ПАРТИТА  ОПУС  805

                                                                 /съставена от части, part/

      Част І

      Реклама:

      За непритежаващите още добър фотоапарат сега е време да си купят такъв. Фирмата Fudji въвежда най-новите технологии в тази област и произвежда вече фотоапарати само от клас HS. Намиращите се в търговската верига произведени до сега фотоапарати от класа S са с намалени цени, за да се разчисти пазарът за новата продукция. Старите фотоапарати са отлични, докато на новите възможностите са толкова големи, че не могат да се ползват. Давам пример с един стар модел фотоапарат Fudji Finepix 2960, който притежава сензор 14 мгпкс, приближава обекта до 10 пъти спрямо човешкото око, има всички видове кадри и допълнително кадриране ако се налага, двадесетина програми плюс една авоматична, ако фотографът няма инвенция. Този арапат струва 299 лв. и е 10 пъти по-добър от малките фогоапаратчета за гомосеки с мъничкия сензор и трикратен зум. Следващите модели са с допълнтелни възможности и са по-скъпи на стъпки от 40 лв.

     Тези фотоапарати имат само един недостатък: при голям зум системата им за стабилизация на образа не е съвсем добра, но и за това има решение - правят се две снимки, едната се унищожава.

    Според мен като дългогодишен любител фотограф най-изгодната покупка е точно този модел, но ако той вече е изчерпан си заслужава и един малко по-скъп модел. Тази техника се развива бързо, но всеки следващ модел притежава повече възможости и цените не могат да бъдат по-ниски. Има обаче един предел, от който нататък възможностиге, които предлагат новите фотоапарати просто нямат реализация при ползването им.

     Част ІІ

     Реклама:

     Сърбите се оформят като все по-голям производител на селскостпопански стоки и отварят границите си с цел реализация на тази продукция. Техните селскостопански стоки са екологични и много по-евтини от тези в страните на ЕС и са предпочитани. Във връзка с това сърбите премахнаха изискването за рекета зелена карта за страните от ЕС и прецакаха нашите мутри и банкери, които деряха хората за тази задължителна застраховка. Има опити от страна на наши гранични полицаи да искат такава карта под предлог, че може от Сърбия да се влезе в Македония или Албания, като целта е да карат хората пак да плащат рекета, който за Сърбия вече не се изисква. На такава проверка излизащите от България за Сърбия не подлежат съгласно дадена на граничните полицаи инструкция. Премахванто на рекета зелена карта отваря пътя на софиянци за разходка в почивните дни до Сърбия по нашите територии, наричани Крайни, които са с много красива природа и дава възможности да се купуват от пазара в Цариброд /Димитровград/ екологични селскостопански стоки. Това трябва да се прави, защото така помагаме на сънародниците си, които произвеждат такива стоки да ги реализилат. Откъснати от страната си, далеч от първия голям град - Пирот, където също има голямо предлагане на такива стоки, ако ние пазаруваме при връщане в България при тях, това е голяма помощ за сънардниците ни, принадени към Сърбия поради позорния за нас Ньойски дотовор. Напомням, че този бизнес върви и че заради нашите „акули на едро” за Великден се проведе разработка на яйчените мутри, с чадър от ниво много над миистъра на земеделието и храните. Чак сега нещата се нормализираха, но сънардниците ни по Пиротско понесоха големи загуби заради „яйчарите”.

    А за такива като мен, премахването на рекета зелена карта означава още по-евтино придвижване до любимия ми Западен Балкан.

    Част ІІІ

    Две ромови истории:

     а/ До Народния театър:

    Наши познати, които много работят си купиха на лизинг кола Ниссан Кашкай. Радостта е безгранична, отиват те с колата си на гости в идеалния център, в близост до Народния театър срещу някакква банка там. Вече е тъмно, вижда те някакви ромове, но вместо веднага да си изчезнат колата от там, спокойно отишли на гости. Връщат се те, но като видяли, че колата им пищи и че багажника е отворе  им се стъжнило. А то какво станало:

   Ромова бригада започва да краде улуците на банката. Предполагам успехът на ромовата бригада, която открадна кабелите на ДАНС в Банкя ги е подтикнала към този подвиг. Банките обаче имат камери и от вън, видяли крадците на улуци, извикали полиция, хванали ги. По ширпотреба част от „майсторите по улуците”, не заети в момента с краденето им разбили колата на хората. Счупили странично стъкло над кората на багажника, отворили го и проверили какво има вътре. С възмущение изхвърлили двата чадъра зад колата, отворили и изсипали съдържанието на ученическата раничка на детето в багажника, не взели нищо на пръв поглед. От полицията били там, работели с майсторите по улуците и казали, че са по сигнал на банката, да не ги занимават с колата си, имат си застрахователи.

