ИСТОРИЯТА НА ЕДНО ГЕТО
Гетата в България- те се превръщат в част от заобикалящата ни среда. Тях вече ги има навсякъде, защото днес условията те да възникват не са били никога толкова благоприятни. Ромоветете вече имат права, които лидерите им отстояват и към тях текат непрестанно помощи, най-сигурните от които са детските. Това превърна раждането на деца в техен поминък. Щом спрат на едно дете детските - това става обикновено на 12 годишна възраст - то започва да ражда и детските и другите съпътстващи това събитие помощи отново потичат към него по други русла. Ако обаче едно българче на 12 години роди съдят заредилия бебето, но наказание по НПК отнася и заплоденото момиче. Законите у нас – за разлика от Сърбия напр. - обаче не се отнасят за ромовете. За тях има специално тълкуване както текста на член 4 в ГПК, да се процедира по общоприетите норми, а тези норми са, че ромките съзряват много рано - на 8 години те имат цикъл и след 11 вече са в репродуктивна възраст.
Ромовете са доста мобилни и пътуват докато намерят подходяща за тях среда за живеене. Пътуването / чергарството/, това е техен начин на живот. И други етноси пътуват - номадите ведно с животните си, за да търсят паша и вода за тях, трудят се, вместо да търсят останки за усвояване. При попадане на подходяща за живеене среда за ромовете – разруха на държавата, беззаконие, разпад на обществото и морала - те се установяват там докато тези процеси продължават и правят катуни. Ако условията за тях са добри и могат да останат за по-дълго, тогава започват да основават гета и се капсулират в тях. Основаването на гета в една държава е симптом за много сериозно нейно заболяване, от което лечение няма. В гетата законите на страната не са валидни, там има мешаре, ромлидери. Нером просто няма как да влезе сред ромовете, няма да го пуснат, би бил той и представител на властта. Няма да коментирам какво работят ромовете, населяващи гетата. Знаят го всички и го чувстват на гърба си. Този път ще коментрима само как се основават гетата. Те са вече навсякъде, непрекъснато се основават нови, но най-бързо разрастващи и най-перспективни са тези в столицата. По-добра майка от София за основаване на гета и на закрила на обитаващите гетата в България просто няма!
Възможни места за гета по София – дал Господ. Доста възникнаха във връзка с продажбата на контрабандни стоки покрай Женския пазар - цигари, инсрументи др, но място за нови гета там вече няма и те се основат сега около пазара. Първоначално ромовете се самонастаняват в изоставени къщи, които са обект на дългогодишен съдебен спор поради корумпираната ни съдебна система и в които практически няма условия да се живее. Това обаче не им пречи да нагъчкват те изоставените къщи, голяма част от които през зимата пламват. Ако това стане ромовете просто се преместват в друга къща, докато пламнат и нея. Последна къща, пламната от роми на Женския пазар е тази в двора на църквата. Тя вече е без покрив, но ромове ползват за магазини първия етаж, а на втория пребивават когато не вали. Веднаж „влезли във владение” на такъв имот никой не може да ги изгони - той става техен, защото не притежават друг. Този принцип спазва Общината, за него съблюдават и от ЕС. Гета има вече в села и градове, където до скоро това бе немислимо, напр. в Чирпан. Има много могъщи гета, като напр. това в Мъглиж, поне десетина са гетата около Казанлък, те са в гората до градините и нивите на хората. Едно от тях е под стената на яз. Копринка. Помощите за ромовете се превеждат по банкоматите из цялата стрна а те, като всички български гражани имат право да живиет където пожелаят. Във връзка с това, какво предлагат различните градове на ромовете, най-привлекателният за заселване от тях град в момента е София. Както вече казах столицата им предлага безплатен градски транспорт с изключение на метрото, хиляди кофи за извлачване от тях на боклуци и безплатното им развозване предимно по автобусите, но също по трамваите и тролеите. Около София има и много вили, където не живеят постоянно хора, а също и неохранявани от СОТ къщи и апартаменти на метри от гетата. Друг доходоносен бизнес за сръчни момичета върви в претъпканите превозни средства. И други бизнеси предлага София за ромовете - продажба на контрабандни стоки, на крадена покъщнина та дори и лекарства. А София има и околовръстен път, по който пощръклели тираджии и ползат ласките на ромките.
