Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2012 22:43 - НАЙ-ХУБАВИТЕ ЦИГУЛКОВИ КОНЦЕРТИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 11318 Коментари: 5 Гласове:
10

Последна промяна: 04.06.2012 23:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                               НАЙ-ХУБАВИТЕ ЦИГУЛКОВИ КОНЦЕРТИ

 

    Те са три и са все в тоналност ре-мажор. Първият е създаден през 1806 г. от Бетховен, а следващите два са създадени в една година – 1878-а от Брамс и Чайковски. И трите са прекрасни. Концертите на Брамс и Бетховен доста си приличат, този на Чайковски е съвсем оригинален и завладява слушателите. Той е най-популярният цигулков концерт сред слушателите, подобно на първия му клавирен концерт.За това има причини, на които ще се спра.

    Бетховен не се решава да напише в ранен стадий на живота си цигулков концерт. Нещо повече, той пише като за упражнение преди да пристъпи към композиране на Цигулковия си концерт два Романса за цигулка и оркестър в фа мажор и сол мажор. Навлизайки в много силен творчески период, когато е на около 35 години, той вече пристъпва към създаването на своя Цигулков концерт. През този период той създава Сонататите „Валдщайн” и „Апасионата”, Третата соната за виолончело, най-хубавия си Клавирен концерт – Четвъртият, Симфонията „Ероика”, квартетите „Разумовски” и други велики творби.

   Цигулковият концерт на Бетховен е така значителен в неговото творчество, че само Четвъртият му клавирен концерт може да се сравнява по величие с него. Концертът е в тоналност ре-мажор, но по време на разработката често прозучава ре диез в него, което създава някаква неустойчивост и неочаквано, с мощ, произведението се връща в основаната си, устойчива тоналност. Ромен Ролан казва за Бетховен, че мисълта му не следва най-удобните гънки на мозъка му, че е двулик като Янус и показва най-неочаквано другото си лице. В този Концерт това важи с пълна сила. То е единственото произведение, в жанра на което Бетховен надминава учителя си Моцарт. Преценката ми е субективна, защото обожавам творбите на Моцарт, но уважавам и всички творци и изпълнители.

     Орекстровата експозиция звучи симфонично. Пред тимпаниста има четири тимпана, макар основните тонове да се три. Би трябвало експозицята на Концерта да бъде подобна на увертюра към опера - да въведе слушателите в музиката на концерта, но в случая при Бетховен нещата са преекспонирани. Бетховен е избрал тимпана, настроен в основния тон - ре, чрез който дава темпото на оркестровата интродукция, зазвучаваща като въведение към късна симфония на Моцарт или Хадн. Още в началните тактове в ре мажорната тоналност прозвучават четири  осминки в ре диез, което ще се яви още доста пъти при разработката. Не съм гледал партитурата на концерта, но нищо чудно единият тиман да е настроен на ре диез. Провежда се и втората тема – недостижима по красота! – след което тя преминава в минор и отново в мажор.

   Цигулката встъпва с октави, като ползва най-високия си тонов диапазон, където се свири доста трудно и звучи като флажолет. Няма да описвам разработката на първата част – тя трябва да се слуша! - но споменавам прекрасния епизод в минор в средата й.

  Към този концерт има писани много каденци. Останала е каденца от Йоахим, а Виктор Пикайзен пише каденца, която се изпълнява ведно с тимпана. Но има една каденца, която няма аналог, тази на Фриц Крайслер. В нея се провеждат полифонично двете теми на първата част, има провеждане и на всяка от темите, като цигуларът си акомпанира сам с трилери. Това е каденцата, достойна да върви винаги редом с концерта. Хумел написва най-добрите каденци към Концертите за пиано на Моцарт, като само двама души – Бетховен и Брамс го надминават с каденците си при Концертите на Моцарт в  ре минор и в до минор.

   След каденцата вълшебно звучи втората тема на концерта, с което завършва първата му част.

