Това уникално гробище е на една напусната вече махала в планината. Кръстовете в него са уникални и могат да се сравняват с тези в гробището на с. Гинци. На гробовете има доста кръстове, защото за всеки починал вероятно са правили нов кръст. Най-малките кръстове са с тегло около 5 кг, но като каменорезба са истинско бижу. Големите кръстове са различни по изпълнение, но има доста от тях със сложни орнаменти. Мястото на гробището пазя в тайна.
    Тази колекция от снимки посвещавам на г/жа Wonder, която прояви интерес по тази тема. 

 

                                В тази планина се намира уникалното гробище.



























                                            Тук е имало манастир!



















                                               Построеното с камъни остава...

                


















 
Появи се козар с две кучета, но аз много бърдо се разбрах с тях: дадох им от "кучешкия" хляб и се сприятелихме. Оказаха се и фотогенични.























Чао, гробище. Дано да тръгнат тези кръстове от тук с кораби, влакове и самолети... 

Изоставено гробище...толкова тъга навява...Нима мъртвите са заслужили това? Да не достига до тях човешкият крак, да не оставят ръцете цвете...В изоставените села и гробището е пусто...

Тъжна картина...

След време ще има много подобни гробища - след обезлюдяването на селата...

Какво нещо е паметта, когато е оставен знак...дори и да няма никой ще се знае, че тук са живели българи християни, че по тези места е имала манастири. Знаците говорят вместо хората.

Поздрави, Коста!!

Тотоо, Тотооо, гледаш и не виждаш, ма, Тотооо! Какви християни те гонят, тези кръстове са толкова богомилски, че повече няма накъде! Прост народ, проооост...

и написаното върху тях остава )))

А богомилски останки наистина има в района на тази планина, където тя опира в бреговете на р. Нишава. Там има известен наш скален манастир и пещери, в които се предполага че са се крили богомили, тотоооооооо.....

Преди да възклицавате е добре да прочетете малко повече и Вие за богомилите, квалификациите си запазете за себе си.
"Съвременните учени характеризират богомилството като дуалистично, антифеодално и реформаторско народно движение, възникнало в лоното на българската църква през Х век и бързо разпространено в българските земи — Мизия, Тракия и Македония, в бурните времена предшестващи византийското нашествие."

Каква е била българската църква в Х век?

" През XI в. се появяват първите новини за присъствието им, а през XII в. сведенията за тях „заливат цяла Европа“, назовавайки ги с различни имена: бугри (българи), бабуни (в Босна), катари, манихеи, павликяни, патарени, албигойци и т.н.
Самите те се наричали просто християни, а хората ги определяли като „добри хора“ и „добри християни“, заради скромния им начин на живот, простотата с която се обличали и мисионерския им жар...."

Сравнете тези кръстове с паметниците в Босна от онова време и ще си отговорите дали са християни или мюсюлмани. Ще доловите разликата. Кой къде е принадлежал?

За това, че са били преследвани като ерес в онези времена е достатъчно само това: " Проповедта на богомилите е придобивала и определена политическа насоченост, изразявала се в призив за неподчинение към представителите на привилегированата класа, които са имали власт над прикрепените към тях селяни."

Може и много да сте образован, но изказът Ви не е на образован човек.
Самият кръстен знак може да Ви отговори какви са богомилите?? Само това е достатъчно.
Но прочетете!!

Табов Йордан
Богомилството - вяра на първите християни
http://imperia.lirik.ru/index.php/content/view/3/20/1/2/

Благодаря, Коста!
Ще допълня още нещо при твоя коментар. Става въпрос конкретно за богомилите:

"Вярата им, че те са продължители на делото на Христос, е ясно изразена в едно запазено до наши дни произведение на средновековния писател Салво Бурчи. “Те казват – пише той – че са дошли от Христос стъпка по стъпка” (dicunt quod descederunt a Christo de gradu ad gradum).