А сега за едно конкретно гето, носещо името Пречиствателна станция. То е наречено така, защото се намира под Старата водопречиствателна станция до село Панчарево, Софийско. Ето как се е основало това гето и как се е развило до днешните мащаби:
След Деветото от Москва идва Гошо Мастиката да установява в България съветските норми на живот, за да заживем като най-щастливите хора на света.Глупостите, които той изказва като пил или непил тогава се приемат както Писмата на Апостол Павел и се наричат Заветите на георги Димитров. Веднаж обаче Гошо Тарабата бил на разходка до Панчарево. Една мастика над предела си ли е ударил или повече, но в главата му се ражда мисълта, че тук мястото е много добро да се направи пионерски /детски/ град и от реката /Искър/ да се прокопае плавателен канал до Дървенишката река, по който работниците и селяните като плуват да си почиват. Гошо Мастиката иска промяна на коритото на река Искър, като я прекара от Панчарево през царевичните ниви на шопите, през които тя да тече бавно и след тях да се влее в Дървенишката река в близост до манастира. Който познава София веднага ще прецени, че това няма как да стане, защото при дъжд ще последва потоп. Младежки бригади започват да копаят плавателния канал, с колички и кошници разнасят пръстта, геодези мерят наклона му и бият колчета. Милиони куб. метра пръст е изкопана, но плановете да се напълни това хидросъоръжение с вода така и не се осъществяват. За да се подаде вода към плавателния канал е било необходимо да се направи и бент на р. Искър, който да повдигне нивото й с около 40 метра. Това се осъществява доста по-късно и съоръжението приема сърбоманското име Панчаревско езеро. В Сърбия на язовирите казват езера. Вместо да подаде Панчаревското езеро вода на канала обаче, който вече е изкопан на ръце и изоставен, водата му тръгва по водопрповод за ТЕЦ „Трайчо Костов”, защото речната вода има по-малко соли от подземната вода за ТЕЦ-а и химическото й очистване е по-евтино. После пък част от тази вода се отправя и към стоманеноно сърце на Родината, МК „Кремиковци”. Каналът започна да се засипва сам или от тези, на които пречи, напр. на магазина Деница в Младост-3.
Където ще бъде обаче водният обем на езерото живее едно циганско семейство - ковачът на Панчарево, който има жена и две деца. Кметът на Панчарево не му дава да се засели в селото поради страх от кражби от тяхна страна по домовете на хората и разпорежда то да се засели над Регентските вили, в които са били настанени милиционери. Регентите вече са убити. Рада Тодорова в спомените си казва, че ги заклали, защото твърдяли, че в тях тече синя кръв. Общината дала някаква помощ на циганина, той направил къща на новото място. И ето какво става после:
Циганското семейство расте бързо, необходими са нови къщи. Незаконно израстват нови и нови къщи-коптори. Гънката на планината, където е била единствената къща на ковача ще се разпука от новите поколения ромове и те започнаха да основават наоколо нови гета. Най-близкото гето е до един изоставен склад на Книгоразпространение и поради това гетото носи неговото име. Там обаче мястото е малко и поради това се основа ново гето под язовирната стена на Панчаревското езеро, наречено Стената. Това гето за сега е най-голямото и перспективно. Тамошните ромове се настаниха в изоставените военни сгради, които им предостави Община Панчарево.
Междувременно по линия на Общината обитаващи гетата бяха настанени и в Регентнските вили и тяхното гето получи името Регентски вили. Но и там стана тясно и поради това се образува още едно гето в сградите на Детския град, носещо името Детски град. Сега всичките тези гета се пренагъчкани с ромове и ще се нароят нови.
Гетото с една къща и четири члена се размножи на пет гета, но ще има и нови, защото те приемат ромове за зетьове и снахи от Самоков, от Видин, Монтана, Хасково, Ямбол и др, които се женят и остават тук. Да имаш безплатен градски транспорт, по който цял ден да развозваш боклуци от кофите, безплатна вода, да не плащаш наем и данъци, да си прикрепен към банкоматите и да не работиш - голям келепир е това, което София предоставя на ромовете. Как да не прииждат те тук от цялата страна!
Едно малко отклонение. Партията провеждаше линия спрямо ромовете да ги разселва от гетата им в градовете по селата. Тази задача партията бе поставила на местната власт и осъщетствяваше контрол за изпълнението й. По тази линия пазарджишките ромове ги преместваха във Варвара, в Семчиново, в много села наоколо, но в едно – село Лозен – не. Кметът там се запъна и не разреши нито един ром да се внедри в селото му. Не ги пускат и днес. Писал съм вече, как така стана, че Видинско се претъпка с ромове, но свободното им разселване из страната започна след 1989 г. От оглозганите вече села, които бяха на хранилка към ТКЗС-то ромовете предприеха обратен марш към градовете, от които ще посоча само три: Видин, Велинград и София. За Сливен ще пиша един друг път.
А сега една малка сметка:
Един ковач с жена и две деца някъде около 1950 г. - днес пет гета с многобройни ромове, преобладаващите от които са децата, явяващи се понастоящем поминъка на ромовете. Средностатистически ромовите семейства раждат по осем деца.
