„НАД СЕБЕ СИ СКОКА”
На 7.02. т. г. честитих в блога си рожденния ден на пианистката Маргарита Илиева. Тя бе особено въодушевена от подаръка за рожденния си ден – Соната от академик Васил Казанджиев, посветена на нея. С гордост тя показа посвещението. Маги бе избрана от него заради изпълнението на произведението на Казанджиев „Триумф на камбаните” – от над 60 различни изпълнители до сегя тя го е изпълнила най-добре според автора. Изпълнението й бе въодушевило В. Казнаджиев да напише соната-музикален портрет на Маги. Посвещението - написано от умен човек и отличен музикант, при четенето също звучи като музика.
Днес в залата на Радио „Хр. Ботев” се състоя премиерата на Сонатата. Всичко бе празнично. Маги е много добър музикант, но днес като я слушах си спомних за израза, който ползвам за заглавие. С изпълнението си тя бе лъчение, чиято светлина достигаше до публиката. Такова съвършенство демонстрира при изпълнението си тя, каквото до сега не бях видял при нея: звук, мисъл, фраза, пианизъм – всичко бе съвършенство! А сонатата – хубава! Имал е вдъхновение авторът, което премина и в изпълнителката.
Поздравих артистката като отбелязах, че я поздравявям и като музикант и като пианистка. Бях си намислил по-дълът поздрав към Васил Казанджиев - един от най-изтъкнатите ни музиканти, но той бе доста притеснен от представянето на произведенето си. Поздравих го за дейността му като диригент, като композитор, като преподавател и подчертах, че той е един от най-добрите ни музиканти, ние го обичаме и ценим. Отговорът бе, че ми благодари, но все наблягаше на това, колко добър музикант е Маги.
Брависимо на такива хора, работещи за културата при все по-трудните условия за нея. Дано това събитие не остане отразено само в моя блог. Роди се ново произведение, това бе прощъпулникът му. На слука! Един голям музикант с този жест даде тласък в развитието на една талантлива млада музикантка. Ще има да го изпълнява на много места у нас, в други държави, докато то се утвърди и влезе в репертоара на пианистите.
През 1951 г. такъв жест прави друг един голям музикант, Шостакович. Той посвещава на пианистката Татяна Николаева своите Прелюдии и фуги. До днес по MEZZO вървят нейните записи.
Въпреки, че културата ни е в упадък, имаме културни хора във всички области: поети, художници, музиканти. Ако ги ценим и обичаме, те ще продължат да творят и с творбите си да противодействат на отровната плесен, която ни заля – чалгата.
