига от Княжевац продължава на юг с още четири планини – Осоговската, която е най-висока от всичките и по-голямата й част е в Македония, Влахината, Малешевската и Огражден. Доста дълга е тази планинска верига. Наименованието на планините идва от населените места в близост до тях и ще дам примери: Влашката планина носи името на село Власи, Слишовската – на с. Слишовци, Влахината – защото е срещу село Влахи, изключения няма. Същото важи и за плинината Бясна Кобила, части от която носят различни имена. Напр. над с. Паралово тя се нарича Параловска планина, над с. Дукат се нарича Дукатска и т. н. Тази планина обаче има естествени граници в тази верига от Княжевац до Петрич и те са следните:

   Тя започва от Влашката планина, от където се отделя големият рид с планината Руен и свършва при седловината над с. Гюешево, след която започва Осоговската планина. По билото на тази планина е преминавала границата ни със Сърбия до 1919 г, а след тово граничим с част от България.

   Бясна Кобила е една от най-хубавите планини, които съм посещавал в живота си. Аз съм отбелязвал, че обичам да посещавам планини с антични останки, такива, които не се посещават – абсолютон диви! - и планини, където има останали села на невероятно трудни за живеене места. Тази планина отговаря едновременно на две от тези мои изисквания. Билото й се чупи и огъва както билото на Стара планина, а и по височина е почти като нея. Природата й наподобява Балкана в участъка от връх Тетевенска Баба до Вежен във високата й част, в по-ниската част прилича на Средна гора, но и  на Софийския Балкан с неговите стотици махали. Само че на Бясна Кобила махалите не са напуснати или пък унищожени от цигани както нашите. Там все още живеят хора и гледат животни. Поради това, че планината е обитаема по нея пътищата са буквално като мрежа. Причана за това са нуждите от стопански и други сношения на хората в самата планина, които прехвърляйки рид от нея се озовават в съседно село. Така могат да си разменят стоки, разплодниш животни за да не стане кръвосмешение, моми от едно село са били вземани за съпруги в друго. Всичко е ставало през планината. Притежавайки доста познания за различни планини твърдя, че по-удобна за посещения планина от туристите не съм виждал. Можеш да се придвижиш до където решиш по плриличен път и от него да се изкачиш на билото на планината или на определен обгледен връх, да слезнеш в село, а селата тук са до 1500 м. н. в. Дори да се стигне до изгубване на ориентация това може да се поправи с поглед от някой обгледен връх.

   Характерното за тази планина е, че в миналото тя е била приспособена за отглеждане на животни и така се е ползвала стотици или пък хиляди години. Високите й части са пасища, в гънките под буковите гори са селата, защото там изворите не пресъхват. Днес животни има много малко, но планината запазва този си вид. Преобладаващите гори са букови, но днес те са подложени на жестока сеч от престъпници, и за това ще стане дума.

   В началото при отклонението на големия рид, наричан Руй планина Бясната Кобила не е по-висока от 1500 м. н. в. но в посока на юг тя се надига мощно. При нашето село Къшле от нея се отделя друг мощен рид, който носи името в началото Кървав камък а след това – Милевска планина, която е висока около 1700 м. н. в. Билото на Бясна Кобила не недминава 1600 м. н. в. но по него се появява смърч, който показва, че тук климатът е алпийскси. С издигането на билото то става съвсем голо. Следва възлов връх, където билото се чупи на 90 градуса. Тук има запазена стара гранична маркировка. Този връх е възлов и от него към Сърбия се отделя много красив, висок, наподобяващ конус връх, наречен Стрешер /полицай/.

    Главното било обаче „подивява”. Появяват се смърчови гори като по западния Балкан, морени. Успокоението настъпва след около два км. Билото вече наподобява това между Грънчар и Рибни езера, но в по-скромни размери. Напред се вижда най-високият връх, Бясна Кобила. За да се достигне до него се преодолява доста път и седловината между Босилеград и Враня. И тук е останала гранична маркировка от преди 1919 г, сега променена от сърбите на паметник в прослава на руските войски. Ше поместя на снимка простотиите, които са написали па него. От тук има изкачване от около час до върха, но освен красивата гледка наоколо има и доста непрпиятни такива. Боклуци са били разхвърляни навсякъде като за световно, преобладават бутилките, има разхвърляни строителни материали. Под върха курвове са копали да търсят медни руди, изоставили са рудниците и разкривката се свилча в реката, а сградите са като призраци сред тази красота Този район е богат на медни руди. Същите резултати – свински на квадрат! – са постигнати и близо да Кюстендил. Там пък мутра купила рудника и го затворила, а разкривката, преминала във фин прах замърсява и реката и въздуха при сухо време както мръсотията на Кремиковци при с. Долни Богров.

