Прочетен: 4733 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2012 21:16
Божествено избран
Поет е този, който съумява
да грабне от небето си искра,
да лумне нейде в нечия жарава
и да докосне с истина света.
Поет е всеки, който сътворява
на извор лъкатушещия свян,
на птиците простора прелетявал,
поетът е Божествено избран.
Дела Раи
ПРЕД ДЕЛА РАИ – ЛИЧНОСТТА,
ПРЕБОГАТО НАДАРЕНА С ТАЛАНТ И ВИСШ РАЗУМ – ПОКЛОН!
Преди пет години на днешния ден в Блог.бг се появи нов блогер - , който помести първото си стихотворение в блога, озаглавено Пречистване. Помествам го:
31.03.2007 04:28 - ПРЕЧИСТВАНЕ
Автор: wonder Категория: Изкуство
Прочетен: 1195 Коментари: 10 Гласове: 5
Последна промяна: 12.04.2010 16:43
Пада дъжд.
Свойте остри, кристални игли
в моя гръб – иглeница
забива.
Сякаш мъж
след пиянски залутани дни
в мойта скръб
отрезвен се открива.
Без очи,
ослепена от острите капки,
виждам как
оголява душата без свян.
И звучи,
на дъжда в избелелите шапки
музика пак.
И мирише ми там на тамян.
Пада дъжд
изтъпил остриета в гърба ми.
С водопад от целувки
зазижда ми сянката там.
И така
изведнъж
оголял се завръща духа ми,
без преструвки
пречистен в дъждовния храм.
Аз по-късно се включих в Блог.бг, защото си поставих определена цел, която упорито преследвам – да опиша в него България. Обичта ми към природата обаче споделям и с изкуството. Когато попадна на хубаво стихотворение напр, чета го и го преживявам. Доста често по това време най-четени и най-коментирани бяха стихотворенията на поетесата Wonder - госпожа Дела Раи, чиито виртуален образ се появаваше веднага след отварянето на първата страница на Блог. бг. Започнах да чувствам тяхната дълбочина и да се опитвам да се потопя в нея. Такова богатство от думи, такъв хубав стих, звучащ като музика, такива послания в стихотворенията. Хем изглеждат красиви, леки, а такава мъдрост има в тях! Ще направя сравнение с първата клавирна соната на Моцарт. Уж лека, партитурата – със свсем малко ноти, а такова богатство. Трудността е за този, който иска да разбере музиката и е още по-голяма за изпълнителя, защото трябва да се вживее в полета на гения. Има тещо подобно и при стиховете на Дела Раи.
Все по-сериозен читател и почитател ставах на тази госпожа но след публикуването на нейното стихотворение „ПоПътно” този процес набра още по-голяма мощ. Помествам това стихотворение, което така силно обикнах:
27.09.2010 00:06 - ПоПътно
Автор: wonder Категория: Изкуство
Прочетен: 4060 Коментари: 24 Гласове: 174
Последна промяна: 27.09.2010 20:00
Ако някога, смръзнат, зеленият праг
ми прекрачи на утрото тихите вопли
и от сенките стари замеся ти хляб,
а трохите ми плачейки в тебе се топлят,
отключи небесата и в мен погледни
с всяка истина спирала твоите мисли
и тогава избухнало в нас ще гори
чисто чувство - най-земното мое мънисто.
Ако вечер целувам те с нежно море
и русалкова бликам в очите ти тъжни,
ще потъвам любящо пак в нежни ръце.
В твоя глад за любов пак ще бъда насъщна.
Ще запомниш вкуса ми на хляб и небе.
Ще ме вдишваш през сънната дъхава плътност.
И когато съм цялата в твойто сърце,
ще откриеш, че мен си обичал по Пътя.
