Постинг
16.09.2012 00:03 -
ОТ ВР. ОСТРАТА ЧУКА КЪМ МАНАСТИРА СВ. ОНУФРИЙ
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6030 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 16.09.2012 01:16
Прочетен: 6030 Коментари: 3 Гласове:
12
Последна промяна: 16.09.2012 01:16
Този постинг и предишния посвещавам на дамите, които поради някаква причина - мъжете им са много силни или много едри - оприличават съпрузите си на скали. Материалът за сравнение обаче в главиците им е твърде ограничен и аз им препоръчвам да дойдат напр. тук на разходка и да открият скалата, най-пълно наподобяваща на съпруга /приятеля им/ или ако не на целия, то само на част от организЪма му. Ако не се получи препоръчвам и други подобни райони - на Пирин от вр. Джано на юг или по трите Мазалатски реки. Понеже за мен скалите са като живи и имам много специално отношение към тях, давам преценки дали сравнението е подходящо след изпращане на снимков материал.
Да се посети многократно този район и да се упознае - това препоръчвам на прохождащите в туризЪма. Не ходене със спортна цел или на едно и също място, а навлизане сред природата - това е туризъм. Само че той изисква чип в главата, даян и дупце. И разум, когато времето е променливо.
Който освен тук е бил на Копрен и на Трите чуки ще открие приликата между тях.
Морени и клек, но това не е Пирин. А Западният Балкан, най-слабо посещаваната планина в България.
Перпендикулярният рид е част от централното било на Балкана с върховете Хайдушки и Орлов камък.
В ляво от рида е с. Репляна, в дясно - с. Горни Лом.
Типичен алпийски пейзаж. Вижда се долината на с. Горни Лом.
Където климатът е много суров има клек. Бурите счупват правите дървета и те си вият по земята. Под Видимското пръскало има клек от бук.
Тази снимка не стана добра, но е много важна: вижда се връхчето след Миджур, от където по рида в дясно е вървяла границата със Сърбия. Англия и Франция отнечат 4000 кв. км. планинска и полупланинска територия от нас и и придават към Сърбия след Първата световна война.
Клек тук има много. Защото от него мутрите не могат да спечелят. Вижда се какво са сторили с буковата гора отсреща, за жалост в България, а те - надвластни над нея.
Самотното борче. Такова има под Видимската пътека и служи за ориентир.
Част от билото на Западния Балкан
Връх от Западния Балкан
Козият превал между селата Горни Лом и Равно буче.
Сухоустойчиво цвете в гънка под Миджур.
Почти на билото на Балкана. Горе скалите са богати на мед, а тук са карстови.
Част от централното било на Балткана. От тук не се виждат ужасиите му.
Сухоустойчиви алпийски цветя
Все едно мъжа на една бивша моя колежка виждам...
Сокол хранещх се със скакалци? Ето един такъв.
Този сокол не се плашеше от мен и успях да го снимам.
Скакалка с помощта на скакалец гинековед си снася яйцата в торфа. При първите студове скакалците умират, а през следващото лято се излюпват яйцата им и животът продължава.
Билото, било граница между България и Сърбия до 1919 г. Най-високият връх е Миджур. От него до седловината, от където е направена снимката има оше четири огромни чала и след тях идва Бабин зуб. Само Триглавското разклонение може да се мери с това по мащаби.
Река Тимок малко преди да се събере с река Алдинска.
Базата зао река Тимок
Водопад на река Тимок
Водопад на река Тимок
Скала като глава на мустакат мъж
Водопад под манастира Свети Онуфрий
Водопад под манастира
Водопад под манастира
Водопад под манастира
Водопад под манастира
Наподобяваща на нещо скала
Работници от Община Пирот почистват и подреждат местата, където отсядат хората.
Това е римски път, разширяван по време на турското иго, доправян от трудоваците след Освобождението. От 1919 г. е извън България съгласно "договора" ни с Англия и Франция.
Да се посети многократно този район и да се упознае - това препоръчвам на прохождащите в туризЪма. Не ходене със спортна цел или на едно и също място, а навлизане сред природата - това е туризъм. Само че той изисква чип в главата, даян и дупце. И разум, когато времето е променливо.
