Село Лакатник е на 6 км. над Гара Лакатник. Името му не е ясно от къде произлиза. При гарата река Искър се извърта покрай един рид, наподобяващ сгънат лакът. Но пък там има и лъка - събират се реките Пробойница и Искър. При село Лакатник също има лъка - място на събиране на реки - и те са три. Изтичащата от селото река слиза стръмно към р. Дола, която извира от двете езера Тръстеная. 
    За селото - с тъга. Младите хора го напуснаха, старите си отиват. Цигани атакуват къщите им за скрап и потреби изотдолу, от към пътя за изоставения меден рудник. Какви разрушителни върху сградите кръжби са извършени ще поместя в друг постинг.
Тук е бил животът на хората някога. След текезесирането ги прогонват от земята и стоката и поколенията след тях прекъсват тази живителна връзка. Натикани в панели, откъснати от живата си връзка - могат ли тези хора да са пълноценни?
Това бе уловката в учението на Карл Маркс, с което Западът скапа Русия, но вирусът порази и нас. Нацръкан от руснаците у нас, той остава активиран и ще довърши България. Всичко, което става днес е тръгнало от него...
   Интересно, как Тито успя да са противопостави на текезесирането и Сърбия остана производител на селскостопанска продукция?



Дупки, дупки, дупки. Това има около Лакаттник. Това са две съвсем нови дупчици.Между тях си имат перинеум. Ако накой е достатъчно смел да стъпи върху него.



Изпълнение "антискрападжийско". Ромът е отнесъл тръбана в 
пункта за скраб, но като дойде да пприбере отново тръбата ще намери дЪрво.


В тази къща са живяли хора, сами са добивали храната си, обичали са се, раждали са деца, живяли са много тежко, но са били свободни. Под тях са били животните - поминъка им.


                                             Нещо като къща в разрез.



Виладжията е напрпавил в двора си параклис. Мислех, че само аз имам параклис.



                                        Дворът на виладжия - мераклия.



        За другите - страхотевица, за мен - приятел. Мечо



                                           Типична селска къща. Изставена.




                                                 Колко тона натискат този покрив?



             Колко тежи една плоча от 1 кв. м. с дебелина 5 см?   175 кг!



                              Посещавана понякога къща в с. Лакатник.



                                  Изоставена къща в махала към с. Лакатник.



От тази скала хората от с. Осиковица хвърлят през 1923 г. Милан.
Вижда се паметникът на мястото на падането му пред входа на Ръжишката пещера.
Гошо Тарабата преименува после селото на Миланово.



                                   Две каракачанки



        Кръстоска между куче и бяла мечка?


 
              Декоративно куче



Само аз в Лакатник не съм с клюмнал гребен, защото си "газя" кокошките!



    Този човек от Търговишко гледа животни във фермата на човек от Лакатник.



Част от падналите във войните са на тази стена на паметника.



Паметник на падналите във войните от махалите наоколо мъже в началота на века.



Полупаянтова зидария - греди, захванати с дърводелски сглобки и пълнеж с тухли.



                                     Напусната, но ремонтирана стара къща.



Стара къща в типичния стил: долу с дебели зидове за животните, горе с плетени стени за хората. И покрив с тикли /каменни плочи/.



                                                          Мечо от Лакатник



Паметна плоча-менте. Кьорав чавдарец тук не се е появявал никога преди Деветото.



Тук е трябвало да се пече хляб, да се продава долу, горе да се превят събрания. 

родна картинка!...
Поздрав, Коста!

Мили спомени .......и сълзи......
Познавам и селото , и,, гарата''.
Бяхме млади, влюбени, кипеше такъв живот..........., а сега .....Душата ми плаче ....от болка......
Няма ги прекрасните баби и дядовци, не ухае на топла питка........дворовете пусти и празни.......боли.....
ПОЗДРАВИ !:)))

ЖАЛКО ЗА БЪЛГАРИЯ.

Поздрви , Коста!

Титовият социализъм беше повече капитализъм, частно-държавен.

