На Маргарита Илиева

                                 ЧЕСТИТ  РОЖДЕН  ДЕН, МАГИ!

       Благодарим Ти за оказаното ни внимание, Маги, да бъдем вчера специални гости на Рожденния Ти ден със съпругата ми. Изказам по този повод пожелание към Теб да продължъиш с успех пътя си на музикант. Знаеш, че Ти бе любимата ми ученичка на съпругата ми и не пропусках Твоя продукция или концерт, но сега ще напиша името на още едно талантливо дете - Петя Христова. Тя е следващото ми любимо дете и уверено върви по Твоите стъпки. Ще се чуе и за нея.

     Пожелах Ти да научиш до следващия си рожден ден Симфоничните етюди на Шуман и да ги изпълниш пред публика. С Твоята емоционалност ще грабнеш сърцата на хората с изпълнението си. Ти ми обеща!

     Вместо аз да напиша нещо за Теб, ще ползвам Посвещението на сонатата към Теб, която големият наш музикант и човек, академик Васил Казанджиев е написал. Подобно е било и посвещението на Шостакович при неговите Прелюдии и фуги към Татяна Николаева. А ето и Посвещението:

          „Тази соната за пиано е моят спонтанен израз на възхита и удивление от изкуството на младата високонадарена пианистка Мария Илиева. Освен всички качества на завършен и зрял /учудващо за възрастта й/ изпълнител – виртуоз на инструмента си, тя притежава и вродената способост и силно развита интуиция за интерпретация на съвременна музика. Понеже в това отношение тя е явление в нашия музикален живот, реших, че заслужава да й посветя едно произведение като признание и стимул за развититето на нейния талант. След като написах сонатата, осъзнах, че тя всъщност е изградена върху два фундементалти елемента от личността на Маргарита Илиева – от една страна склонност към съзерцание, самовглъбяване, абстрактно мислене, а от друга – непринуденост, слънчево излъчване, ярка артистичност и експресивна емоционалност. И така – цялостната архитектоника на сонатата е конструирана на принципа редуване – съпоставяне и понякога противопоставяне на епизоди с различен характер – статични и трансцедентални с динамични, скерцозни и токатно-моторни. Не липсват и лирични моменти и даже драматични акценти, но без трагични нюанси. Всъщност може би аз неволно съм направил, от мои наблюдения, един портрет на Маргарита Илиева със средствата на музиката. Но това е плод на моето въображение и не е толкова важно. По-важно е, че тя ме инспирира и вдъхнови да напиша тази соната, което ми достави голяма творческа радост и удоволствие.”

                                                        Акад. ВАСИЛ  КАЗАНДЖИЕВ

      Мила Маги,

      С нетърпение очаквам този музикален Твой портрет да се появи скоро в Ю туб. Този голям музикант и човек да Ти посвети произведение, вдъхновено от изпълението Ти –това е голямо признание за майстортвото Ти! От любима ученичка на просветен-любител музикант преди няколко години, вече си любим изпълнител на уважаван от всички академик - пианист, диригент, композитор и човек.

     Брависимо, Маги. На 24 март при представянето на Сонатата ще бъда целият в слух. И с камера.

    А за Симфоничните етюди – няма да забравя!

    С обич,

                             Коста