На 16.08. т. г.  публикувах постинг от събитие там, случило се с мен преди много години. За Кръстовръх има много писано, има и книга. Ще кажа само това, че познавам това място преди повече от 50 години и въпреки ограниченията на пазвантите на дивеча на тогавашните най-първи ходех из него където си поисквах. Развъдникът Кормисош тогава се ползаше от властимащите и за още нещо - да не допускат вярващи от с. Борово към Светилището, но те пък се изкачваха от към с. Мостово.
    Днес Кръстовръх е различен. За мен бяха свети местата с параклиса, къщата до него, където съм нощувал, поляната, където са останките от манастирите, изгорени от турците при завладяването на този район от тях. Не мога да приема в никакъв случай това голямо строителство, което се развихри там с цел печалби. Дори в долния етаж на новата църква имаше продавница за бира и кебапи. Сега са я извадили навън в отделна сграда. Между параклиса и Кръстовръх, където е поставен Кръста на брат Данчо има една малка седловина, днес застроена изцяло, от която започваше изкачване към Кръста наподобяващо на Голгота, описано в Библията. Вместо скромната пътека новобогаташи /откровени мутри!/ "дариха" средства от окрадените банки /или те знаят от къде/ и бяха построени 12 параклиса. Това бе върхът на простащината. Орезилиха святото място както хотелите на Милен Велчев и другарите Черноморието. От тогава посещавам това свято за мен място без предишното религиозно чувство, което ме обземаше при всяко посещение.
     В района има три светилища - Тракийското Беланташ, което е срещу Кръстовръх над с. Чотрово и мюсюлманското Ениханбаба, което е на рида Чилтепе. За обичащите да ходят перпоръчвам изкачвания на Кръстовръх от с. Мостово, от развъдника Кормисош, където има мечки и от Караджакая, като се ползва римския път от Тополово за Смолян и се направи отклонение по маркирана пътека за Кръстовръх. Раойонът навсякъде е много красив и наподобява едновременно на природата и на Западните и на Източните родопи. И как не, това е вододелът Арда - Марица. А долината на р. Сушица какви красоти предлага! Там е единственото тракйско светилище в България, Белинташ, направено в монолитна скала от гранит..
   Който е походил из този район и го е виждал от високо, от към Чилтепе, за него е ясно защо се казва Кръстовръх. Този участък от планината наистина има четири рамена.
     Тук нищо не е случайно. Дори това, което описах в постинга ми от 16.08. т. г.



Село Борово свърши. Идва църквата Свети Три Светители, после още един параклис, разкошни поляни и изкачване към светилището Кръстовръх. Първите заселници на с. Борово вероятно са от селото Дауткьой /Давидково/, което остава в пределите на турската империя до Балканската война. Българите са основали тогава и село Манастир на 1550 м. н. в. Днес разкошен високопланински път свързва селата манастир и Давидково, като се минава под мюсюлманското свитилище Енаханбаба.

 свързва 


Карстовите планини имат едно качество, което аз наричам шега на карста. Ето един пример.



                     Ароматите на това цвете направо са дрогирали пчелата.



Така е заградено от едната страна с. Борово. А насреща се вижда огромният рид на
Чилтепе, висок 2000 м.



Скалата над с. Борово, която считам за негов символ както Турлата за с. Солища.
.


Скали над с. Борово. Тук те са хиляди и принадлежат към рида  Марциганица. Той е известен с пещерите си,с най-високият водопад в Родопите- Сливовдолското подало и трите светилища наоколо - Тракийското Белинташ, Християнското Кръстовръх и Мюсюлманското Ениханбаба. Всичките са много различни и интересни.



Новата църква Свети Три Светители над село Борово. Посещаващите за първи път тези места мислят, че са достигнали Кръстовръх. Добре е да се посети.



На видно от много места и обгледно към Чилтепе /Преспанския дял/ е построена тази църква.



Камбанарията на църквата Свети Три Светители над с. Борово



                                          Новата църква над село Борово



Надпис на "родопски" за строителите на църквата Свети Три Светители над с. Борово



                              На посещение в Кръстовата гора.



Плоча с имената на строителите на чешмата на аязмото. И тук хима нещо интересно:
Аязмото бе пресъхнало и след разчистването му то бликна обилно отново.



Аязмото. Неговата вода е достатъчна да се водоснабдицелият комплекс.



                    Орнамент от чешмата на аязмото



Параклисът при аязмото. Тук има някакво чудо: водата се събира изпод платовидния връх, на който са били сградите на манастирите, изгорени от турците. Каквато и жега и суша да има през годината, тук блика обилна студена вода.



Тук се вижда и част от сградата, в която се нощуваше. Днес прозорците са счупени и в нея нощуват гълъби.



                                              Част от стария параклис



Въпреки стотците хора, които вижда котката всеки ден да влизат в параклиса, тя не се страхува и спи като бебе. Знае, че тук лоши хора няма да дойдат...



Старият параклис Света Троица. Само този параклис и една сграда до него имаше тук.



                               Ружа и земна пчела в манастирскя двор



                                       Новата църква на Кръстовръх Света Троица



Новата църква Света Троица и част от параклисите на път за Кръста



                                                    Кръстът на брат Данчо 

Чудесен пост!...

Изключително удоволствие ми достави този постинг!

Фоторепортажът е възхитителен. Нямам думи.
Чудесата твои нямат чет.