Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2012 22:39 - СЕЛО МОГИЛИЦА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 6805 Коментари: 7 Гласове:
11

Последна промяна: 14.08.2012 23:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

СЕЛО  МОГИЛИЦА – ПРЕКРАСНО  МЯСТО  ЗА ЛЕТЕН  ОТДИХ  И  РАЗХОДКИ

 

    Село Могилица е разположено на лъката, където се събират първите два извора на р. Арда. Единият идва от доста далеч, почти изпод Ардин връх, другият идва от махала Черешките, но не е по-малък по дебит. Тук районът е карстов и е много красив. До селото се намира една от най-красивите и големи пещери в България, Ухловица. Тя се е образувала от река, текла в цепнатина между карстовите скали преди милиони години. После е намерила друг път. Подобна е на Ягодинската пещера. Приспособена е за посещения от туристи от 1985 г. и е един от най-посещаваните обекти от гостите на Смолян. Пещери тук има много, между тях и една проходна като Карлуковската, има и прекрасни гори, които свършват чак на вододелното било на Родопите, което е граница между България и Гърция. Тази местност е известна като Горна Арда, но това понятие не е пълно. Река Арда събира водите на всички реки от граничното било и от билото, което тръгва от Карлъка и минава през Имаретдере. То е доста по-високо от граничното. Хидробалансът на Родопа е следният: Три големи реки – Чепинска, Въча и Чая текат на север, една на юг – река Доспат, а на изток само една голяма река – Арда, събираща водите на всичките по-малки реки от Източни Родопи, които по площ не са по-малки от Западните. Познавам планината и твърдя, че рекичките и поточетата, които се устремяват към Арда са стотици. Само една река - Бяла – се влива в Арда извън България.

   Районът е изключително красив, но хората имат страх да го посещават заради мечките. Пуснатите на свобода при социализЪма полупитомни румънски черни мечки вече живеят самостоятелно по планината и новите поколения мечета се настаняват трайно в горите извън Горна Арда. По-добри условия за обитаване от мечки в България от тези райони на Родопа няма с изключение на беломуровата гора над Боровец, която Крадлив Дедо изсече и продаде за дървен материал в Гърция като награда за това, че излъга хората на изборите. И бастиса зимните обиталища на много животински видове. Туй, дето стана със сина му не е случайно - Господ го наказа за измамата над сънародниците си, които го приеха като достоен човек. А назначените му юпита ограбиха България. В момента пак разиграват откраднатите  тогава пари, с които руска банка купува БТК отново и турга за директор Милен Велчев, който пък окраде външния дълг на България. Къде ли отидоха тогава парите ни?

   Около Могилица всичко е интересно и красиво. Има екопътека от с. Смилян до с. Могилица, покрай която има доста пещери и чудно красиви места покрай река Арда -  водопади и вирове, пълни с риба. Махалите на Могилица са доста на високо над центъра й. Те са също интересни, а природата над тях – уникална поради карстовите скали. И в това село класовото разслоение се вижда – ужасно бедни хора и скъпарски къщи. Влагат си тук откраднатото, та като се учреди новия ГПП Елидже да пресрещат в селото тористите от и за Гърция. Има и един много тревожен симптом, на хранилка към Общината в с. Смилян има прикрепени ромове. Където те идват, вещаят предстояща разруха на населеното място и се заселват там. Не само в Северна България ги има вече. Да не пропусна, че през Могилица е минавал римски път от Гърция, който минава през махалите на село Горна Арда, спуска се в с. Арда, където също има римски мост и пердаши към Рудозем покрай реката. Най-красивите преходи започват от махалите над Горна Арда, като се ползват изоставените пътища и пътеки на граничните войски. Тази гора обаче е концентрация на мечотуристически приключения. Към Черешките пък  преобладават скалите. Мечоци са се заселили тук и не пускат никой в тяхната териория. Умря поминъкът на хората тук да берат гъби, след като мечки потрошиха и издраха до кокал няколоко хора, баби и жени, търсещи рижики в гората. Опасно си е. Но и мечките трябва да живеят, не може хората да са навсякъде.

    От Могилица започва четвъростепенен път за с. Черешките, където са били летните конаци на Агушевци. Тъй като те са на самата граница достъпът до тях е бил отрязан и те са разграбени от граничните офицери и войници. Сега те напомнят за Багдад след удара „Шок и ужас”. Специално отбелязвам, че местностите покрай тази река – дясната Арда - не отстъпват по красота на много по-големите по площ местности към махалите на с. Горна Арда. Но красотата им е различна.

   В историята на Могилица има един забележителен род, Агушевци. Те са били кехаи, собственици на стотици стада предимно с овце. По ширпотреба са развъждали и коне. Счита се, че бравите /овце + овни + кочове + шилета и агнета/са били над милион. Никак не е била лесна тази работа. Трябва да се намерят овчари, одаджии, мандраджии, касапи, стригачи, транспорт и пазар за продукцията – сирене, кашкавал, луканки, вълна и угоени брави за курбанбайрама, когато един брав се е продавал за една жълица. Константин Канев описва в труда си за с. Момчиловци живота на кехаите. Мозъците им е трябвало да прищракват като компютри.

