КАМЕННИЯТ  КРЪСТ

                             

                                           Вървим, катерим се по върлий яр,

                                           през камъни препречени,

                                           нажежен дъх облива ни със жар –

                                           от урвите напечени.

 

                                           Гръмовно диша конят заморен,

                                           Язик изплезил Хекторът –

                                           Кога работял, бил е разгневен

                                           На този рид Архитекторът.

 

                                           Допъплахме до хладний Погледец,

                                           под сянката му сладостна.

                                           Пред нас откри се планински венец,

                                           лъсна долина радостна.

 

                                           Завчас изскочи селянин, калпак

                                           свали пред кръста каменни,

                                           прекръсти се, подзе нагоре пак,

                                           с мотика на рамене.

 

                                           Непоседна, ни гледката пред нас

                                           видя, великолепната.

                                           Зове го нивата във тоя жежки час –

                                           на някой бряг тя лепната.

 

                                           О, боже, сили на тез мишци дай,

                                           на тез ръце работните,

                                           благослови труда, що сей, копай,

                                           по урвите безплодните.

 

                                           Благослови светата, боже, пръст,

                                           що пот роси упорният,

                                           и немите тегла и тежкий кръст

                                           на селянина морният,

 

                                           чрез чиито труд – без труд в света вървим,

                                           и му се наслаждаваме,

                                           на чийто мъки всичко ний дължим,

                                           и всички го забравяме!

 

                                           Юли 1899 г., написано в Черепишкия манастир

 

     Бележки мои:

     Местността Погледец е на една скална площадка над с. Челопек. Докато е бил в Черепишкия манастир Вазов се е изкачвал с кон от манастира до поляната Йолковица, където е убит Ботев и до вр. Околчица. От площадката се разкрива много красив изглед към лъката на р. Искър, където е манастирът, крепостта Заград на отсрещния бряг и единствените изправени скали в България - Ритлито, в основата на които има останки от римска крепост и запазена до днес сграда от римски пост до входа на крепостта. Камъните от крепостта са по оградите на дворовете на хората. На местността Погледец не е останало и едно дърво. А табелата с историчеките данни за района, която е направена от дърво за да не отиде за скрап е повредена от удари с брадва  и написаното на нея не се чете...

   Тези снимки не са точно от там. Колко се е променил животът на хората тук – вижте снимките. Може да се направи филм:  1899 - 2012 година.    

Оброкът Свети Илия. Той е така известен, че де пиша къде се намира е все едно да описвам мястото на храма Св. Ал. Невски.



                                           Оброчен кръст



                            Елемент от оброчен кръст. Камъкът обаче се руши...



Този оброк е нещо като катедралата Св. Ал. Невски и останалите църкви.



                                                                  Оброк



          Оброчен кръст. На Илинден тук хсе прави събор.



        Дъб на оброчно място и поради това неотсечен.



                                        Това е камбаната на един оброк.



                 "За браздица нямате вий място, труд упорен ялов тук остая,
                  глад и нужди вам са гости често: нищета сре позвите на рая!"



              По времето на Вазов в дворовете не е имало стари автомобилни гуми.



Отговор срещу скъпите горива. Сънародниците ни в Западните пкрайнини никога не се преставали да орат по този начин нивите си.



С воловете си човекът оре нивички на хората. Това са последните волове в Прлома!



                   Поминъкът на човека тук. Козата е кравата на бедняка.



Скобилица и менци жената изнася тор в градниката, заградена заради прасетата.

                                    Жената тОри и засЕва градината си.



                                        Коза каракачанска порода



Тези стелни крави ми напомнят за една депутатка и една прокурорка от Бургас.



Кокошките си те давам, такива скъпи яйца стасят!



Предполага се, че това е Филип - "триногият", който интервюираха по телевизията.



Баба надежда пред къщата си. Единият й син се върнал при нея и гледат овце.



Баба Надежда. Родена тук, не напускала къщата си никога от 82 години.



Случай, когато немците казват: Ich habe alle hдnde voll zu tun!
На село работата никога те свършва! Тази жена гледа две крав и две кози.



            Последният обитаващ махала Църнио камик 

"Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ - мъченик."

За арменците е написал този стих Яворов.
Но и за нашите от Западните покрайнини в Сърбия се отнася.

Поздрави!

за богатия постинг, Коста!
Стихотворението на Вазов е още актуално...

Стихотворението на Вазов ще е винаги актуално .
Тук сякаш времето е спряло преди много години .
Тъжна картина ... Невероятно , нали ...