    След върха планината става „мека”. Билото е пасища навсякъде, в гънките има селца. В този вид то продължава по македонската граница и достига да границата ни, където е с. Бобешино.

   Доста различна е планината към Босилеград и към Враня. Към нас посочих вече, че пуска огромни разклонения, подоблни на тези от вр. Момин двор и Кралев двор в Пирин. Първото много огромно бе това с планините Кървав камък и Милевска.Между планината Милевска и между билото на Бясна Кобила е единственият път от Босилградско към Сърбия. За да се достигне напр. до гр. Сурдулица трябва да се пресече Бясната Кобила и да се слиза по тесния стръмен път покрай река Върла до достигане на града. През лятото да се  преминава е опасно, а през зимата не знам как може да се осъществи пътуване по него. Тези хора в Босилеградско, живеещи в около 35 села и всяко с поне по пет махали с отрязан достъп към родината си просто са оставени да избират – да се изселят във вътрешността на Сърбия и да бъдат асимилирани етнически или да останат по родните си места и да умрат. А природните богатсва като руди, гори , вода и др. да останат на сърбиште.

     От разклоненията от Бясна Кобила към нас най-голямото е това, което започва в близост до вр. Бясна Кобила. То има четири грамадни чала, като последният е след дълбок превал и е висок колкото вр. Милевец, който е точно срещу него. По този рид красотата е върхова. От него се разкриват прекрасни гледки към нас, към Сърбия и към селата под него. А долу е село Лисина с прекрасно микроязовирче до него. От това село може да се достигне до вр. Стрешер, дори има табела, насочваща туристите.Нови два големи рида към Босилетград са тези между реките Любатска и Дукатска и между реките Дукатска и Тлъминска. Страничните върхове са високи около 1800 м. н. в.

     Селата в този участък са по долините на реките и  в разните гънки по ридовете много на високо, обикновено под никога не сечени букови гори. Всичките тези реки се вливат в река Драговищица. Най-пълноводната от тях според мен е река Божичка.         

     Много красиви са селата, разположени по превали на ридовете, като махали има и от двете им страни.

    Към сръбската част  Бясната Кобила е съвсем различна. Там тя пуска само един голям рид, този с връх Стрешер, а всички останали са гористи, тънки и продълговати. Осеяни са със селца, като такива има и горе на самите ридове. Как живеят хора там при тези тежки атмосферни условия, без вода, при бурно време, не ми е ясно. По всички долини към Сурдулица има селца. Хората по тези селца са точно като тези от другата страна на планината към Босилеград и говорят по същия начин. Това са българи, откъснати от родината си при отблъскване на турското нашествие от Виена и Венеция през 1688 г. Тожгава избухва и Чипровското въстание. В Сурдулица живеят предимно българи, а българите са живеели чак до Южна Морава и са били откъснати от България поради обстоятелството, че България е останала под турско иго още 200 години, а в българските територии, от които турците са били прогонени са се заселили сърби. При контактите, които съм осъществявал с хора от Сурдулица аз ги ппреценявам като българи. Освобождението на България през 1878 г. и последвалите конгреси и простотии, в които от България се откъсват още територии, защото се е отчитало курс към Русия или ще поемем или към Европа определят окончателните граници на страната, за които убедено казвам, че е мислено и че са напавени реално според природните дадености, за да могат хората да осъществяват нормални стопански връзки помежду си. Поради това границите са прекарана по вододелните била на планините и по този начин на селяните е била дадена връзможност да контактуват максимално лесно с тези от богатото поле.

   Изходни пунктове за посещениая на планината Бясна Кобишла са селата Горно Тлъмино, където мечки, идващи от България са направили тази есен големи пакости на хората и те не смеят да си посещават имотите или да навлизат в гората, село Дукат, което е доста високо в планината, седловината под вр. Бясна Кобила, която е в центъра на плранината и село Лисина, което има и язовир. От това село стават страхотни преходи към Милевската планина, към един страничен рид наречен Валозите, тръгващ близо от вр. Бясна Кобила, също по долината, водеща към вр. Стрешер. От селото до върха се върви поне 4 часа. Пътуват обаче камиони, с които може да се спечели много време и да се спестят сили за достигне билото на планината.

    От седловината под вр. Бясна Кобила могат да се предприемат много красиви преходи, но те са и много дълги. Първият е към вр. Стрешер, който е най-красив ако се върви по билото на планината. Трябва да се носи вода, защото няма никъде, преминава през смърчова гора и морени. Трудно е. Обратният път може да се извърви по шосе в зависимост от времето, с което се разполага, защото има шосета от двете страни на върха. Пътищата са много красиви а местността ми напомня на нашите Тодорини Кукли до Петрохан. Върхът поради някакви причини е обезобразен, може би ше строят антена и поради това са направили и път. Ужасно разрушение на красотата са причинили, това е най-красивият и обтледен връх на планината. От него се вижда и Власинското езеро.

