ВРЕМЕТО ЦЯЛ ЖИВОТ НЕ МИ Е СТИГАЛО, НЕ МИ СТИГА И СЕГА
Хубаво е човек да има работа, но тя да е в такъв обем, че той да може да се справи с нея, да й надвие. В противен случай тя го „затрупва” и от творчество се превръща в тежест. Хубаво е човек да има хобита, за да се разтоварва психически от приматите, които го заобикалят и натоварват. Така той се зарежда със сили и вдъхновение от произведения в изкуството в разделите, които са му близки, от посещения на дивата природа и по други начини. Но ако човек не ползва правилно времето си и не твори при всяка дейност в ежедневието си той се обърква от един момент нататък, защото времето минава, а той остава извън него.
В моя чип имам вкарани доста елементи, характерни не само за българите. Дългогодишните ми приятели немци напр. оказаха голямо влияние върху мен. Аз ги научих да обичат природата, помогнах им да обикнат и тяхната си музика. Гедерманското музикознание и музикалните програми по радиото им наблягаха предимно на Хендел и на Бетховен по политически съобръжения. Аз пък им говорех за Бах и за Брамс. От тези ми приятели пък научих за евангелските християни, каквито те всичките бяха. От тях се научих на ред, дисциплана и отговорност, никога да не живея ден за ден, каквото свършвам да бъде хубаво, да съм скромен, да имам чувство за отговорност и да знам мястото си в жизнения ми път във всеки момент.
Плановете ми обаче за това лято се объркват за сега, а аз съм ги планирал предварително ден по ден. Много приличамна германците. За м. юни имах смели туристически планове, които ще трябва да отложа за по-късно. Сега трябваше да съм в Сърбия, но времето не е добро да бъда сам по планините им, а и един кучешки зъб трябва да ми се прави, което ме връзва за доста време в София. Лошото - а може би и не е толкова лошо - е това, че винаги съм зареден с енергия и ако нещо не става както съм го планирал, енергията ми веднага се пренасочва в други изяви. Поради тази причина в най-активното си време за туризъм се заех да ремотирам покрива на гаража на вилата, една доста тежка работа. Оказа се, че метър сняг е пределното тегло, което той може да понесе. Подсилих го с метална конструкция, която си направих през зимата сам и сега я „присаждам” към съществуващата дървена. Работата е много тежка, технологията ми е специална - за един човек. Новата конструкция вече е толкова здрава, че една депутатка от ГЕРБ ако изтанцува върху него Валса на слона /от Карнавала на животните от Сен-Санс/, той няма да и да се поклати. Освен това разширих и укрепих асмите си, които раждат все повече и се нуждаят от по-здрава конструкция. Развъртях се и из съседите, които ми предлагат да им отрежа дърветата и да взема дървата за мен. Работя много, но имам и други планове за работа, които изискват доста време. Имам да пиша доста музиката. Много е казано от съветските музиколози, по чиито учебници учеха студентите ни по времето на социализма за Шопен, за Шуман, за Хайдн и за Хендел, които наскоро имаха годишнини. Поръчката на КГБ е била сътрудниците им в тази област с лъжи да обясняват истините за тях. Тези лъжи са навлезли дълбоко в съзнанието на музикантите по време на тяхното обучение и те продължават с погрешните преценки за тези творци и творбите им. След писанието ми за Шостакович и Брамс сега идва ред на Хайдн и останалите трима. Това изисква много труд и време макар добре да познавам музиката на тези автори – на Хендел и Хайдн не всичките произведения, само по-значимите.
За планината също ми трябвя много време. Единствените ми разходи за планината са за бензина. Не ме е страх от никакви животни, или че ще се изгубя. Само за колата си се страхувам от цигани разузнавачки, които щъкат да намерят нещо за крадене. Поради това прекрасни райони в България ги отписах за бъдещи посещения, напр. Западния Балкан, който е по Видинско. Но пък ще започна отново посещения в най-Западните Родопи и южната им част, където те са приказка.