А това, че някой после са принадлежали към католицизма, източното православие или приели исляма са процеси, които са следвали хода на историята за владеене и подчинение на населението. Но всяка религия или ерес, която се е отклонява от догмата наред с подчинението на властта е имала и друга функция да формира морални добродетели ответни на епохата или на самата идеология. Каквато всъщност се явява и религията.

Нямам претенции да познавам религиите.

Тази книга /БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН КРЪСТ/ на известния художник и художествен критик - Иван Енчев-Видю, е изключително ценно изследване за българския народен кръст. В акварел и рисунки с туш той пресъздава кръстове от цялата историческа етническа територия на България. Най-голям дял заемат надгробните паметници - каменни, дървени, а също кръстовете от ковано желязо, от стенописи, от шевичния орнамент и др.

Широкият териториален обхват на илюстративния материал, датировката на паметниците, застъпването на разнородни по своята функция кръстове дават възможност да се проследи разви­тието на естетическите принципи в българското народно изкуство за един много съществен период от неговата история - Възраждането и първите години след Освобождението. Не по-малко важен е и фактът, че са обхванати територии, които отдавна не се намират в пределите на България, като Северна Добруджа и Вардарска Македония, а и повечето от паметниците, документирани от автора, вече не съществуват. Единството на стиловите особености на кръстовете доказва по нагледен път единството на българската народна култура.
http://www.omda.bg/bg_krast/web/kreuz.htm

Ето тук събрани на едно място изображенията
БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН КРЪСТ
http://www.omda.bg/bg_krast/web/15.htm

поне да беше писал /а/ къде се намира това нещо. В България има доста планини

А на блогърката Тота вярвам. Защото е учен човек, много добросъвестна, отговорна и самовзискателна. Държи на културния тон. Даже когато това няма никакъв смисъл.

Ако това гробище бе известно отдавна мутри да са натоварили кръстовете в джиповете си и да са ги продали по света. Те ще ги натрошат още докато циганите, на които ще платат за черната работа ги изваждат от гробището и качват в мутроджиповете, може да се натрошат и при транспорта. Приматите понятие си нямат колко ценно произведение са тези кръстове, колко трудно са правени и че повече това нещо не може да се направи.
Съвсем наблизо има още едно такова гробище, ще отида и там някога. А горе по планината има някокло комплекса с големи каменорезбени кръстове, които не са откраднати, защото няма как да са изкачат до тях кран и камион.
Като се знаеше за кръста-шедьовър в гробището на с. Гинци и какво стана? Иван Костов уреди с кмета на селото да го откраднат от гробището и да го поставят пред параклиса до НДК. Още има висящо дело в съда. Дано да не откраднат и кръста-блознак от съседния гроб и отново да направят помен с чужда пита.

На блогерката Тота вярваш, защото протежава комплекс от добри качества, въпреки, че това няма смисъл според теб, а на надписите по кръстовете - не! На един кръгъл кръст на починала жена /богомилка от 20-и век?/ пише дори името й Гина. По този начин ти обиждаш и блогерката Тота чрез моя блог и мен, който съм написал постинга. Ти си последният гомосек, чиито коментар пускам като анонимен.

Едва ли са чак такава ценност, че да хукнат мутри и цигани. Гледам, че надписите са от миналия век, а такива има навсякъде. Освен това те могат да се ориентират по онзи мост много по-лесно, отколкото, ако пишеш се се отнася за Стара планина, Родопите или където и да е... Но твоя си работа.

А такива кръстове има съвсем на друго място. Дали са ценни - това се вижда дори от снимките. Когато ги видиш от близо и ги пипнеш можеш са ги оцениш още по-пълно. Такива неща вече никой не може да направи дори със съвременните инструменти.
Архивът ми от снимки е огромен, ще поместя още такива когато попадна на тях.

Разгледах внимателно надписите на кръстовете и установих, че не всички са толкова стари, както се опита анонимният най - отгоре да пише и използва квалификации. Например:
Тук почива Гура /Гюра вероятно/ Велкова 1932 г.
1911 г Неделя Крстан Т.Р. - долу само това се чете
годината неясна - тук почива Велика Петрова
само името - Гина
Ченка ...ова

винаги са ми напомняли на древните свастики, както знаем дясно въртящате се изразява връзката от материалния към другия свят, напълно подходящ символ за погребваните.