    Вторият тур може да се предприеме по страничния рид между реките Лисинска и Любатска, като се плремине през село Плоча. Да се достигне до края на рида за един ден и да се върне човек обратно не е възможно. Този рид се казва Валозите. И тук красотата е без мяра. Третият преход може да се извърши като се премине през върха Бясна кобила и се продължи по билото, което е граница с Македония. И този преход е много дълъг, връщането трябва да стане по същия път.

   В момента в някои от селата се строят църкви, за тази в с. Паралово ще напиша отделен постинг. Целта намирам за демагогска от сръбска страна.

   Това, което прави впечатление при срещата с тези хора и с красивата природа тук е ужасяващата беднотия и тежък труд. Да затвориш границата на хората с родината им и да им предложиш алтернатива да осъществяват връзките си със Сърбия през планина, висока почти 2000 м. и затворена поне 6 месеца в годината е направо геноцид към тези хорица. Каквото си произведат, с това ще живеят. Умрат ли им животните от болести или глад, те са следващите. Първо се събира храна за животните, която хората не могат да ядат – сено идр. После животните хранят хората. Тук времето е спряло. Поради това, че не е имало текезесиране хората са си останали собственици на земята и са продължили да си я работят. Трудовите си навици и умението да гледат животни те са запазили до днес. Но оставащите тук при тези ужасно трудни условия хора са все по-малко. Райнън се обезлюдява. И идват секачи на буковата гора. Секачи с вид на престъпници идват от къв Враня с камииони без регистрация, секат прекрасната букова гора и откарват вековните дървета от несечените през изминалите векове букови гори към Враня. Секат ги от Западните покрайнини и ги возят към Сърбия.

    Туристите, които посещават този красив български район трябва да знаят, че той е с лоша инфраструктура. Пътищата са наистина много и са проходими за всякакви коли, но при сухо време са ужасно прашни. Те са тесни, някои от тях са доста стръмни. Пътищата са строени от трудоваците след Освобожданеието на България и са останали в това си състояние с малки изключения. Те обаче се  подържат, защото хората ги ползват. Вече обясних, че за да се премине от едно село в друго, което е в съседна долина хората не слизат по пътя до лъката, където се събират реките, а се прехвърлят по път през рида. Това е причината да има толкова много пътища, но пътищата ги има и по главното било и покрай огромните ридове, които се отделят от него. Тези пътища са служили за придвижване на животните към пасищата и за транспорт до тях. Подобни пътища има в нашата Понор планина. Тази година хората се оплакаха, че от горещината и сушата едвам са събрали малко сено за животните или не са събрали въобще и бяха много загрижени за идващата зима.

   Специално искам да подчертая красотата на селцата, когато те се погледнат някъде от високото. Керемидите са като боядисани в червенокафява фосфоресцираща боя, толкова са чисти. Селцата от към откритата към планината страна са заградени с огромни буки. Над селцата също има букова гора, защото изпод нея извира водата за селото. А с каква форма са селцата – някои са в една мека гънка, широка стотина метра и дълга поне километър, като тази гънка отдалеч иглежда като окосмена, но като се приближиш до нея виждаш че е заградено с огромни букови дървета, някои от които с диаметър към два метра, прогнили, поникнали са им нови клони, но дърветата са живи. Букови дървета има и в гънката в района на селцето, както дъбовите дървета в дворовете на с. Гинци. Като красота обаче недостижими са селцата по долината на река Лисинска – простор, слънце, гори, поляни, много селца. Хоризонтът се затваря от три грамадни чала от главното било на Бясна Кобила, по които е преминавала някога границата ни със Сърбия. А зад тези три меки върха се изшилва тревистият купол на връх Стрешер. Към с. Лисина пък има красив язовир, в страни от него - огромен чал от Валозите, последван от още няколко още по-огромни. Срещу селото пък се издига Милевската планина, която е разклонение на Бясната Кобила и е най-високата планина тук. А Валозите колко са красиви! Освен че наподобяват на чалове, те имат и скали с различни форми и скалисти била, леки за преодоляване и дълбоки долини, в по-широките от които има скътани селца.