    Втората част на концерта също е вълшебство. Темата се провежда от оркестъра, подема се от цигулката, влизат в диалог, има и провеждане в минор. Красота.

     Третата част е игрива, весела. Тя, съвместно с красотата на втората част трябва да тушира тежестта и мощта на първата част. Да създаде ведро настроение след този концерт, пдобен на симфония.

    Всички големи музиканти свирят този концерт, който е технически доста труден, но не само това е проблемът. Класическите произведения се свирят най-трудно и този концерт е доказателство за това;

 

    Вторият велик Концерт за цигулка в ре можор е този на Брамс. Това, което ще кажа е, че ако не беше Концертът на Бетховен, нямаше да го има и Концертът на Брамс.

   Брамс е на 45 години когато пристъпва към създаването на този Концерт. При работата над него много му помага приятелят му цигулар Йозеф Йоахим, който е и отличен музикант, а Брамс не е запознат изцяло с тънкостите на цигулковото изкуство. Кореспонденцията между двамата продължава почти година, но и след това, защото след този Концерт Брамс остава на вълната цигулка и пише прекарсната си Първа соната за цигулка и пиано, „Дъждовната”, един друг шедьовър.

   Оркестровата интродукция на Брамс не е така симфонична по заряд както тази на Бетховен, но съдържа много голямо напрежение и красота. По-камерен е замисълът на симфоника по рождение Брамс в този случай спрямо Бетховен – започват струнните, репликират им медните духови и темата се пренася в дървените духови инструменти. Темата е приказно красива. Нагнетява се постепенно  напрежение, следва място за поемане на дъх от слушателите и след това прогърмява втората тема, по мощ равна на тази от Третата симфония на Бетховен. В този момент встъпва цигулката. Разработката е подобна на тази на Бетховеновия Концерт.Великите хора се учат един от друг, а не си завижда или да се мразят. Бетховен е между класиците и романтиците, Брамс е още-по изявен романтик, но в класически обръч, от който не излиза. Двамата си приличат много.

   Единствената разлика между разработките на тези два Концерта е финалът на първата част. След каденцата – също от Крайслер, тук се провежда първата тема, докато при Бетховен красотите на финала бяха по втората тема.

   Втората част на Концерта е вдъхновена красива романтика. Сложна се е оказала тази музика за доста музиканти. Сарасате се е изказвал подигравателно за този Концерт, Чайковски пък е проявявал неразбиране към всички произведения на Брамс, а е ходил на Вагнеровия фестивал в Байройт, където са се срещали. Но е имало какво да си кажат. Ханс фон Бюлов е пропагандирал пред Чайковски музиката на Брамс. Чайковски в Музикално критическите си статии криткува и много произведения от господин Бетховен, както го нарича.

   Третата част на този концерт има унгарски елементи и това е лесно обяснимо. По това време Унгария и Австрия са една държава, един от най-големите приятелни на Брамс е унгарецът Йоахим, съветникът му по творбите за цигулка и техен пръв изпълнител.

 

    Третият велик Концерт за Цигулка е този на Чайковски. Писан едновременно с този на Брамс, той е съвсем различен. В него има висок патос, има тъга – в произведенията на Чайковси има доста тъга! -  напрежение, красота. Като музика този концерт надвишава неговия Клавирен концерт в си бемол минор. Концертът е изключително оригинален. Технически е и много труден. Поради неговият новаторски характер той не е бил оценен от тогавашния най-популярен професор по цигулка, Леополд Ауер, който отказва да го изпълни  както Рудолф Кройцер „Кройцеровата” соната на Бетховен.

   И този Концерт има две теми, прекрасни руски теми, като цигулката трябва да се справи с много големи трудности. Каденцата не е в  края на първата част, а в средата й. Тук всичко е много специално и върхово.

 Вторта част е на тема от прекрасна руска народна песен. Тази част се изпълнява и като самостоятелна пиеса в съпровод на пиано, много е красива.