А нашият изцяло по болшевишки модел, железен.

В македонското село Сопот, Кавадаречко, са ми разказвали: Опитахме с Местн заедница /ТКЗС/, видя се че не става - не се работи, няма грижа за общото, краде се, и Тито каза: Не, не се мъчете, не става така нищо! Които искат, да останат в заедницата със собствените си ниви, животни и инвентар, останалите са свободни. Почти всички избират свободата. До ден днешен земята цъвти, всичко се работи, селото живее.

От другаде се задава белята на македонците. След 20-50 години там ще има второ "Косово". Сега македонците правят това, което правеха сърбите в Югославия, а албанците се размножават и размножават. И се заканват: Со курец ке ви победим!
При циганите не е така, защото те трябва да се "закачат" за някъде, иначе са загубени. Но с албанците не е така. Те хем работят, хем са пазарни, хем са отлични мафиоти. В момента, когато надделеят над македонците както над сърбите в Косово - язък им на македонците за преустройството на центъра на Скопие...

"При това албанците не са мекушави като турците. Казаха ми, че някой наш първенец, сега управител в Македония, бил на мнение, какво албанците били податливи и чрез български народни училища
могло било да се асимилират. Не вярвам да е изказвал такова мнение един управител, защото то е толкова несъстоятелно, колкото и крайно опасно за България, ако се ръководим и приспиваме по такива мнения. Албанците не само че не са никак податливи, но напротив, те са много корави, по-корави даже и от българина, здрави, девствени, пестеливи, трудолюбиви, природно умни, предприемчиви, морално никак непокварени — с една дума, притежават всички качества, за да издържат всякаква конкуренция с който и да е народ. Не трябва да се забравя, че най-великите турски пълководци и държавни мъже по произхождение са били албанци. Албания е дала и много учени мъже. Доста катедри в странство и специално в Италия се заемат и днес от поевропейчени албанци."

*** Коста, прав си, даже по-бързо ще се реши албанския въпрос. Те знаят кои са, за разлика от нашите братя - македонците, чиито водачи строят пясъчни кули и не са никак единни.
А албанците строят голями 3-4 етажни къщи, всички братя и роднини се събират в няколоко къщи съседни, имат по 5-6 деца най-малко, всички работят, вкл. и децата, владеят пазарите, не плащат данъци и е опасно да се влиза в техните квартали и домове, заградени с високи зидове. Един-двама от фамилията, семейството са на печалба из Европа и изпращат парите у дома.

България и Македония трябва да застана гръб до гръб, в кръгова, железна отбрана. Иначе лошо ни се пише - първо на тях, а после и на нас.

Поздрави!

Къде точно се намират тези две нови дупчици?

С някои пещерняци бихме искали да ги провериме.

Те са много малки, по голямо животно от едър плъх не може да влезе в тях. Снимката не дава вярна представа. Намират се до стар път в района на Гара Лактник и са нови. Там дупки се раждат непрестанно, защото планината е като швейцалско сирене.

Повечето къщи са изоставени поради неуредени наследства. В повечето семейства са били от 6 деца нагоре.
А създаването на ТКЗС за повечето е било спасение в Лакатник от немотията в която са живели 95% от хората там.
Основните доходи са се формирали от малкото работещи в железниците. Повечето са опъвали шии на около тримата по богати в селото.
А за да се пести от отоплението масово са правели приземният етаж за животни , а горният за хората.
Едва след девети повечето си правят нови къщи и отделни обори за животните.
Друга част за да живеят сносен живот се пренасят да живеят в гарата или се изселват към София.
Нима можеш да живееш от животновъдство като ти изкупуват млякото на безценица.
Освен снимката на бившата кооперация със фурната отдолу/разграбена от местното население/ може би трябваше да се качи и снимка на разпадащото се училище там което е дало начален старт на много учени глави, но които със времето се срамуват от своя произход.
Може още да се пише . Отстрани е лесно да правиш коментари, но като живееш в тази среда коментарите по горе ти се виждат смешни.