Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2012 00:59 - ДИВОТО ЗОВЕ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2056 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 29.08.2012 01:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                        ЧАО, ЗАПАДЕН  БАЛКАН

 

     Колко бързо минават годините! Беше 1990 г. когато клеонът стана ненужен и по граничните ни планини вече можеше да се ходи свободно. Известно е, че западната и южната ни граница са вододелни била на планини с малки изключения. За туристи, упознали планините в разрешената до тогава част на страната за посещения това бе ново, огромно поле за изява. Първото било, по което поех бе това на Западния Балкан от Ком до Тимок. В следващите години този преход изминах още два пъти, както и почти цялата граница със Сърбия, Македония и Гърция. Разстоянието от Ком до Тимок е около 250 – 300 км. а денивелацията, която се преодолява е общо около 5000 м. Данните ми не са точни, предполагам да са такива на базата на дългогодищния ми опит в тази област.

    Първото ми преминаване на билото на Западния Балкан бе нещо неповторимо за мен и най-вълнуващото пътуване в живота ми. Красотата на Балкана в участъка между превалите Петрохан и Салашки завинаги остана в мен. Тази красота може да се сравнява само с Центален Балкан, но тя е съвсем различна, макар между тези две части на планината да има и нещо много общо. Западният Балкан е малко по-нисък, но по страховитост не отстъпва на Централния. Посочвам върховете от Козия превал до седловината между върховете Орлов Камък и Голеш. В този участък към нас започват страховити ридове с морени, по-страшни от пиринските. Посочвам и участъка от билото мещду седловината Кацакамък и вр. Вражата глава. То чуки ли няма, кукли ли, изшилени скалисти върхове. От Миджур пък започва огромно разклонение с четири грамадни чала, след тях седловина и после върхът Бабин зуб. По този рид е преминавала границата на България с Тройното кралство, но англичаните ни отнемат тези наши планински територии с площ около 6000 кв. км ведно с целокупното българско население по тях съгласно позорния Ньойски договор от 1919 г. и днес те незаконно са към Сърбия под наименоването Западни покрайнини. Писал съм на тази тема.

  Абсолютната дивотия, на която попанах по билото на Балкана след изоставянето на клеона и разграбването му за скрап ме плени. Пресичах римски пътища, преминавах сред стада с диви прасета, виждах десетки диви котки, а веднаж и рис. Виждах животни като котки на кокили, с толкова дълги крака. Змии имаше навсякъде, някъде бяха и усукани като въжета, паяци излизаха от дупки в земята едри като бръмбари. По това време нямаше от къде да се купи дори хляб, носех си само сирене, бисквити и вода. И това не ме спря. Нито невъзможността да нощувам в сигурен подслон. Спях буквално в гората, набавях си хляб от хората, които срещах и от нашите граничари, които още не бяха слезли от планината. Някои от римските пътища бяха модернизирани за джиповете на граничните офицери, други бяха с извадени на места камъни за строеж на гранични застави. Преодолявах скалисти върхове като Копрен, Трите чуки, Вражата глава, Острата чука, Орловия и Хайдушкия Камък, преминавах по морени и се провирах между сухите долни клони на съмърчовете. Най-голямата опастност, за която ме предупредиха граничарите обаче бе да не се объркам и да навлеза при сърбите, защото ще ме отведат в Белград, съдят и глобят жестоко. Заблудих се веднаж и се спуснах в тяхна застава, но в нея нямаше никой в момента. Имах страшно тежки моменти и мисля, че при най-тежкия Господ ми помогна. Под Копрен останах без вода, освен това вместо да се изкача на първия от петте върха започах да заобикалям ридовете, започващи от него и стана тъмно. И...попаднах на изоставен фурон на граничарите над днешната хижа Припон.. Немислимо бе да остана тук, защото полудявах за вода. И тогава в главата ми нахлу мисълта, че ако това място е избрано за фургона, то е защото наблизо трябва да има извор. Излязох от фургона, сложих си ръцете на ушите, завъртях се и чух шуртене на вода. Намерих я в тъмното, но тя бе толкова студена, че не може да се пие веднага. За шестте прехода от Петрохан до Салашки проход не ме валя дъжд, макар в този период в София да валеше всеки ден. А аз преодолявах тройната комбинациа малини-къпини-коприва, високи колкото мен. Един дъжд и трябваше да слизам. Всичко работеше за мен. Дори когато паднах в капан за свини не само, че не се ударих, но и нищо не счупих по раницата си и излязох без проблеми от него.

    Красотата в ляво / към Крайните/ и в дясно ме подбуждаше да правя планове за нови посещения в района, като тогава за посещения в територията на Сърбия не можеше и да се мисли. Започнах да се запознавам със Западния Балкан от Берковица и от селата Черешовица, Дълги дел, Дива Слатина, Копиловци, Мартиново, Горни Лом, Репляна, Чупрене и Стакевци. Във всяко от тези села се събират в лъка няколко реки, по чиито долини има пътища или пътеки към планината. Пътеки има и по ридовете към билото. Уникална е природата на Западния Балкан. Освен огромните чалове, тук има страховити алпийски върхове, които наричат чуки или кукли, върхове покрити с морени и клек, водопади, които  наричат скокове, като Ланжиния, Дуршиния, Големия или Чипровския скок. Такава дивотия обаче няма никъде другаде у нас. Хората от планината са били прогонени поради неудобствата от клеона и тя е подивяла отново. Прорастнали с подраст са дори римските пътища. Аз имам усет тъм тях, знам какви терени са предпочитали да си строят пътищата римляните и тези пътища ползвах където и да срещах. Описвал съм ги, но възнамерявам да напиша много сериозно нещо за целия Балкан и ще ги споменат тогава пак.