   Нещастни българи жевият тук заради интересите на простаците, Англия и Франция, откъснали тези територии от България.защото това е част от стратегията им в отношенията с Турция и Русия. А да баха помислили за тези хора които затвориха отпред с граница към родината им и към Сърбия с планина висока 2000 м. Как ще живеят те тук? Над с. Любата има паметник на българи, замръзнали през зимата на 1975 г. вероятно в опит да доставят храна от Босилеград на семействата си. За причината за замръзването им паметникът мълчи.

   Хората по селцата като видят българин се радват много и се опитват да му окажат внимание. Предлагат ракия, нещо за ядене – мляко, сварено яйце, сирене. Това имат. Но как да вземеш нещо от толкова бедни хора? И казват: Ние сме българите извън България. А беднотията, грижите, нуждите – те се виждат. Това е политиката на сърбите, която цели да няма в този български район българи, но не знаят, че като изчезнат българите от там други заселници в него няма да има. Ще има толкова, колкото на мястото на прогонените турци от полупустините на Източни Родопи.

   Ако нещо все пак може да се отчете като направено за доброто на тези хора е това, че земите и горите им не са били отнети. Това е причиината да останат хората по тези места, макар те да намаляват все повече. След като слеза от красивата природа и навлеза в някое село си спомням част от стихотворението на Вазов, писано за шопите от скалаците:

 

                И човекът, дрипав, твар нещастна,

                роб на мъки и на мрак вековни,

                туря пятно в таз картина красна,

                фърля скръб в предела тоз чаровни!

 

    Мишсля си, че ако България не бе придадена към Сталин, в резултат на което хората бяха прогонени от родните им места и собствеността отнета, ако не бе ликвидарано селото и нанесен удар по вярата, България щеше да изглежда по подобен начин, но хората нямаше да са бедни. И щеше да бъде цветуща страна. За 500 години турците не посегнаха върху собствеността на хората, за отношението към вярата темата е сложна и  се разпространяват неверни твърдения. Ще дойде време и за тях. За 50 години руснаците ни заразиха с вируса на комунизма, разработен в Европа на внремето за да бъде заразена с него Русия, да започнат хората да се избивиат един други и така страната да се скапе от вътре. Днес истинските вируси остават жизнеспособни само в Северна Кориея, но метастазите ни засегнаха необратимо. Това е и причината, нищо в България да не върви. Защото този вирус остави след себе си само цигани и простащина. Циганите разрушиха селата в почти цялата Северозападва България и сега се устремяват да крадат в София и по големите градове.  Защо в Западните покрайнинии няма отглозгани от циганите къщи. Но и там с подкрепата на този етнос от България има начало на такъв процес. Ще поместя снимки като доказателство, че тамошните цигани успешно се ешват с нашите от към Трънско и вече имат общи дела. Възможно е и появяването на нова ос на престъпност, резултат на липсата на достатъчно гранимни полицаи – Трън-Бабушница.

   Ще поместя и снимки на териториите, отнети ни от страната. Лошото е, че с тези територии Сърбия няма нищо общо, но всеобщото затъване на страната ни в проблеми не й оставя никакви възможности тя да се справи с отвратителните процеси в собствените си територии, та да й се натресат нови такива с върнати територии. И тя ги не ще и затова си трае, като че този въпрос не съществува. По същия начин държавата не предприема мерки срещу циганската престъпност, която прогонва хората от селата и лишава хората от възможността да си произведат каквто и да било, защото продукцията им се краде, а хората биват дори нападани по домовете им при вземане на пенсиите си.

   Но бумерангът се завръща. Както разработеният от Маркс и Енгелс вирус се върна чак където бе култивиран, в Германия, така и циганската престъпност се насочва сега към София най-вече и към другите големи градове.

   Липсата на циганска престъпност в Босилеградско ме подтикнса така да завърша постинга си. Тази е само една от темите, за които ще пиша. Имах желание, обходих границите на България по вододелните  била след 1990 г. макар да имах доста неприятности по време на югоембаргото, когато граничните офицери охраняваха контрабандните пътеки за Сърбия през планината. Граничен офицер, наподобяващ на човек кръстосан с прасе ме арестува, но аз на следващия ден отидох при шефа на Гранични войски и му обясних защо изродът ме арестува. Останах с убеждение, че шефът им отлично знае какво правят офицерите му по границата и че със сигурност той е води тази „играта” Сега дойде ред да посетя и границите на България до 1919 г. С данни от секретната ми карта и ако Бог е с мен, ще го сторя!

   Крайната ми цел е Сервербурун в Турция.




Гласувай:
11
0



1. syrmaepon - Благодаря,
14.10.2012 08:35
за чудесното описание !
цитирай
2. анонимен - Санде: Браво Коста!
14.10.2012 22:17
Ти си!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7894913
Постинги: 3349
Коментари: 8851
Гласове: 15839
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031