Преди известно време бях разкритикуван от мой приятел поет, когото много ценя, че не съм особено учтив с тези, които четат блога ми. Напълно съм съгласен с него, но нямам време за това. Освен туризъм още доста са темите, които ме интересуват. Имам си едно тевтерче, което съм озаглавил „Опорни точки на мисълта”. Имам записани доста теми, но не знам ще имам ли време ва всичките.
Обичам също да направя нещо с ръцете си, но да е красиво. Може да бъде дръжка за чук, може да бъде нещо много голямо, напр. заварена метална конструкция за покрив, която е на части и се монтира на място, може да бъде и нещо от камъни. Особено обичам да работя с дърво. Наистина нямам време, защото все нещо правя, но „влизам” и в Блог.бг и ценя доста хора, които пишат там. Давам за пример г/н Качак – една бяла лястовичка в Блог.бг - с идеи да направи нещо повече, да предприеме инициатива, написаното от него звучи романтичо и свидителства за един стойностен човек. Той ми дойде на ума в момента. Има много талантливи творци, чиито постинги ми носят радост. Рядко коментирам - само когато срещна произведение, според мен съдържащо премъдрост или поезия, която „звучи”. Като просветен любител музикант така възпремам стиховете, като звучене на песен – в определена тоналност, с амплитуди, с място за кулминация и паузи за поемане на дъх. Така възпремам и речта на хората,когато говорят или пишат. Изключително много ценя произведенията на хората, притежаващи и талант и разум, чиито произведения ще останат, защото в тях има и пророчество и премъдрост, изказани а прекрасен български език. Такава комбинация творец бе Давид Ойстрах, който освен превъзходен цигулар бе и отличен музикант. Затова той остава легенда. При Вайсенберг бе по-различно – освен отличен пианист, музикант и артист, той бе и изключително умен, според мен най-мъдрият измежду всички музиканти по мое време. Всичко казано от него бе премъдрост. Цитирам филма му „Обичам музиката”.
Блог.бг е място, където някой може да се изяви като представи своя творба, да се бори срещу примаАтивизацията, за запазване на околната среда, да пропагандира някоя сфера от културата, коята му е позната, да се бори срещу заблудите, които се тиражират съзнателно от медиите, като ги разобличава. Аз стровам това напр. срещу съда, който прибира парите на престъпниците срещу свободата им, срещу концесионерите на Софийска вода, които грабят софиянци и плащат на Мафията българска, за да продължават грабежа на нещастните хорица, пиша срещу мутризацията, циганизацията и чалгизирането във всичките сфери на живота ни.
Но това, което съм си поставил като първа цел – защото нямам много време! - е да опиша планините на България и да останат те в блога ми с насочващи кратки описания към интересните им места и хиляди снимки. Ще напправя много специален тип пътеводители за Родопа и Балкана. Тази е моята основна цел и тема, макар да ме влекат и други теми. Градът, компютърът, колата – това днес е жизнената среда на хората, в която човек трябва да се ориентира творчески. Възможно е компютърът да „изяде” доста от времето на човека и дори да го оскати духовно, колата да стане причина крайниците му да закърнеят от обездвижване и той да заприлича на реклама на надута гума „Мишелин”. Живот само в града, липсата на досег с дивата природа остава кастриран от към красота и извори на сили и дъхнвение. Ако хората ходят повече сред природата, ако я упознаят, те ще я обикнат и ще я пазят. Ще заживеят по-екологичо, ще започнат да я свързват с изкуството.
А за мен лятото, което вече дойде ще ми бъде за почивика от Блог. бг. Една дама, която доста уважавам ме нарече блогер и в качеството на такъв не ми даде телефона си. Аз възприех това определение за мен противоречиво. Не се чувствам блогер, но ползвам тази форма на изява, като и следя изявите на хора, които имат какво да кажат или да поместят новите си творби. От Блог.бг научих за много поети, които сега чета с голямо вълнение. Като се върна от планините, като се наработя, като направя снимки, ще напомням пак за планините на България с писанията си за тях и... за други неща.
09.06.2012 23:37
"Градът, компютърът, колата – това днес е жизнената среда на хората, в която човек трябва да се ориентира творчески"
Това Коста е "самоунищожителната" среда на хората.
За времето което все не ни достига, защото сме го заменили с друго по-приятно:
Наздраве!