    Годините минаваха, когато имах възможност все посещавах Западния Балкан по коригираната вече програма след последното ми посещение там и тази програма се разширяваше и разширяваше, до като се оказа че вече няма ново място, което да посетя. И тук – големият ми късмет. След приемането ни в ЕС се оказа, че сърбите пускат в страната си свободно гражадани с европски карти и така дойде редът за посещение на тази част от планината, към която поглеждах с години от горе и която ме влечеше неудържимо. Новата ми дестинация за Запдания Балкан станаха селата Сенокос, Йеловица, Дойкинци, Гостуша, Топли дол, Църни връх и Равно Буче. Пак към билото, но вече от към Крайните. А там живеят българи и така се радват да видят сред тях българин от бугарско. Различна е природата в Западния Балкан в посока североизток и югозапад. Нещо подобно е на природата на Северен и Южен Джендем. В Крайните ридовете са безкрайно дълги, същото важи и за долините на реките. Няма долина, в която от България в Сърбия да не слиза римски път. И тук програмата се разширяваше след всяко последно посещение, но ето че и за този район тя свърши. В името на истината тя свърши миналото лято, но тогава нарочно си оставих един маршрут, който това лято да посетя за сбогом със Западния Балкан. Ще го опиша в отделен постинг, ще публикувам стотици снимки от рида Бабин зуб и билото между седловините Мартиновска и Светиниколска.

    Двадесет и две годии тази планина заемаше място в упознователните ми програми, сега казвам, че изпълних всичко изцяло. През този период планината у нас доста се промени заради...мутрите. Те така осякоха вековните буки, че на места планината заприлича на скалп на болен от косопад. Енергийни мутри пък разбира планината за да правят МВЕЦ-ове или както хората ги арекоха мутровецове. За строежа на тези мутровецове за скъп ток бяха разкопани речни долини в резервати, покрай мутровецовете се пръкнаха и мутробароци. Това бе промяната в природата на Западния Балкан за периода, през който го упознавах, но има и още един много важен елемент: От Видинско надойдоха е се заселиха по него страшно много ромове, които превзеха села като Чупрене, Вещица и много други, а сега напират към Белоградчик както пазарджишките ромове към Велинград.

   Не така стои въпросът с рограмата ми „Източин Родопи”. Там протрамата ми не е довършена но вероятно така и ще си остане. Причината е икономическа. Вече пет години съм с непроменена пенсия и нямам възможност да поема разходите за път до този район, отдалечен на 300 км. от София. Макар пенсията ми да е същата, покупателната ми способност е спадала доста. Повече далечни дестанации май няма да имам. Бих желал, но не става. А иначе си ходя по планината от сутринта до вечерта, но туй ходене ще става в близост до София с помощта на влака или на лагери по близките пранин: Сува, Влашка,  Гребен, Грамада, Дукатска, Осоговска. С Източни Родопи се разминавам, за голяма моя тъга. Колко много светилища съм си набелязал, но едва ли ще стане.

    В момента си спомням за големия наш композиор Марин Големинов, който в последните дни на живота му като го попитаха как се чувства, той каза: Ограбен!

   Колко прав е бил човекът. Мен цял живот ме подтискаха и грабиха примати, грабят ме и сега. Банкови мутри, лекарствени мутри, бензинови мутри, застрахователни мутри... В държава, в която колкот повече мязаш на изрод толкоз повече та уважават, мястото на такива като мен е в планината. Но беднотята, която ни връхлита поради ненаситните апетити на ограбащите ни ще ме принуди да направя преустройство на туристичесите си програми. Не където имам интереси и ми се ходи, а където имам възможност, там ще ходя май.  Когато Апостол Павел се обръща към Христа, той му казва: Ти сега ставаш и отиваш където поискаш, но ще дойде време да те поведат където не щеш. Така Той му загатва за периода му на затворник, когато единствената му възможност за връзки с приятелите му по вяра са писмата му до тях.

    Накъде в навъсеното утро по planinitenabulgaria, за сега програма за това нямам. В пазарното общество всичко решава пазарът, а не разумът. Днес поетът Ясен Ведрин е написал на тази тема прекрасно стихотворение, „Дивото зове”.   

          

 



Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Санде: Поздрави, Коста!
30.08.2012 07:43
Ти си сигурно единствения българин, който е кръстосал надлъж и на шир, а и на високо, планините на България.

Ти си планинския Левски!

Трудно е човек да си представи какъв път си извървял.Най-хубавото е, че си споделил видяното с читатели, но тук може да се направи много повече... И па копираме до проклетите пари. Без пари вече трудно може да се отпечати книга, албум ...

Пожелавам ти до осъществиш програмата си докрай и докато годинките не са започнали да те изненадват с нподозирани коварства.
цитирай
2. анонимен - Цялата статия е знаменита, но тр...
08.09.2012 16:37
Цялата статия е знаменита,но третият й пасаж е просто уникален,Коста! от Весела
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183983
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031