   Третата част е вихър. Трудностите не са само за цигулковата партия, а за целия оркестър.

  

  Има още един Концерт за цигулка в ре мажор, който го пробутват на висотата на тези три, но това съвсем не е така - Първият цигулков концерт на Паганини. Той не може да се сравнява оп нищо с тях.

 

   Концертът на Бетховен има доста добри изпълнители, но аз предпочитам изпълнението на Ойстрах, защото обичам интерпретацията му. Не казвам, че неговото изпълнение е най-добро от всичките, които съм слушал. За следващите два концерна обаче по-добър изпълнител от Ойстрах просто няма. И вероятно няма да има! Освен великолепен цигулар, Ойстрах е и голям музикант. Той е и личност, успял в живота въпреки ужасната действителност в СССР през годините, които той се изявава като музикант. Бил е и добър шахматист. Бил е любимец на Прокофиев, после на Шостакович, които ме посвещават свои творби за да ги изпълни на премиерата им.

   Ще потърся три изпълнения на първите части на тези концерти в Ю-туб и ще ги приложа към това ми писание. Напсах за тези три Концерта за да помогна на някой в областта на музиката, който ще отвори настоящото ми писание и ще бъда доволен ако един само стори това и обикне някой от тези Концерти. За мен  музиката има много голямо значение, тя е важна за хората.  В епохата на чалгата, която се внедрява с цел изпростяване на хората с цел по-лекото им манипулиране, не трябва да забравяме за сериозното музикално изкуство - хубавата музика и да слушаме повече в дома си Бах от по музикалните програми или на записи, вместо да ни натрисат от телевизията Кондю, Азис или други изроди. Във връзка с това давам още информаця за концерти за цигулка:

   Много е важно тези концерти от цигулари ли са написани, или от утвърдени композитори. Има големи цигулари, но като комозитори те не са добри, защото инструментът им не ги заставя да мислят пространствено, многогласно. Давам за пример пиеските на Сарасате, на Виенявски, концертите на Паганини. Слаба рикиа, биха казали за тях шопите от Требич. Това обаче съвсем не важи за концертите на Прокофиев, Шостакович, Сибелиус, Менделсон, Моцарт, Бах  и др. Броят на клавирните концерти надвишава поне пет пъти броят на цигулковите концерти и това е съвзем обяастимо, макар кампозитори – напр. Виотан, Шпор и др. – да са написали десетки концерти само зацигулка. Толкова и се изпълняват. Големият композитор пише и голям концерт, а големият композитор е и пианист и непременно пише концерт/и/ за пиано. За доказателство посочам Първият цигулков концерт на Шстакокович. Мисля си, че не случайно Шостакович му поставя същият опусен номер както на Концерта на Брамс - 77, но и че е искал да каже, че и в 20-и век може отново да има един Брамс. Та дори и в друга страна.

    Ако намеря подходящи записи – приятно запознаване с тези концерти!

 








Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Ами...
04.06.2012 22:55
не че не харесвам първите три, но Паганини ми импонира повече.
цитирай
2. germantiger - ...
04.06.2012 23:43
Ще линкна постинга ти в групата ми Германия към вибокс7!

Прочетох абсолютно всичко, имам и няколко познати, които да възхитя с твоето инфо, в което личното отношение багри професионалното!

Наистина БЛАГОДАРЯ!
цитирай
3. tota - Благодаря, Коста!
05.06.2012 00:13
Прочетох с приятно чувство. "Музиката има много голямо значение, тя е важна за хората." А, аз обичам музиката!!

Още веднъж - благодаря!
цитирай
4. lubara - Поздрави, planinite...!
05.06.2012 13:36
Коста, възхищавам се на твоите познания в тази област!
цитирай
5. planinitenabulgaria - Музиката и природата са много силно свързани!
05.06.2012 20:20
lubara написа:
Коста, възхищавам се на твоите познания в тази област!

Няма обичащ природата човек, който да не обича и музиката.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185508
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031