    Агушевци развиват тези занаяти още по турско и осигуряват поминък на хората тук. Лятно време – над Могилица, през зимата – в Ксантийското поле, където не пада сняг. Бизнесът на тези хора се е развивал на базата на свобдното преминаване на границата между България и Гърция, където са презимували добичетата. Затварянето на границата обаче нанася тежък удар по поминъка на хората тук. Как се събира сено за зимата за милион овце? Ни Крадлив Дедо ни Милен Велчев ни Любо Пъпката могат да откраднат такова големо нещо.  Следва намаляване на стадата, бедност за хората, останали без поминък, докато през 1949 г. на Агушевци е нанесен решаващият удар. По нощите в конака им навлизат милиционери и им заподмятват един пенис, че са изобличени като гръцки шпиони. Напускане на дома им за два часа и само по един куфар от дома или застрелване, избират си самите Агушевци. За да са далеч от Гърция ги натоварват на камиони и ги депортират в Русе, където всеки ден е трябвало да се подписват в милицята. В Русе и днес живеят техни потомци. Богатството в конака след напускането му някой го изчезва, но и библиотеката им, състояща се от хиляди томове книги, някои от тях за историята на този район, исторически документи за поминъка на хората тук, документи за занаятите, списъци с данъците, писането на рабош /писане с чертички по лескова пръчка, наричано овчарско писмо/. По едно време затварят конака за да не го разрушат иманярите, търсещи златото на Агушевци в тайници и го правят на музей.

   Тоя пенис, обвинението за шпионаж в полза на Гърция го заподмятват през 1954 г. още веднаж. Каракачаните, които пасяха стадата си по Балкана през лятото, после прекосяваха Тракийската низина и Родопите и ги прибираха на зимна паша в Гърция, от ДС ги гепнаха, че и те  са гръцки шпиони. Изклаха им долитъка, коне са застрелвани над с. Жеравна, а каракачаните са били въдворени да живеят по Сливенско и Карнобатско. Има каракачнски квартал в Сливен с изглед към вр. Чумерна. Овцете и козите и кучетата им, които не се влияят от студ заради обилната си и груба мазна козина вече ги няма като вид.

  Присъствал съм на караначанска сватба. Тя трае три дни, като почти през цялто време хората се държат за ръце в кръг, като че ще заиграят хоро – но правят по една стъпка на минута. Не се спи тези три дни. После бащата на младоженика оправя булката му, защото има опит в тази работа и чак след това младоженикът вече може да „заработи” с нея. Сватбата свършва. Щом са гръцки шпиони, това заслужават. И два езика знаят, български и гръцки, двойно гражанство са имали шпиони от криерата. Но родната милицята не спи.

    В района около Могилица е имало проход за Ксанти, през който са минавали милиони брави. Сега има план да се премести този проход, наречен Елидже в близост до с. Сивино, където стръмнините не са толкова „върли”. Ако това стане пътят ще слиза между градовете Ксанти и Драма. Но трябва да се строи ново трасе на пътя, а този през с. Чепинци трябва само да се разшири. Миистърката на МРРБ обаче, Лили Талпата, едва ли е поставила този трансевропейски път на пръво място в плановете за възстаноняване на инфраструктурата в този район, която социализЪма унищожи. Като я гледам как „напредва”, скоро ще задмине по тегло една депутатка от Монтана, чието име забравих в момента. А мозъкът на човека е точно определен – 2,5% от общото му тегло, нищо не можеш да й кажеш...

   За Могилица има писано много. Ще кажа само, че районът на река Горна Арда е възлюбен от мен и посещянията ми там са празници. Но пък има и други хора – ни Ухловица, знаят, ни Могилица, нито пък някой от тези два първи притока на р. Арда, най-великата българска река. Целта на този ми постинг е ако някой го отвори, да си размърда гъзъ и да отиде натам. Но не само да отиде, а и да се развърти из него. Ако попадне на мечка – това е въпрос на шанс.

    На добър път. И спазвайте инструкциите при среща с мечките. Хората казват тук, че ако човек мирише на пот или на ракия може и да отнесе някоя лапа...

    Последната снимка в постинга ми ще бъде на мечка. Някои не различават мечката от мечока, но това е все едно да влезеш в обор и вместо кравата, да започнеш да доиш бика. Мечокът е тъмен на цвят, достига до 400 кг, мечката е много по-светла и по-дребна.

