СЕЛО  СТОЕВО – НОВ БЪДЕЩ  АДМИНСТРАТИВЕН  ЦЕНТЪР

                                ОТ  ТИПА  НА  РАЗГРАД  И  КЪРДЖАЛИ ?

 

      Началото бе по времето на строежа на яз. Кърджали. В чашата му се оказаха доста турски селца, жителите на които трябваше да бъдат разселени по страната. Почти всички от тях избраха Асеновград. Някакви обезщетения им дадоха за имотите, хванаха се хората, построиха си отново къщи на ската, наречен Баделем. Жените работеха в ТКЗС-то, мъжете – в строителството. Строежи преди Деветото имаше много. Доста станаха обаче турците в града и пловдивчани подигравателно започнаха да го наричат Асановград. По време на възродителния процес някои турски семейства от Асеновград се преселиха в Турция, но малко. ТКЗС-то премина през ликвидация, туркините тръгнаха по Гърция, Португалия и др, мъжете – където има строителство на пътища, къщи и др.

   Възродителният процес обаче удари много жестоко турците по селцата им в Източни Родопи. Там някои села изцяло се изселиха, други – преобладаващо, в някои села не се изсели нито един човек. Те решиха това на местна почва. Твърде малобройното население обаче по селцата с турско население допринесе за това, държавата в буквалния смисъл на думата да абдикира 100% от тях. Магазин за всичко, автобус – тези прелести изчезнаха. За пример посочвам селцата по изворния басеин на р. Боровица – един кът от рая. И младите хора потърсиха ново място за живеене в страната, но и да е близо до Родопите. Стана така, че в този момент упознавах точно този район на страната и турците, които винаги са ми оказвали голямо гостоприемство и са ми имали доверие споделиха с мен, че ще се преселват в селата под село Стоево. Вече бяха питали в с. Стоево за възможностите да купят там имоти и се оказало, че след ликвидацията на ТКЗС там, имоти, включващи къщи с големи дворове, парцели в рамките на селото, а също и ниви, градини, всичко това се продава на бецзеница от наследници на имотите без дори те да са ги посетили. Скоро след това имах писмо от Песнопой, че най-големият син е закупил там парцел и е започнал да строи къща. Като я построи ще си вземе булка и ще заживее там постоянно.

     Започна процесът на преселието на турците от Източни Родопи в плодородната равнина, която българите напуснаха и се преселиха в Пловдив и другаде. Този процес течеше бавно и с кандърми в семействата. Един процес обаче, който набираше мощ го отключи както катализатор химическа реакция. Това бяха циганските грабежи над турците, останали сами в планината, които от един момент нататък вече не можеха да се противопоставят на тях. Една баба напр. гледа пуйки. Идват цигани, открадват й пуйките. Друга баба гледа овце или крави – идват цигани – изчезват й ги. В животните е вложен труд, пари, ограбеният не само, че остава без нищо, той остава „вътре”. Два три набега и следва напускане на къщата. Бабата отива да търси спасение при децата си от тези грабежи, защото може да проверят дали си е взела пенсията. Следащите етапи са обезджичването на къщата, обезджелезяването и ограбването й. Давам за пример с Устрен. Най-уязвими са селата, до които достигат пътища за автомобилите на новите кърджалии. Поради това за сега остават населени само малки турски махалички само по недостъпните места, но и те вече стават обект на грабеж. Давам за пример махалите над с. Чуково – майката са разкатали циганите на къщите, които са претарашили. Те живият през зимата в село Багрянка, а през лятото майката разкатават на всички турци наоколо. За тези грабежи турците обвиняват предимно циганите от квартала им в Кърджали. Там това било основното им занимание – сбират джелезо и джици от махалите,но и „посягали” , а не „стягали”. Посягам означава крада, а стягам означава трудя се. И непрекъснато тези цигани пътували с луксозните си коли до Турция и обратно. Всички знаели с какво се занимават те, но никой не се интересувал от това.    