Така обикнах това стихотворение, а покрай него и самата нея, че след него аз не само четях новите нейни стохотворения в Блог.бг, но и с нетърпение очаквах следващи. Стиховорението поместих и в блога си, като ползвах заглавието от статията на един много велик композитор, писател, поет и пророк за бъдещето на музикалното изкуство. Ако нейни стихотворения не се появяваха известно време в блога, усещах някаква празнота в мен. Дела е автор, който докосва читателите си с душа, прелива им духовност. Ясен Ведрин е направил едно красиво посвещение към книгата й „Вятърна вълшебница”, от което тя взема заглавието й. В това посвещение той предсказва, че стиховете на поетесата ще са потребни не се само на влюбените - чрез тях тя ще сбъдва и всевъзможни чудеса. Самата Дела в стихотворението си „Дар божий” също посочва своя път:
„...душата ми ще сипе своя плод –
на тъжния ще донесе забрава,
на падналия духом – нов живот,
на рзгневения – добра утеха,
на осквернения добър урок,
на оголелия най-топла дреха,
а на отчаяния вяра в Бог.”
Стихотворение, написано от автор-апостол с мисия на земята. Ето и част от нейното всеобхватно пространство: в стиховете си тя споменава синьото небе, после луната, облаците и достига чрез словото си до душите ни. Послания, премъдрости, посоки, истини, които човек цял живот е търсил - те са казани от нея само в един стих. Дарба, но и висш разум /или пък съвършен?/ в едно, не мога да кажа. Много често в стихотворенията си тя споменава Бог, синия цвят - небесния, което според мен показва и от къде другаде идва вдъхновението на тази съвършенна жена. Възхищавам се от написаното от нея и казвам, че тя навлезе трайно в живота ми, макар той да е на последната си права. Навлезе въпреки това, че съм особено консервативен и с непократими вече принципи.
Въпреки извадката от стихотворението, която поместих ще го публикуам по-долу цялото, то е велико:
31.05.2007 08:47 - Дар Божий
Автор: wonder Категория: Изкуство
Прочетен: 701 Коментари: 9 Гласове: 1
Последна промяна: 23.01.2008 01:15
На облаци душата си разсичам.
Закичвам с тях най-ниското небе.
И в хаоса космически се вричам,
че всяко мое облачно парче
ще бъде дъжд от ласка и от песен,
от доброта, от моя сън и свят,
от моя път над пропасти провесен,
от моя мед, от мой уханен цвят.
И с този дъжд, в ръце дъга понесъл,
ще милвам всяка птичка и трева
и горски кът, приспан от тъжна есен,
и зимен стон прикътан в планина.
А след това над хорската гълчава
душата ми ще сипе своя плод -
на тъжния ще донесе забрава,
на падналия духом – нов живот,
на разгневения – добра утеха,
на осквернения добър урок,
на оголелия най-топла дреха,
а на отчаяния вяра в Бог.
Ще прилаская вехнеща старица.
Ще милвам нежно палаво дете.
И щом изплача облачна зеница
Доброто в мен отново ще расте.
И пак душа на облаци разсичам.
И пак раздавам свойте плодове.
За дарбата да мога да обичам
ще благославям всички Богове
Богатство са не само ститохворенията и разказите на тази жена, но и премъростите в отговорите към коментариите на чителите. Някои от тях са щяли да влезат в Библията ако тя бе живяла между 33-а и 180-а година от новата ера, когато тя е писана. Овен тези премъдрости има статии за правдата и правото, дори за земетръсите и строителните конструкци, статии за писатели. Един универсален ум, напомнящ за някогашните енциклоредисти Гьоте, Ломоносов и др. Ако авторката прочете този мой постинг я призовавам да избере премъдростите, които е добавила след коментариите на читателите си и да ги издаде в отделна книга. Тя ще се радва на същия интерес, както тези със стихотворенията й.
Трудно е за човек да пише за такова съвършенно същество. Затова чрез стихотворенията й, които ще приложа, нека тя самата да говори за себе си. Ще поместя още две нейни стихотворения, мъдростта в които ми напомня на словата от Стария завет, взети от Брамс за неговия Немски реквием. Първото е „Болните души на мрака”:
26.08.2010 11:03 - Болните души на мрака
Автор: wonder Категория: Изкуство
Прочетен: 2488 Коментари: 26 Гласове: 234
Гледах лицата им – маски подпухнали,
поразпаднали времето стари палячи.