   


image

                                  В пещера Ухловица

image

                                          В пещерата

image

                                                         Вирче от Горна Арда

image

                                           Площадката пред пещерата

image

                    180 стъпъла водят от спирката на "такситата" до входа на пещерата.

image
image

Кулата на конака. А през дебелите му каменни стени има отвори за силляха /оръжие/

image

Кончето се затруднява и трябва да се бута. А ако бе яхнала бургаската прокурарка?

image

Началната спирка на "такситата". Собствениците им твърдят, че и най-дебелия човек или жена могат да изкачат до стълбите. Проблемът е той /тя/ да седне на самара.

image

"Такситата". Курсът е пет лева от стоянката им до стълбите, превозват до 200 кг.

image

Без тези стълби да се изкачиш до пещерата Ухловица бе изпитание.

image

                                                       Дворът на конака

Дворът
image

Част от конака на Агушевци. В него те са живяли през зимата. През лятото са се местели в Летните конаци над с. Черешките, които са били в центъра на стадата, разпръснати по планината. И тъмрашлиите са имали летен конак в местността Вълчите дупки, където Ахмед ага е пиел изстудената си от карстовия извор мастика
.
image

                                          Част от конака на Агушевци

image

Тази кръчма чака откриването на ГКПП Елидже. В Могилица места за спане - бол.

image

       Кемер /свод/ на римския мост в Могилица. 2000 години не стигат той да падне...

image

                    Римският двукемеров мост в Могилица. Такъв има и в село Арда.

image

                      Мечка. Дребна, елегатнта, красива, със светла козина. Сладурана!
                             Мечокът е два пъти по-едър и е тъмнокафяв, даже черен. 



Гласувай:
12



1. boristodorov56 - Познати места!
14.08.2012 22:52
Познати места!
цитирай
2. mt46 - Поздрав, Коста!
14.08.2012 23:04
Хубави снимки! И мечката ми хареса...
цитирай
3. wonder - Ееее, много западнал Агушевия к...
15.08.2012 09:08
Ееее, много западнал Агушевия конак. Преди години собствениците му /с корени от Русе са/ си го реституираха и изглежда държавата съвсем е спряла да го поддържа като паметник на културата.
Една от най-архитектурно уредените сгради за заедност и разделност, на трите обитавали го някога, семейства, които съм виждала. Общата стая за празненства и малките отделн дворчета с чанове и глинени кошери..., където жените са подавали таблите с тънки мезета и са се скривали докато мъжете пиели люта ракия на софрите в двора. Белокаменна романтика от минали времена. :)))
А Ухловица, със Снежния водопад в дъното, ми е една от любимите Родопски пещери.
цитирай
4. planinitenabulgaria - За Агушевия конак днес:
15.08.2012 10:43
wonder написа:
Ееее, много западнал Агушевия конак. Преди години собствениците му /с корени от Русе са/ си го реституираха и изглежда държавата съвсем е спряла да го поддържа като паметник на културата.
Една от най-архитектурно уредените сгради за заедност и разделност, на трите обитавали го някога, семейства, които съм виждала. Общата стая за празненства и малките отделн дворчета с чанове и глинени кошери..., където жените са подавали таблите с тънки мезета и са се скривали докато мъжете пиели люта ракия на софрите в двора. Белокаменна романтика от минали времена. :)))
А Ухловица, със Снежния водопад в дъното, ми е една от любимите Родопски пещери.

За да бъде все пак той посещаван понякога го отваря една женица от с. Могилица, далечен роднина на Агушевци. Тя може да бъде извикана от дома си за това. Казва на посетителите: ако желаете, оставете някаква сума за посещението си. И продава смилянски боб. След години борба със съдебната мафия конакът е върнат на собствениците си, но това решение не води до съхраняването му. Той е огромен, има естествени процеси на стареене на тиклите по покрива, дървояди ще се появят, собственицте му не могат да отделят средства за подръжката му. Те вече имат корени в Русе и повече няма да се върнат тук. Конакът искат да го закупят мутри, може би същите, които искат да купят Софийския университет за МОЛ, като направят нова сграда за университета в с. Горни Лозен. Бъдещето му е нясно. Мисля, че изкупуването на конака от държавата и превръщането му в паметник на културата и музей е добро решение. Лошото е, че той е ограбен. От стаята с библиотеката, документацията на Агушевци и архивите от миналото всичко е изчезнато. Сегашното статукво ще доведе до естествената смърт на този велик паметник, свързан с историята на Средните Родопи. "Всичко, на тоя свят родено, е за гибел отредено", бе казал един велик човек. Това важи и за конака, защото е в България....
цитирай
5. mitkaloto - Хубав постинг,Коста!Поздрави!
15.08.2012 14:16
Хубав постинг,Коста!Поздрави!
цитирай
6. mimayordanova - Поздравления!!!
22.08.2012 00:20
Поздравления!!!
цитирай
7. анонимен - Прекрасен постинг / Как умело ре...
22.08.2012 17:30
Прекрасен постинг / Как умело редите думите разкриваики ни красотите на Родопа планина ,а и не пропущате да разкажите за безхаберието на властимащите, сегащни и от близкото минало. Благодаря ви поразходих се в Родопите , дано и някоѝ трезво мислещ политик да го прочете...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185336
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031