Аз също съм на мнение, че ако мястото стане известно ще започнат грабителски рейдове. Има си хора, които предимно с това се занимават - обикалят изоставените села и махали, за да събират "етнография".
А съм ходил по изоставени места, където всичко е непокътнато - най-много някоя буря да е избила прозорец или в къщата да са влизали диви животни. Много е интересно да се опитваш да разбереш до кога е било обитавано. Най-лесно и относително точно това се разбира по вестници или пощенски картички. Но и аз избягвам да разказвам къде точно се намират такива места, за да се опитам да ги предпазя от мародерски набези... Ама ако само това е защитата им, значи работата е зле!

На един кръгъл кръст на починала жена /богомилка от 20-и век?/ пише дори името й Гина.

Към Коста и анонимния по - горе
Ще направя едно допълнение. Не спирам да се ровя в книгите докато не намеря отговор на въпроса - до кога е просъществувало богомилството и дали тези кръстове от това уникално гробище доказват, че тук са погребани последователи на това учение?
В историческата литература ясно е подчертано, че " след падането на България под османска власт богомилството продължава бързо да упада. Поробителите носят друга идеология - исляма, срещу която богомилството не е предназначено да се бори. С отпадането на главния си враг - православната църква - богомилството на практика губи целия си смисъл. Ето защо то в крайна сметка престава да съществува."

Богомилите не признават кръста, иконите и мощите на светците. Впрочем ето аргументите на богомилите даващи отговор на този въпрос:
„…….така говорят за Господния кръст: „Как да му се кланяме? Понеже евреите разпнаха на него Божия син, затова кръстът е най-омразен Богу. – Ето защо те учат своите / последователи/ да го ненавиждат, а не да му се кланят, като казват тъй: „Ако някой би убил царския син с кръст от дърво, може ли това дърво да бъде мило на царя? Същото нещо е и с кръста спрямо Бога.”

В „Беседа против богомилите. 1. Поп Богомил и последователите му.” Презвитер Козма пише следното – „О, колко ненавижда дяволът човешкия род! В колко пагубна пропаст го е въвел! Както едно време евреите, като четяха пророчествата, не разбираха какво се разказва за господните страдания и макар да ги четяха всеки ден и всяка събота, сами станаха Христови убийци, като намислиха да убият безсмъртния, така и еретиците, които всякога четат господните и апостолски слова, не разбират техния смисъл. И с право блаженият Павел ги нарича погинали, като казва: „Словото за кръста е безумие за тези, които гинат, а сила божия е за нас, които се спасяваме.” И пак: „А за мене – да се прославя само чрез кръста на нашия господ Исус Христос.” „
Възниква въпросът, може ли изповядващи тази ерес- богомилството, да погребват близките си и да поставят кръстен знак , когато те са ненавиждали кръста? И още внимателното вглеждане във втората, третата и единадесетата по ред снимка се виждат паметници и с форма типична за съвремието.
Според мен в това уникално гробище / заради изработените от камък кръстове/ са погребани българи – християни.

Когато сте в София ако съм тук Ви каня да Ви заведа лично на това гробище. Не е далеч ако се остави колата на една доста висока точка на хубавия път. Можете да вземета още двама души и обезателно носете фотоапарат с голяма памет на СИМ картата.
Коста

Богомилите "изчезват" някак си отведнъж, в смутните времена на османските нашествия из Балканите. Една от хипотезите за това "изчезване" е че в знак на протест са приели исляма... доброволно. Привържениците на тази теза привеждат доказателства основно в три насоки:
1) Силната омраза към християнската православна църква;
2) Общи догматични послания между богомилството и исляма;
3) Наличие на компактни помашки общности в географските райони, където са действали богомилските църкви - около Пловдив и Западните Родопи; около Вардар и Косово; в Босна.