Връщам се отново в годините на Гошо Тарабата. Другата част на проекта му – сградите на Детския град – се изпълнявя за разлика от Плавателния канал. Построяват там десетина големи къщи, в които са летували пионери. Учели са ги инструктори от ДОСО и военни как да бранят страната, пяли са пионерски песни и са марширували, стреляли са с флоберки. Една от песните се е наричала „Гора от стомана”, която се изправяла и възпирала врага, който носи война. В тези десетина къщи след Десетото се самонастаниха ромове, но силни на деня /откровени мутри и апелативни съдии/ купуват тези терени за бароците си и прогонват постепенно ромовете от къщите.
Малко по-конкретно за поминъка на ромовете в тези гета. В гетата Пречиствателна станция, Книгоразпространиние и Регентски вили по някоя циганка поработва в чистотата. Мъжете благодарение на безплатния за тях Градски транспорт търсят по София и вилите кабел, алуминий и джелезо, но и други работи. Всичко това се премъква с автобуси №1 и 3. За да няма неприятности с тях тук контрольори по транспорта няма. В автобусите ромовете вкарват разни сакове, големи бали или чували от сезал, велосипеди с огромен багажник, детски колички, приспособени за возене на боклуци от контейнерите. После този боклук се отнася в гетата и се вади от него това, което го вземат в „Отпадъци”. Това не важи обаче за гетото Стената. Там живеят дебели ромове с хубави коли, при които идват ромове от цяла България. За извършените по вилните зони кражби хората подозират точно това гето. Но набези по вилите не могат да доведе до това благосъстояние, в което живеят ромовете от това гето, трябва да има и нещо друго.
Какво се вижда, минавайки покрай гетата? Циганката се разправя с децата, които крещят, циганинът седи на една маса, пие бира, пуши цигара, слуша чалга и говори по телефон. Неговата работа е да зарЕди бебето, от помощите за което после те ще живеят. Колкото повече бебета – толкоз повече пари за него. И прави деца, някои от тях – породени, ако циганката е зле с прогистерона.
Тези обитатели на гетото си имат нещо като парк – градината в село Горубляне. Те превзеха тази градина и през лятото са там на прохлада – занимание по люлките, пиене на бира, закачки и годявки. Точно така правят и ромовете в Габарево, които превзеха и там селската градина, където пасат и конете си. Това е по-добър вариант, защото в гетото Димитър Миленков конете пасат в нивите с житото. Безплатният за тези хора от петте гета Градски транспорт е топлата им връзка с Горубляне. Трябва му на циганина цигари или бира – на автобуса и в Горубляне. После – обратно. Общината полага грижи за тях – за образованието им, за интегрирането им, за здравеопазването им и др.
Освен към парка на Горубляне ромовете имат и други дестинации. Те превзеха извора под банята в Панчарево, където перат и се къпят по подобие на велинградските ромове. През зимата пък автобусите ги свалят на Карфура, където те по цял ден стоят на топло. В Карфура има и банкомати да си теглят помощите. Друга част продължава след Карфура към Женския пазар, който ромовете също превзеха или към ж. п. гарата, в чиито предгаров площад също има гето.
А сега на любимата ми тема – екологята около гетата, като ще опиша екологичната разруха около всяко от тях поотделно :
Първото гето Пречиствателна станция:
Тук положението е най-тежко. Причина за това е, че то е най-старо и че рекичката не минава точно покрай гетото и боклуците от контейнерите след преработката им се изфъргват по брега й. Тук има седем – нарочно пиша с думи! – 7 големи незаконни сметища, в които има хиляди куб. метри боклук. Основното сметище е непосредствено срещу гето Пречиствателна станция-център. Ако преброя и по-малките сметища, те ще се окажат поне три пъти по седем. През лятото павой и бурени ги прикриват, но големите не могат да бъдат скрити и от подпорна стена. Този боклук се свлича в дерето, където тече рекичката Косана и тя го отнаса в Искъра при село Герман, Софийско.
Две думи и за гората около гетото. Тя е превърната в подраст, през който могат да преминават само кучета. Всичките дървета там са изсечени така както и по бреговете на рекичката с изключение на върби, тополи и брези. Защото тези дървета не горят. Ромове с моторни резачки режат дървета наоколо, които крепят пътя да не се свлече в реката, но никой ги не пита, защо правят това. Аз обаче знам, добиват си дърва за огрев.
Още няколко щтриха към екологията при това гето. От него тече вода в канал покрай шосето и изтича преди завоя на шосето в реката. Чешмите там не се спират, водата със сигурност не се заплаща. Предполагам, че в този канал се изтичат и ромовите фекалии. А копторите – всеки който пътува натам може да ги види. Те вече са от двете страни на пътя, както тези покрай ж. п. линията през Факултето. Имаме една министърка на МРРБ, популярна с прякора Лили Талпата. Може пък тя да е дала разрешителното за тези коптори, щом никой ги не закача. За всички важали законите в еднаква степен при демократизЪма...
