В този постинг снимките са от исторически места. Понеже той ще има продължение, тогава ще напиша текст. Сега само ще отбележа, че който счита себе си за Старопланински турист ако не познава тази красота и още няколко наблизо, които поместих миналата година просто се е надценил...



Под тези върхове извира река Тимок. Тези две чуки, погледнати от нашата хижа Горски рай са като Злия зъб и Иглата над Кирова поляна.



               Интересна скала над изворите на р. Тимок.



Страничен рид на Балкана, но висок около 2000 м. н. в. Около Миджур всичко е огромно.



                 Скала над с. Църни връх. Под нея е долината на р. Тимок.



                                        Скала на път за Миджур



Двама говедари от с. Топли дол. казват, че такава жега и суша
не са виждали в живота си.



Старата граница между България и Тройното краство /Сърбия, Хърватска и Словения/.В дъното са Бабините зуби.



Това е вр. Острата чука. Погледнат от България разликата е както при Яловарника, погледнат от север и от юг.



                      Граничният рид до 1919 г. Днес и пирамидите ги няма...



   Този рид е исторически. Той започва от последния връх от рида на Миджур, този, който е над Козия превал. По този рид е минавала границата до 1919 г, като в ляво е била България. На този рид се извисяват и скалите Бабини зуби. Аз съм в ъгъла на България, който сега е преместен на вр. Сребрен и по този начин добрите в Първата световна война ни наказват с отнемане на 4000 кв. км. планинска територия от нас с целокупното й българско население. Същите тези, които причиниха този проблем сега ни управляват от ЕС, но за решаването му са се скрили като едни дребни въшки по интимните окосмени места на хората, забили са се в кожата и си показват само дупенцата. А от тях излизат едни работи, от които се скъсваш от чесане. Забравих името на този тип въшки.


 
                                      Пресъхнала червена локва. Ужас!



Табелките са от метал. Толкоз ли се намери един циганин да ги отнесе в Отпадъци?



         Заради този национализъм сърбите загубиха своя територия в Косова.



                                           И аз маркирах тази скала.



              Докато Дюсът и Мазалат са с голяма площ, този рид пък е дълъг.



    Кучетата мъркират по познат начин територията си- сърбите пък ползват спрей.



                           И от сръбската страна под Миджур има скали.



                           Пак останки граничен пост, но по-запазени.



                            В ляво е ОГРОМНАТА!!!  долина на с. Топли дол.



До останките от този граничен пост водят два пътя - един от с. Топли дол и един от Бабин зуб.



             Козият превал, едни алпийски връх и две от Чуките над Чупрене.



                             Типичен елемент от билото на Миджур.



                                   Останки от сръбски граничен пост.



       Не е пирински ред този, а едната преграда на изворния басеин на р. Лом.



Жестока суша и жега. Ще покажа доказателство, че така не е било тук 250 години.



Най-близката до Миджур гранична пирамида. И тя заминАла...



                           Според мен това е египетски лешояд.



                                                Част от билото на Миджур



                           Миджурска скала.



                     Тук е било обиталището на козите, дало името на местността.



             Скали под вр. Миджур над с. Горни Лом.



                    Такъв е Миджур към нас.



Сигурно е имало доска кози някога тук, за се нарича превалът под този връх Кози.



Всичките изворчета са пресъхнали. Тук ги наричат Червените локви. Дори прасетата са слезли поради липса на вода в по-нисък пояс на планината.



   Този рид е една от границите на резервата Чупрене. Мутри го взеха на концесия.



                       Миджур. В дясно е България, в ляво - Сърбия.



Скала, започваща от Миджур. Прилича ми на физиономите на 
новите кандидати за ВСС, които явиха на спявка в парламента.

                   Миджур спуска стръмни тревисти и скалисти скатове към нас.



       В опит за имитация на Северния Джендем



Миджур е изключение: на север спуска дълги ридове, а на юг - скали.



  Миджур, погледнат от Черни връх прилича на чал. Ама не е!



Останка от гранична пирамида. Какво ли в тази държава не се скапа?