Който освен тук е бил на Копрен и на Трите чуки ще открие приликата между тях.
Морени и клек, но това не е Пирин. А Западният Балкан, най-слабо посещаваната планина в България.
Перпендикулярният рид е част от централното било на Балкана с върховете Хайдушки и Орлов камък.
В ляво от рида е с. Репляна, в дясно - с. Горни Лом.
Типичен алпийски пейзаж. Вижда се долината на с. Горни Лом.
Където климатът е много суров има клек. Бурите счупват правите дървета и те си вият по земята. Под Видимското пръскало има клек от бук.
Тази снимка не стана добра, но е много важна: вижда се връхчето след Миджур, от където по рида в дясно е вървяла границата със Сърбия. Англия и Франция отнечат 4000 кв. км. планинска и полупланинска територия от нас и и придават към Сърбия след Първата световна война.
Клек тук има много. Защото от него мутрите не могат да спечелят. Вижда се какво са сторили с буковата гора отсреща, за жалост в България, а те - надвластни над нея.
Самотното борче. Такова има под Видимската пътека и служи за ориентир.
Част от билото на Западния Балкан
Връх от Западния Балкан
Козият превал между селата Горни Лом и Равно буче.
Сухоустойчиво цвете в гънка под Миджур.
Почти на билото на Балкана. Горе скалите са богати на мед, а тук са карстови.
Част от централното било на Балткана. От тук не се виждат ужасиите му.
Сухоустойчиви алпийски цветя
Все едно мъжа на една бивша моя колежка виждам...
Сокол хранещх се със скакалци? Ето един такъв.
Този сокол не се плашеше от мен и успях да го снимам.
Скакалка с помощта на скакалец гинековед си снася яйцата в торфа. При първите студове скакалците умират, а през следващото лято се излюпват яйцата им и животът продължава.
Билото, било граница между България и Сърбия до 1919 г. Най-високият връх е Миджур. От него до седловината, от където е направена снимката има оше четири огромни чала и след тях идва Бабин зуб. Само Триглавското разклонение може да се мери с това по мащаби.
Река Тимок малко преди да се събере с река Алдинска.
Базата зао река Тимок
Водопад на река Тимок
Водопад на река Тимок
Скала като глава на мустакат мъж
Водопад под манастира Свети Онуфрий
Водопад под манастира
Водопад под манастира
Водопад под манастира
Водопад под манастира
Наподобяваща на нещо скала
Работници от Община Пирот почистват и подреждат местата, където отсядат хората.
Това е римски път, разширяван по време на турското иго, доправян от трудоваците след Освобождението. От 1919 г. е извън България съгласно "договора" ни с Англия и Франция.
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
tota -
Интересен разказ за недостъпни за всеки места....част от снагата на майка България
16.09.2012 08:13
16.09.2012 08:13
Това го прави и тъжен, защото разбираш, колко е трагична съдбата на малките държави, особено тук на Балканите, които са разделени от Великите още преди да се откъснат от лапите на "Болния човек". Колко ли болка са понесли хората, след 27 ноември 1919 г., когато е подписан договора и още повече, когато влиза в сила на 9 август 1920 година и откъсва Западните покрайнини - села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и на югозапад Струмица и ги предава на кралството на сърби, хървати и словенци. И не само в този район - Беломорска Тракия е дадена в последствие на Гърция, потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа. Безпомощността на българската държава се използва безмилостно от нейните тогавашни съседи. Ех, Българийо, Българийо, никога не си имала далновидни политици.
Поздрави, Коста! Похвално е това, което правиш!! Надявам се да стигне до вълнуващите се от съдбата на България.
цитирайПоздрави, Коста! Похвално е това, което правиш!! Надявам се да стигне до вълнуващите се от съдбата на България.
Много интересни и красиви места- жалко че не са ми по-близо!
цитирай
3.
анонимен -
Санде: Величествено, красиво, затаяващо дъха!
17.09.2012 17:15
17.09.2012 17:15
Поздравления, Коста! Ти си велик и скромен. Скромен и велик!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 18322