Второто гето-Книгоразпространение - е доста по-малко. Състои се от една вила на един човечец, който почина и в която се самонастаниха ромове. Самонастаняват се – идва полиция и ги гонят, веднага идват други. Човекът копа кладенец, ромовете го запълниха с боклуци. Освен тази сграда има и един фургон, в който /според мен/ на всеки 18 месеца циганката ражда. Там вода няма, няма тоалетна, няма контейнер за боклук. Боклукът се хвърля направо в рекичката. А сега ще опиша нещо, което не е за писане, но е част от интериора на това гето:
Слизам тази пролет рано сутринта, когато още бе студено и виждам едно цигане на не повече от три години, което се отфекалваше точно под тераската на фургона. Зад него имаше едно куче, което изяждаше излизащите от него фекалии. Ужас! Като привърши детето се понадигна и кучето изблиза гъзъ му. Вдигна си гащите и се качи във фургона. Но след секунди видях нещо още по-ужасно. До пътя клекнали две циганки на около 15 години и...акат. Не очакваха да мине човек толкова рано. Едната се притесни, стана и си вдигна дънките. Другата обаче продължи каквото правеше и й се скара: Сери си спокойно ма, да не му праиш нещо! Аз се правя, че не ги виждам и чувам и продължавам по шосето. Това става точно срещу фургона, но вероятно циганките слезнаха от голямото гето. Бяха с прически, с чисти дрехи, отиваха рано-рано на дело може би - по претъпканите автобуси, на околовръстното или другаде. Но преди това бяха решили да свършат и още нещо – два купа вдигаха пара в сутрешния хлад...
Третото гето е суперново. Община Панчарево реши...да даде под наем регентските вили на циганите. В какво ги превърнаха те се вижда, но ако се погледне брега на рекичката, който е от другата страна на пътя – изправят ти се косите. Там за кратко време се натрупаха планини от боклуци. И един парадокс: Тези три вили и Финансовата служба на Община Панчарево са в един двор. Не е възможно служителите на Общината да не са видяли тези незаконни сметища. Освен другото, в тях има и умряли кучета.
Четвътото гето – Стената - е най-стабилно. Тук идват и заминават коли от цяла България, ромовете са дебели и добре облечени, циганките и децата – също. Всички пътуват с коли, но има и такива, които ползват автобус. Носят по нещо тежко в сакове, натоварват го в автобуса и го отправят, предролагам към складовете за цветни метали.
Тези ромове „оправиха” плодните дървета в изоставените вече овощни градини там. Отсечени са на определена височина, а на останалите едва ли ще им се размине. Боклукът, който тук не е толкова много както при горното гето се изхврля директно в реката. А какво мъкне реката преди да дойде тук от горните три гета! Какво се е закачило по бреговете й, дано Фандъкова да се поразходи тук.
Петото гето е доста обширно. В изоставените къщи от Детския град са се самонастанили ромове, но няма да изкарат дълго. Тези терени ги купуват мутри за строеж на хотели, складове, сервизи или скъпи вили и ще ги изгонят. Думата не е точна, ще ги преместят. Може пък така да стане, че да се преместят до Женския пазар, до битака, примерно на ул. Жак Дюкло или в гетото Орландовци, където откриха спин. Въпрос на шанс.
Те така се основават гетата. Защото те имат почва у нас. В тях се заселват хора, които нищо не работят, живеят от помощи и правят всякакви бели, включително рушат и природната среда. Ще завърша с още една проста сметка.
На едно наше семейство в размножителна възраст се пада средно едно дете. На едно ромово семейство пък се падат осем деца. Сега българите нека да сме 6 млн, а ромовете – 1 млн. След 15 години ние ще дадем приплод около 3 млн, но с тая имиграция той може да бъде и по-малко. Приполадът на ромовете ще бъде около 4 млн. Това пресмятане прилагам за да покажа, че на България й остават малко години, в които българският етнос ще остане. Ще напиша дата на постинга си специално, ако някой го чете след години. Аз едва ли ще бъда още жив, но вероятно само аз съзнавам тази беда за страната в момента. Държавниците ако знаеха, щяха да направят нещо. Ако знаеше полицията за контрабандните цигари на пазара, също щеше да направи нещо. Сигурно не знаят. Ако пък знаят и нищо не правят, трябва да има нещо. Завършвам с въпрос:
Когото тези, които живеят от помощи и нямат никакви трудови навици станат повече от тези, които ги хранят, какво ще стане?
13.07.2012 г.
Ако управляващите не желаят, да им "помогнем"!
14.07.2012 07:10