   Прибират се те в къщи, детето си подрежда раничката за утре, но липсва една чанта от нея с нотите му по камерна музика. Решават утре сутринта рано да отидат и да търсят чантата по кофите за боклук. Ровят те като клошари, питат хората, един човек казва, че тук по кофите за боклук си има система и показва една дърта циганка, която е шеф на този район на търсещите по кофите. Обръщат се те към нея, тя започва да върти телефона си и казва: Чекайте ме тук. Идва след половин час и каза: Ще стане! След още половин час идва друга циганка и носи нотите в една ръка – всичките! – и чантата в другата. Дъртата циганка разпорежда: Дайте 10 лв. на момичето, вие знаете ли колко пари струва туй нещо, и сочи нотните тетрадки. Дали хората сумата, взели нотите, но цигането не дава чантата, харесало си я. И казва, тя е моя! Дъртата циганка става арбитър и казва: Е,  дайте 10 лв. за чантата, момичето не я е откраднало, а намерило, тя е нейна. Дали още 10 лв и си прибрали комплекта чантата с нотите.

   Колата - без стъкло, вали дъжд, закарали я на сервиз. А на сервиза казват, че такива стъкла нямат в резерв, защото дори да се обърне колата тези стъкла не се чупят. Ще заявим от Япония от завода, обещали, и като дойде, ще Ви го поставим. Приберете си колата...

    Радостта им - новата кола, кеси в един гараж в Бояна за да не се напъли с вода, а те подкараха стария таралясник. Добре, че не бяха го продали още, това им бе късмета...

    б/ В изоставената кариера на Косанин дол:

    Един възрастен човек има там, Куньо, който гледа кози и казва, че ще ги гледа докато умре. Козите обичат груба храна, клонки и млади храсти и Куньо ги закарал в изоставените кариери да „бръсттг” появилите се там храсти. Както си стои наведен и подпрян на тоягата пада камък на сантиметри от него, голям почти колкото главата му. В първия момент Куньо мисли, че се е свлякъл камък, но се усъмнил ,защото камъкът паднал като от небето. Дръпнал се той от отвесното над него място и почал да гледа. Видял, че се показваг главите на две циганета на не повече от 12-13 години. И смята, че те са хвърлили камъка за да го убият и да му откраднат козите. Слушам казва той, че цигани за пет лв. в Северна Бълария убиват възрастни хора, а аз имам 10 кози по 300 лв. Смята, че това са прохождащи в престъпността младежи и поради това са постъпили така. Човекът се размислил обаче и се наплашил. Ако това бяха, казва той, излезли от затвора престъпнцици или обиграни в кражбите, те щяха да дайдат да ме убият тук или вечерта в дома ми и да ми взема козите. И ме е налегнал казва голям страх, защото ако дойдат и аз ги видя няма да им се дам и те ще ме убият. Само с бабата сме и с едно куче. На кариерите вече не водел козите, а само там, където се вижда на страни и показва една страшна тояга, която вече носи.

   Този постинг помествам, защото споделих страха на стареца. За случаи на убиване на овчари при последваща кражба на животните им знам вече доста. Господ да го пази този старец. Той десетки години служи за интериор на местността, свикнали сме с него. Продава козе мляко и сирене на хората...

    Част ІV

     Метрото – огледало на лошата инфраструктура на София.

     Някога за да пътуваш от единия към другия край на София задължително трябваше да минеш с трамвай през Халите. Вече не е така. Но пък така се разви инфраструктурата на града, че всички хора отивайки на работа, трябва да останат в центъра на София или да преминат през него.

    От метрото се очаква много, защото по-бърз и по-удобен транспорт от него в грда няма. Какъв е обаче пътникопотокът в него? В сутришните часове като се почне от първата му спирка Обеля, където се качват няколко селяна, метрото започва да се пълни, пълни и почти всички слизат на спирка Сердика. Продължават в посока към Цариградско шосе по няколко души във вагон. Същото става и с лъча от Цариградско шосе. Уж има буферен паркинг там, той си остава празен. Хората с колите се устремяват към центъра, само наколко души се качват на първата спирка. После се качват още и още, за да се изтърсят и те на спирка Сердика. Привечер всичко това става с обратен знак. Убеден съм,че таза тенденция ще се запази и след пускането на втория лъч на метрото и че хората, които ще го ползват сега се наблъскват и те в центъра, но с други превозни средства.

  И друго нещо ми прави впечатление:

  Каквото и да се строи, то се строи в района на кварталите Младост. Само ако нещо не се уреди там, строи се в кварталите Люлин. Много е лоша инфраструктурата на града. И не се спазват законите. Появват се и катуни на много места, но и в центъра на града, за пример давам улицата Св. Св.Кирили и Методий в отсечката между Женския пазар и бул.Христо Ботев. После новите сгради заобикалят катуна и той се превръща в анклав, давам за пример Баталова воденица и Захарна фабрика.

   Натрупани са много грешки, но не знам Общината съобразява ли се с тях и прави ли опит да ги коригира. Ако главния архигект на София трябва трабва да ги решава, по-лошо ще стане. До кога този човек ще го държат, не ми е ясно. Давам пример с Хитлер. Той е виждал Германия така: магистрали, и в страни от магистралите – населени места. А всеки германец – с Форксваген, траспортът между населените места - сигурен. Замисълът за мегаполисите е негов. Никакво по-нататъшно разрастване на големите градове не е разрешавал той.

   Май не е бил толкова глупав, поне по отношение на инфраструктурата, колкото го представят. И бать Бойко говори днес за магстрали, но не говори за населени места покрай тях, а ги представя като едва ли не екстри – ще се пътува по тях със 140 см/час, така за 4 часа софиянци щяли да достигат до морето. А като го достигнат?