„НЕМА СЕЧ ТЪДЯВА ТАЯ ЗИМА  И

                  ЗА ПЪРВИ ПЪТ СА КРУТУЛИСААМЕ ОТ КРАЖБИ!”

 

   Тази зима съм с два неуспешни опита до сега да премина през Софийския Балкан от Луково до Войнеговци. За първи път от години в този район следи от джипове на ловци и на дървари-контрабандисти нямаше. Докато не се стопи снега няма да може да се мине. А има и едно опасно място там, горите около Голата глава. Там прасетата и вълците са в динамично равновесие. Веднаж ми изкараха акъла и не мога да ги забравя.

   Връщайки се обратно към Луково попаднах на човек, който изказа мисълта, която ползвам за заглавие на настоящото ми писание.

   Всяка зима, каза той - но това го знам и аз - в Балкана започва жесока сеч на оставащите широколистни гори. Зимата е труден период за такава работа, каза той, но пък предлага други предимства. Напр. горските служители по контрола почти ги няма, катаджиите по пътя – също. Няма ги и виладжиите по къщите им, които те навестяват само през лятото. Това е най-удобното време за провеждане на организираната престъпна дейност, в основата на която е положено Горското, но участниците са още доста, каза човекът: местната власт, ромлидерите, катаджите и др. Осъществява се планиран грабеж, жертви на който стават предимно гората – околната среда - и на второ място имуществото на хората по вилните зони в близост до сечището.

   Как се провеждала разработката:

   Горското обявявало площи за сеч и провеждало търг за наемане на секачи. Едни секачи искали заплащане по 35 лв. на ден, други по 20, но на търга идвал винаги шеф на ромбригада и искал много по-ниска цена - смешна, и печелел търга. Следвало „договаряне” на ромлидера със секачи, които са обикновено от окръг Монтана, по-рядко от Видин и Враца. Затова, че им се плаща толкова малко те пък ще получат примерно по един камион дърва, а също право да „претарашат” къщите наоколо. Горското също ще получи нещо от сделката, другите участници – местната власт, полицаят и разните бюрократи по веригата - също. И се почва. Ромлидерите са направили вече сделките къде да отидат дървата от законната сеч и къде от незаконната. Знае се и пътят на камионите – през Миланово и Вършец в посока към Берковица. За да пътуват те натам пътят трябва да е „чист”, а затова си има ромлидери които работят с катаджиите. А договореното със секачите?  През цялото време идват наблизо покрити бусове с регистрация Монтана и мъкнат дребни предмети: печки, шкафчета, метални парчета за скрап, „усвоени” от къщите на хората. И нарязани на метровици дърва. А трупчийките пък отнасят по-едри вещи като шкафове, големи или дълги метални предмети и др. Много яко ме светна този човек. Изведнаж ми се проясни какви са тези коли от Видин и Монтана с цигани, които щъкат претъпкани с по 7-8 цигана от Реброво към Огоя, а също и за скъпите лимузини с елегантно облечените ромлидери в тях. Аз съм от много години в планината, но да сега нямах представа за този вид организирана престъпност. Мислех си, че това става случайно. Този човек ме размисли и навързах фактите.

    Те на тая схема бяхме жертви толкоз години, сега за първи път тая зима ни се разминА, изплака човекът. Той разказа и за друга престъпност в планината. Тръгва някой с лека кола за роднините си в планината да им откара храна или нещо друго необходимо за тях, да свали сирене, масло, но времето се влошава и той закъсва някъде. Колата с товара остава, той слиза да търси помощ. Веднага, преди да разчистят пътя защъкват из планината / и не само там/ високопроходими цигански джипове от окръг Монтана и се „справят” с товара в колата. Ако пък той вече е доставен и колата е празна, тя има акумулатор, гуми и др. Аз съм бил свидетел на закъсали поради дълбок сняг коли, които съм виждал с отворен преден капак или без колела. Ето къде била причината значи. И джипове от Видин и Монтана съм виждал и съм се чудел що щат тез коли на 100 км. от населеното си място в лютата зима. Сега разбрах: За тук са чули, че ще се разваля времето вероятно, сюда и шли на дело. Няма да се върнат с празни джипове.

   И за друга престъпност, ширеща се по Пролома разказа човекът. В селата имало центрове за управления на престъпността. Аз ги кръщавам ЦУП-ове, както има и ЦПП-та. Те имали информация за всичко около селата си и планирали кражбите. Дори определяли когато предстои да умре човек в планината и след това къщата му като остане празна, кой да я обере. Казваха ми веднаж за такъв човек от Томпсън, който цялото село знаело, но хората се страхували дори да го срещнат. Такъв имало и в Реброво. Той „държал” полицията, но крадял и на дребно. Видяли го, че краде зайците на съседа си и му казали, но съседът като разбрал за кого става въпрос казал:

  -Никакви зайци не са ми откраднати!

   Престъпността на високите етажи води до всебща престъпност, защото „битието определя съзнанието”. Един „откраднал” БВЛ, друг – Кремиковци, трети БТК, четвърти – банката си, пети – външния дълг на България и т. н, все хубавци, докато се достигне до Красавеца, банкера на Софиянски, който го обрал. Това е равносилно да си изрежеш от мечка ремичка. За да сториш това трябва да си крадец с гросмойсторска сила и да имаш ум от Догана нагоре. А колко по-дребни неща има за крадене, та да се стигне чак до зайци или кокошки. А престъпленията са свързани, водят до нови престъпления. Давам за пример продажбата от циганина Костов на МК Кремиковци на циганина Захариев. Така се облажи вторият циганин, че купи завода в Крагуевац, още един в Косово, КЦМ в Кърджали, направи си цех за тръбопрокат на тероторията на Кремиковци, сега взема на концесия рудници. Престъпните пари водят до нови престъпления, престъпниците стават недосегаеми олигарси, а държавата – олигархия. С няколко богати разбойника и останалите – да мрат. И държавата е готова плячка за съседите...

   А на ниските етажи – кражбите вече са професия. Едни крадат гора, други – дивеч, трети автомобили, четвърти скрап или бижута. И какво ще стане ако така продължи, ако в България хората се преквалифицират и всичките почнат да крадат?  Хайтов говори за такова време през годините на кърджалийските набези, когато България станала гола като тупан и от нея вече нямало какво да се открадне. Крадците започнали да се крадат едни друг, всичко преминало у тях.

   Но има и светлина в края на тунела. Освен за тези лоши хора са ми разказвали и хубави неща: че в парламента имало един човек, който бил много почтен. Вече дори имало заподозрян. В трамвай №10 пък хората са видяли циганин, който си перфорирал билет след като му се качил. А в някаква община в страната – сега се провежда издирване къде - имало общинар, който не крадял. Ето три примера, които ми дават надежда. Особено ако техните герои ги издирят и ги яват по някоя медия да последват хората премира им. Защото ако така продължаваме ще станем идентични със сърбите, макар и малко различни: те – с 8 милиона певци, ние – с 8 милиона крадци...

  

 

Кой докъдето му стигнат ръцете. Както се вижда от дописката на честния кореспондент Коста.

Спомнете си, че в началота на 90-те един пък се опита да открадне Църквата. Цялата. Учен човек, с кръст в ръка. Инженер.

Поздрави!