Свещеноикономът Константин Канев е една от най-видните личности на Родопите. Той по величие може да се мери само с Васил Дечев, от Чепеларе, Стою Шишков, учител от Устово, Христо Попконстантинов, писател и просветител, полковник Ангел Вълчев, автор на "Тъмраш" и "лесовъда" Николай Хайтов. За да бъде известен днес Константин Канев с делото си, причина е Николай Хайтов. Освен другите си качества, Н. Хайтов бе изключително умен човек и помагаше на всички родопски дейци. Без Н. Хайтов говедото-помак  Величко Караджов щеше да смаже К. Канев. Той бе злият демон в живота му. Хайтов се зае да му помага, намери му рецензенти за труда му, "Миналото на село Момчиловци, Смолянско" и с родилни мъки този труд бе отпечатан. Вместо 1000 стр. излязоха само 660, като вина за това носи комунистическият професор по история Страшимир Димитров. Казва се обаче "берекет вересим" в този район. 
   Книгата има тоналността на библията, си минор и това е обяснимо. К. Канев е свещеник, а описанието на селото наподобява картитините от библията. Отромен труд положи този човек, за да събере необходимите му материали. Описването на историята, археологията и занаятите на този край са уникални. От всички краеведчески трудове за родопскии региони този е най-значителен. С него до някъде могат да се мерят "Миналото на с. Чепеларе" от Васил Дечев и "Тъмраш" от Ангел Вълчев. Причина обаче да се появи тази "библия" на К. Канев е трудът на В. Дечев.
   След излизането на "Миналото..." като издънки от него започнаха да се появяват в списание "Родопи" разказите на К. Канев, които бяха издадени на три пъти. За тях сюжетите са взети от книгата му. Аз редовно ги четях и изпращах впебатленията си от тях до Отеца. Вичките ми писма до него са в специална папка, която съхраняваше съпругата на Отеца, Мария, защото К. Канев пожела това. Тя бе високообразована жена и винаги до съпруга си в трудните му моменти по нощите над пишещата машина.
   Десетки години бяхме близки с К.Канев, смъртта му приех с голяма мъка. Той почина от запушване на жлъчните пътища.Ако жвееше в голям град, щяха да го спасят, но когато го докарт до София бе късно...
   За да не бъде съвсем тъжен постингът ми ще припомня един комичен епозод /ама не е съвсем комичен!/  от книгата му. В нея той описва занаятите в селото от началото на века, а те са много и съвсем различни от днешните. Имало е и занаят човек с магии да предизвиква дъждове по време на суша. Имало продължително време суша в Момчиловци и един човек от селото се сетил за този заклинател. Извикал го, накарал го да напарави ритуала, за да завали дъжд на нивата му. Сторил човека каквото му поръчали, но за да е сигурен в резултата поръчителят го накарал още веднаж да направи заклинанията, като се скрил зад един храст и наблюдявял какво ще прави заклинателят. А заклинателят говорел нещо неразбрано, след което отивал до ъглите на нивата, сернувал по малко и после го нализвал.
  Тръгнал си заклинателят след като получил хонорара си.  И като завалял един дъжд, вали и не спира, отнесъл почвата от нивата, като останали само камъните под нея. Нивата била унищожена от водата.
  Та има някаква граница, както казва Н. Хайтов. Не я ли преминеш, лощо, преминеш ли я - пак лошо. Много трябва да се внимава с нея...
   Поклон пред паметта на този велик човек!
   



    В градината на с. Момчиловци има паметна плоча с видните дейци му дейци. Който е чел "Миналото на с. Момчиловци, Смолянско" ще си припомни тези имена.
 


Камбанарията на църквата в с. Момчиловци, строена от Неделчо х. Канев.



Камбанарията на църквата в с. Момчиловци, строена от войчото на К. Канев.



Като човек, близък на тази велика личност десетки години,считам този барелеф за отличен. Мисля, че е правен от Сашко  Хайтов. Точно такъв бе Константин  Канев в последните си години.



                    Душата на Средните Родопи



              Надгробната плоча на Константин Канев



                                             Гробът на Константин Канев



                                                           Момчиловска котка
 


                   Туристи, дошли да видят родното място на Константин Канев.



   Това е ръчна лебедка за изкачване на кравешкия тор от обора до пътя, от където се извозва за гюбрето. Не е лесен животът пна хората в Момчиловци. Там казват: Ако ги хняма кравите, няма да ни има и нас.



Доказателство, че в с. Момчиловци няма ромове:
Останоло от строеж джелезо стои на улицата с години неоткрадното. 

Прочетох с удоволствие.