От усмивките алени всички радости рухнали
се търкаляха в нищото, после се плачеха.
От очите им древно се стелеха сенките
на играни пиеси от ничие време.
По ръцете им паячно дремеха леките
всеобвързващи върви на някакво племе.
Носовете им щръкнали в други понятия
червенееха смисъла с древна прокоба
и когато в далечните дни-съзаклятия
се изправяха, вземали гордо отровата.
Гледах после душите им – мъртвородени.
Колко мъка там, Господи, в стона мъдрее!
И помолих космично и пак на колене,
от стиха ми да пият - дано оздравеят!
Второто стихотворение е Светлина:
Светлина
Ще бъда вечна в тази светлина,
която през очите ви минава,
духа докосва,звънва през кръвта,
а после в мисълта ви се стаява.
Ще има дни на мрак, в които сам
вълкът ще ме посочва с пръст човешки.
Сърцето ще кърви през всеки храм,
побрало в мен стотиците погрешки.
Ще има сган, в която се роят
орташките гнезда от безпорядък.
Очите лешоядно ще кълват.
Сърцата ще умират без пощада.
А после Бог в преблагата си дан
ще благославя раните от тръни.
Ще се присмива падналата сган.
Ще се пробуждат духовете сънни.
Ще чакам в светлината от кристал.
В звънлините обятия съдбовност.
Ще ви посрещам с кораба си бял
в чертозите на своята духовност.
Звучене на поет? За мен това е глас на Божия щерка, която той е възлюбил, надарил с талант и висш разум и чрез която ни казва, когато грешим или се отклоним от Неговия път. Това е Дела Раи според мен - лъчение, в което разпознаваме силуетите си.
Аз бях измежду щастливците да се сдобия с 12 нейни книги. Първата, която прочетох бе „Вятърна вълшебица”. Спрях се на нея заради прекрасната графика на корицата на книгата, направена от художничката Калина Лютова. Аз обичам графиката и ценя високо това, което тя е поместила по книгите на Дела Рай. Брависимо, Калина! Ще поместя в края на постинга някои нейни графики от книгите, защото те са направени да вървят с тях, Калина се явява съавтор. Книгите са страхотно оформени. Както Вайсенберг, който е и художник и поради това с музика може да изпълни по неповторим начин пиесата Картини от една изложба на Мусоргски, така и Дела Раи, която публикува свои картини в блога си е успяла да изискаот художничката най-подходящите картини за книгите си, които да подсилват идеите в стихотворенията й. Следващата книга, която прочетох бе „Тихи вълшебства”.
Връщам се на постига си, който поместих преди две години по повод стихотворението „ПоПътно” и който озаглавих: „Шапки долу , господа, пред нас е гений!” Така Шуман в неговото музикално списание озаглавява статията си за поетът на пианото Шопен. Понеже и тогава и сега считам поетесата Дела Раи за гениална личност, мисля, че това заглавие е подходящо за нея.
Честита годишнина Дела! Аз съм един от читателите Ти, който Ти казва:
-Обичам Те! Продължавай да твориш!
И другите така мислят – убеден съм, но вероятно са по-срамежливи от мен и ще добият тази смилост при някоя следваща годишнина.
А ето и някой от картините към прекрасно оформените книги. Като жест към прекрасната художничка-графичка Калина помествам един портрет също в графика, така майсторски направен, почти като от нея. Нарисуван е Брамс по времето, когато си почива от работата като турист в планината. Природата и изкуството са много здраво свързани.
/ Бележка моя:
Картините премахнах - така се наложи - и много съжалявам, защото бяха страхотни!
с тях постингът ми бе по-пълен. Картините бяха проекция в друго измерение на стиховете не Дела. Особено красив бе един портрет, заради който поместих друг един страхотен портрет в графика, на Йоханес Брамс. По него да се убеди до къде е сигнала в изкуството си худажничката-графичка. /
Брамс като турист в Алрите. Туристите не са за подценяване.
