ПОКАНА КЪМ ЛОШИТЕ ХОРА В БЛОГ. БГ ДА ДА ДОЙДАТ С МЕН НА РАЗХОДКА:

         Има недостойни изяви в Блог.бг срещу Творците в това пространство.  На изявяващите се по този начин предлагам един туристически маршрут из места, където са поставени каменорезбени кръстове, направени от гинцките каменорезбари. Не описвам къде се намират тези предмети на изкуството, защото могат да бъдат откраднати както кръстът, който сега е пред параклиса до НДК. Той бе откраднат от гробището в с. Гинци.
       От опит знам, че когато лошите хора посещават такива места се размислят и стават по-добри. Защото разбират, че човек върви по жизнения си път, че трябва да има цел, че с него трябва да има край и той трябва това да го зне! Такъв е текстът на приложеното музикално произведение - седмата част на Немският реквием на Брамс. Той е за живите, за да се поучат, да не са лоши хора, с цел в живота. Този реквием за разлика от всички други не е за душата на починалите, както е напр. Реквиема на Моцарт. Затова избрах Брамс.
    























































 

Хората мъчно се променят, особено ако им липсват първите 7 г. ...

А иначе тези кръстове са шедьоври - призведения на каменоделното изкуство и са си направо златни за всеки пазар.

Добре си се сетил да ги накараш да се замислят върху това, колко преходно е всичко на този свят, освен камените кръстове, под които са заровени останки на добри и лоши. Поздрави!!

Коста, за разведряване... любимия ми Есенин:

Ала в нивите пепелно бели,
не покълна зърното, смълча.
Леден вихър с коне побеснели
в ненадейния ден профуча.

...
Усмири се душа, че до гуша
ти дойде нежелания свят.
Вече никой звънчета не слуша,
уморените пътища спят.

ps Кой е скулптурът-каменоделец? Невероятно майсторство!

В село Гинци е имало няколко поколения майстори каменоделци
които са правили каменни кръстове по поръчка и по определен тип - за починалите жени - кръгли, за починалите мъже - ръбести. Между тези майстори е имало такива, които са правили само най-финните детайли по кръстовете, били са каменорезбари. Такива майстори-каменопезбари е имало и във Враца. Освен за починалите, кръстове са били направени след Освобождението и побити на местата по планината Манастирище, където е имало манастири, изгорени от турците през 14-и век. Там има кръстове шедьоври, като на някои места има сложени по няколко. Цитирам гр. Годеч, който е част от планината Манастирище и там е пълно с манастири и кръстове. Такива имена носят и превали в този район: Прекръсте, Разкръсте и др. В следващя постинг ще поместя снимки на кръстове само от едно гробище на махала, кято днес е обезлюдена. Хората са били заможни вероятно, защото за всеки новопредставен е бил правен нов кръст, като старите са сложени в края на гроба при краката. Там има по десетина - изправени, легнали,полузаровени, всеки от тях е единствен. Когато си направих параклис попитах епископ мога ли да взема един от там, каза, че само да се помисли за преместването на кръст е грешно. В съседната планина на Манастирище - Чепън, има два върха - Петровски кръст и Илиевски кръст, които са огромни и са правени на място.
Който е извал с мен по Понора е видял доста такива неща. А също и тези, които са чели писанята ми за тази планина. Разделил съм я на три части в блога си: Големият Понор, Средният и Малкият, известен като Манастирище.

Един от "шибаните" ако се обади, готов съм само него да поразведа из тези места с надежда да се промени, но всички си спотайват. А е много интересно, само че тези кръстове са доста отдалечени един от друг и трябва да се ходи няколоко дни по 10-12 часа.
Май трябва да променя сценария:
Ще поканя тези от другия "лагер" на леснодостъпно място, където има мноооого кръстове и всичките - шедьоври. А посещението им ще посветим на първата група!
Вече и намислих къде - на 50 км. от София...