   В резултат на ромнабезите още много хора от този район, включващи селата Три могили, Безводно, Песнопой, Русалско, Кадиево, Ненково, Горна и Долна сполука и др. са си купили имоти в селата под яката на Тополовската планина и Драгойна в полето чак до река Марица. Там вече преобладава етническо турско население. Първото обаче бе Стоево и то има най-голяма тежест. Не знам останало ли там вече и едно българско семейство. Ако няма, причината не е, че са ги изгонили турците. Те обработват нивите и градините си, гледат животни, предлагат селскостопанска продукция за продаване. Така са по-малко зависими от кризи в държавата и грабежи на банкери и застрахователи, от рекетиране с парно, ток, вода и др. което се извършва в градовете. Организирали са си и защита срещу циганските набези. И ще оцелеят въпреки задаващата се бедност поради банковите грабежи и енергорекета на руснаците и арабите.Защото те си произвеждат прехраната сами. Няма търговци на едро, мошеници да им предлагат сирене без мляко и др.

    В района има един интересен манастир в полето с отбранителна кула, Араповския. Той е между селата Избегли, Златовръх и Козаново. Тези села все повече заприличват на едни други турски села, твърде далеч от тук – Топчийско, Зимчево, Припек, Каменяк. Който е изминавал прехода Ком- Емине сигурно ги е запомнил с преметените от младите туркини улици и препълнените от зеленчуци градинки по дворовете на къщите.

    Това е най-новият район на България с преобладаващо етническо турско население. Той се роди след 1989 г. като отговор на възродителния процес, абдикирането на държавата от нуждите на хората, останали по планината и циганския терор над тях. Това бе една естествена реакция. В полупустинята ли да живееш, изоставен от всички и непрекъснато в страх от грабежи и за живота си или в плодородното поле, което българите напуснаха като ненужно им и се преместиха по градовете.

   В най-неочаквани места на страната има райони с турско население, напр. между Калофер и Казанлък. От там преди много години датира врзката ми с турците, после се пренесе по Източни Родопи. Посочвам едно село, Осетеново. Там няма нито един българин. Но пък и циганите им излизат с нова тактика, за да могат да проникват в селата им. Приемат мюсюлманка вяра и така, като мюсюлмани те не могат да бъдат спряни за молитва в джалиите на турските села, където налбелязват цели и ги атакуват след разработен за определена цел план. От това ми се оплакаха турците при посещението ми из Балкана над Габарево. А Габарево – там положението с циганите е както в с. Градец, както в гр. Мъглиж и другаде.

   Идете и вижте. Аз видях...

 

Лошото е, че всичко става стихийно и държавата е оставила всичко на самотек.

Поздрави!

Познавам от преди време новите стоевци. Работари хора, свързани със земята.

Това, което си написал, може да стресне всеки, който макар и малко познава този район - село Стоево нов бъдещ административен център от типа на Разград и Кърджали. В тази връзка ще поместя кратка историческа справка за село Стоево и село Мулдава. Две съседни села, вече свързани с път към Мулдава и от там с Асеновград - шосето Кърджали – Асеновград. Тя допълва публикуваното от теб. Село Стоево - от 1957 година започва изселване на българското население в градовете.Почти от (тогава започват да пристигат и първите нови заселници-мюсюлмани, основно от селата Средска, Кадънка и други попадащи в чашата на язовир "Боровица" в община Черноочене. Ще отворя скоба. Масовото заселване в село Стоево и Нови извор на мюсюлмани стана 70 –те години на миналия век. Доведе ги секретарят на община Златовръх - Цветилов , защото сина и снаха му бяха учители – за да има деца в училището в Нови Извор и Стоево. Сега в селото живеят 53 българи - християни и 677 мюсюлмани. Църквата е сравнително нова. Строена е през 1941 година. Носи името "Св.Архангел Михаил". През 1994 година започва строеж на мюсюлманска джамия, който приключва през 2005 година. Село Мулдава - Преобладаващата част от населението е с мюсюлманско вероизповедание. Съотношението мюсюлмани-християни е 85:15. В Златовръх не съм сигурна дали има къщи закупени от турски семейства, в Избегли и Козаново – има семейства на българи мохамедани. Но няма гаранция, че ще останат населени с българско население, защото вече има много къщи, които са затворени и други с по един човек. Малка надежда има само от този факт, че пенсиониращите се завръщат в бащините къщи. В Стоево все още има български семейства, но са съвсем малко- имам приятелка, чийто баща живее там. Стоево, Мулдава Червен, Тополово, Новаково, Комунига - ето връзката с Кърджали. И не само с Кърджали? Доколкото зная в селата Православен и Драгойново , Първомайско, вече също има преселване на семейства от Родопите. Може и в други села в Първомайско да има преселване. Така ли ще ни превземат? Само с висока раждаемост. Купуване на земя и бавно, бавно завладяване на обезлюделите села и родината ни?
Тежка съдба българска.