Снимката помествам заради художничката Калина Лютова.
Ако някога посети Хамбург, ще види оригинала в родната къща на Брамс.
.JPG)
Знам един турист който поне 10 пъти е бил в кащата на Дядо Вазов,
знам 10 поета, които дори не знаят къде се намира тя.
.JPG)
През пролетта на Понорите става цветна градина.
До средата, най-много до края на месец май.
.JPG)
Цвете от Понора.Познато на туристи,
непознато на поети.
Честит блого-юбилей на Дела! Здраве, светлина, нови вдъхновения!...
Поздрави за великолепния постинг!
Честита годишнина тук в блог. бг.,на Дела Раи! Поздрави за всичко, което твори и прави достояние! Предстои да бъде откривана и преоткривана от почитателите и от нови читатели!
"...Колко мъка там, Господи, в стона мъдрее!
И помолих космично и пак на колене,
от стиха ми да пият - дано оздравеят!"
Поезията се ражда от чувствата и вълненията на душата на поета за това е и нейна храна!!
Оздравявай душите и Озарявай посоката, Дела!!
ПраЛунна соната
Има хора, които остават в дълбокото
на сърцето, на храма, на всичките истини.
Имаш нужда да ги изкрещиш от високото.
И да отпиваш глътки от тяхната изповед.
Когато държиш ги в прегръдка, Живота са.
С тях ветруваш на всичките седем небета
в светлината на кръста, по пътя голготен.
Те са твоята дан – медна тичинка в цвете.
Всеки ден е меандър битийно постигнал те,
с овладяното страстниче в твое си можене.
Всеки миг е дъхът пак прошарил ти миглите
със сълзата простила острието на ножа.
И видяла света си в небесната стигма,
татуирана вътре си с тяхната кожа.
Помнят ги думите. Очите постигат ги
с огалваща нежност, без която не можем.
Честно въздишащи, съвестта ти оплождали,
в миг издъхват с прозрачните шапки на залеза.
А дъждовният поглед е тяхно пробождане.
пак отпиващо раните, с мисъл разпалени.
И оставаш всецяла. Изчезва ти тъмното.
И опитваш да бъдеш с дълбокости врязана
пак в душата им, за да ги имаш по стръмното.
И в теб да останат с молитви наказани.
Те са хора без милост, по право нелепи.
Те са хора – солта и кръвта на съдбата ти.
Често са приказни или пък свирепи.
Пият от извора. И те засипват с телата си.
Често хора жестоки са, друг път примират
по нежност родена от нещо невръстно.
През своето древно и често умиране
отново разбираш, че те са ти кръста.
Сега вече зная защо ги очаквам.
Тези хора са вплетени в мойте контрасти.
И когато си тръгна пак тях ще оплаквам,
защото ме правят тъжна от щастие.
Коста
Не съжалявай за графиките, ще ти подаря оригинала на най-харесваната от теб. ;)))
Брамс е следващият ми любими композитор по собствената ми музикална стълбица след Бетовен, Моцарт и Бах.
Обичам го по няколко причини. Той е бил перфекционист и е премахвал или непубликувал творбите, които не си е харесвал, заради това днес няма творба, която да не е велика, невероятна за слушане и перфектна по майсторство.
Освен това е романтик, виртуозен пианист и най-красивият композитор живял в онези времена, а защо не и до днес! ;)))
Няма негово музикално произведение, което да не ми доставя наслада и радост по всяко време на деня и нощта, когато и да го чуя! Няма такова! Всяка нота е умопомрачително чиста и благозвучна... сякаш се лее от небесата като манна небесна и къпе с вълшебство и красота.
Една от любимостите ми:
http://www.youtube.com/watch?v=t894eGoymio
Беше ми доста трудно да напиша постинг с поздрав по случай петгодишнината на блога Ти. Радвам се, че го одобряваш.
Честита петгодишнина,
Коста