Благодаря за допълненито, за мен то е особено ценно. Тече такъв процес - българите освобождават земите, от които те бяха откъснати след Деветото и към които не са привързани и се отървават от тях. Това от една страна. От друга е циганският грабеж по селата в резултат на изоставянето им от държавата. Там закон няма, сега има феодали. Територията ни е много по-голяма, отколкото държавата може да управлява. Порадо това тя не си и помисля да си поиска напр. Западните покрайнини. И става това, което виждаме. Турците слизат от полупустинята Източни Родопи, която те преди възродителния процес бяха направили на градина и се заселват в плодолродното, изоставено от българите поле в близост до пътя за Кърджали, от двете страни на който има стотици селца с турци. И много Долини на царете от времето на траките.
А българите - ставаме постепенно пълна скръб. Като се свием само в два три града и това ще е краят ни.

не можеше да се чуе турска реч.Днес това е нещо обикновенно.Иди привечер на разходка по ценралната улица и ще се наслуаш на турски.Има много и то предимно млади хора.И това е защото раждаемоста е при тях голяма.Повечето семейства са многодетни.Постепенно и този град ще стане като Кърджали с преобладаващо турско населиние!

Турците обикновено раждат по 4 деца през 4 години. Те твърдят, че така поради промени в кръвта на жената се раждали момчета и момичета. И сигурно е така, защото при тях има по две момчета и две момичета. Независимо от условията, при които те живеят - в град или някъде в планината-полупустиня, те имат все по толкова деца. Така идващите на този свят турци са повече от отиващите си. Това е една от причините да нарастват те в провинцията. Но има и друга - миграцията на българите в големите градове. А природата не търпи празно място. По изоставените плодородни ниви и градини идват турци от планината, подгонени от лошите природни условия, от пълното им изоставяне от държавата и циганските банди, които набраха вече смелост да грабят и мюсюлманите, които не се дават лесно на крадците.
Ако не бе ликвидирано българското село поради текезесирането и хората не бяха прекъсвали връзката си със земята и стоката, България нямаше така стремително да върви към края си. За пример давам българите в Западните покрайнини, които са подложени на асимилиране, тормоз от страна на сърбите, които живеят при условия, по-тежки от тези в Източни Родопи, но поради поминъка си - земеделие и животновъдство, който не им бе отнет, още ги има.
Ние просто си отстъпваме територията сами. Не можем да я ползваме, а кандидати за нея - много...

Живея в град, а не искам. Имам намерение да си купя малка къщичка на село и там да се установя. Моля ви, някой може ли да ми каже има ли цигани в село Драгойново? Нямам познати от този регион и съответно никаква информация по въпроса. Ще ви бъда много благодарна:)

Не мога да отговоря на този въпрос, но над това село в страни от пътя от Новаково за Комунига вече има цигански заселници в изоставените къщи на турците. Разкостват ги и като ги разкостят и предадат на Отпадъци суровините от жици и желязо ще се преместят другаде. Районът на Драгойново ще бъде заселен от турците, които живеят сега по Жълт Камък, Хороз, Буково и др, както не сториха това по Тополово, Новаково и по-надолу в полето.Те мигрират от полупустинята Източни Родопи, където няма транспорт, здравеопазване, закони и се заселват в яката на Родопите, близо до родните им места. Това правят те в самозащита срещу ромбригадите. Нека да отиде един циганин в с. Стоево и да открадне напр. един пъпеш от нивата на някой турчин. Това ще е последната му кражба докато е жив.
Решението къде да се засели човек е лично и рисковано. Давам за пример софийския квартал Христо Ботев. Квартал, по-скоро село, но изведнаж идва едно циганско семейство, след него още сто и т. н. Да е могъл някой от живеещите там да предвиди това?