Прочетен: 4255 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 04.02.2012 17:04
На Г/жа Helios с пожелание
повече място да отделя за музиката в блога си:
ОПИТ ЗА ИЗВИНЕНИЕ КЪМ ЛИСТ ФЕРЕНЦ
Въведение:
В настоящото ми писание имах за цел единствено да напиша какво представлява за мен музиката на Лист. Мислех да бъде по-кратко, но не стана: той присъства в периферията на живота и интересите ми вече десетки години. А имам и повод да го напиша: през изминалата година чествахме 200 години от рождението му. Поради това промених идеята си: вместо да пиша само какво е Лист за мен, стана така, че му изготвих „плакат”. Както на някои други композитори, защото обичам музиката. Заслужава си Човекът!
Музиката присъства в моя живот повече от 60 години. Още преди да започна да свиря на цигулка аз обичах да слушам музика и знаех за Вивалди, Бах, Моцарт. През целия си живот аз не прекъснах да черпя от този живителен извор - музиката, и да се интересувам от нея. Открих себе си в музиката, но не престанах да се интерересувам от нови и нови автори и произведения. Запознал съм се се с много произведения и трудове за великите композитори. Посочвам няколко фундаментални от тях: Алберт Швайцер за Бах, Карл Хайрингер за Брамс, Алфред Айнщайн и Херман Аберт за Моцарт. Много ценя като музикален писател Ромен Ролан. Изградил съм си принципи за хубавата музика, които считам за непоклатими и съм готов да ги отстоявам. Имам си любим композитор – Брамс. Не защото той е най-велик, а защото музиката му отговаря на моите разбирания за истинска музика. Изпълняват ли някое произведение на Брамс, аз преустановявам работата ако е възможно и изслушвам цялото произведение. Помня случаи от преди десетки години когато неочаквано в колата или някъде другаде е прозвучвавало произведение на Брамс, кое е било то и къде е прозвучало. Най-велик композитор на всички времена считам Бах, защото според мен той е преводач на Божието слово на езика на музиката. Гениален композитор определям само един – Моцарт. Останалите са много велики. Моите богове в музиката са Бах, тримата виенски класици, романтиците Шуберт, Шуман,Брамс и техните съвременници Мусоргски и Чайковски, а също и съвременните композитори, които вече се превърнаха в класици – Прокофиев, Барток, Шостакович.
Музиката на тези автори ми служи като критерий за сравнение с музиката на другите автори. Подобно се получи и с някои изпълнители, които ценя особено високо: Ойстрах, Ростропович, Вайсенберг. Аз посочвам само няколко автори и изпълнители, но толкова литература за музиката и толкова произведения на различните по стилове и епохи композитори съм упознал, че едва ли това са сторили музикантите, за които това е професия. Те са добри в тяхната си област, но пък аз свързвам музикалните произведения с други подобни от различен жанр – напр. соната със симфония – както и с произведения на други композитори, които са били еталон, който по-следващите автори са се стремили да достигнат или надминат. Давам и пример, първият Струнен квартет на Брамс. Че той прилича на Бетховен, Шуберт и Шуман - това личи, но че Брамс ползва всички велики достижения на музиката в творчеството си още от времето на Бах, това е по-трудно различимо. Доста труд трябва, за да се разбере това. Само един композитор след Брамс твори по този начин, това е Шостакович.
В това мое кредо на ценностите ми в областта на музиката никога не съм поставял Лист – един от видните романтици - на високи позиции като композитор, макар да съм слушал много от това, което той е композирал - клавирни произведения на първо място, но и симфонични, концерти, оратории и меси. Композитор, който не е работил върху камерната музика – не е написал струнен квартет или поне соната – аз не поставям на особено високо място. Канторът Цезар Франк е намерил време за камерна музика и е оставил два щедьовъра – Сонатата за цигулка и Квинтета, Лист обаче - не. Операта и камерната музика остават извън интересите му. Винаги съм слушал произведенията му с предубеждения, че те като музика не са ценни. Слушал съм внимателно и двете му симфонии, които представляват обединени няколко програмни симфоничини поеми. Безспорно Лист е голям симфоник. Произвидинята му са програмни, монотематични, той добре ползва богатството на хармониите, така характерно за епохата на романтизма, също е и страхотен оркестратор, подобно на Равел. На мен обаче нещо в тези произведения ми липсва. Слушал съм ги с интерес, но не ме грабват. Чуя ли симфония на Моцарт, на Бетховен, на Брамс, на Шуман, на Шостакович – изслушам я до края и тя поглъща цялото ми внимание. Чуя ли симфония или симфонична поема от Лист, заслушвам се... и до там. Лист обаче има своето значение за развитието на музикалната култура на Европа и в това отношение той заслужава уважение и благодарност за стореното от него от всички музиканти и обичащите музиката като мен. Ако бях пианист не бих се засрамил да целуна гипсовите слепки от ръцете му във Ваймар или другаде, защото той за пианистите е направил едва ли не повече от всички – с произведенията си, които присъстват в развитието на пианистите още от музикалните училища докато достигнат висше майсторство, със силния си дух, завладяващ по-младите музиканти, с метода на изява на пианиста, които въвежда - да се изнасят рецитали само с пиано и да се свири наизуст. Има си заслуги човекът и аз сега ще се опитам да му направя „плакат”, като ще отразя образа му така, както той е проектиран в мен. За подробностите на произведенията си има музиколози, за мен е важен Духът им. Миналата година трябваше да сторя това, на годишнината му, но тя бе наситена с туристически изяви и оставих музиката за зимата.
Лист е роден в Унгария през 1811 г., но не е съвсем унгарец. Посветен е в католическата вяра, която изповяддва през целия си живот и още от малък в трудни за него моменти мисли да става монах. Баща му има немска кръв, майка му е австрийка, пак германка значи, но от Източната /немска/ държава, Osterreich. Баща му е музикант-любител, но е обичал музиката и е посещавал концерти в имението на граф Естерхази в гр. Айзенах. Той е свирил прилично на пиано и виолончело. Не е ясно участвал ли е бащата като челист в оркестъра, макар така да се твърди. По това време Хайдн вече е бил починал.
Лист обича музиката и започва да учи пиано при баща си. Седемгодишен той вече свири добре и дава признаци на музикално надарено дете. По това време се опитва и да композира. Дарбите му са оценени от по-заможни познати на семейството и те го изпращат да учи във Виена. Там той става ученик по пиано на Карл Черни, който е единственият ученик на Бетховен, взема уроци и при Антонио Салиери по композиция. Във Виена Лист бива похвален от напълно глухия вече Бетховен, което го стимулира през целия му живот. Десетки години по-късно Лист помага да се построи паметник на Бетховен в Бон.
След две години във Виена цялото семейство на Лист се премества в Париж. Не приемат Лист в консерваторията, защото не е французин, но Лист има добри учители и напредва бързо. Започва да изнася и концерти и то не само в Париж, но и в Англия и Швейцария. Тези концерти преуморили детето /Лист/. Бащата се разболява през този период от тиф и умира. Лист вика при себе си майка си, която се била върнала в Австрия.
Макар още твърде малък Лист е трябвало да изнася концерти и да дава уроци в Париж, за да има от какво да живеят. Влюбване в една от ученичките му и скандал стават причина той да се откаже да дава уроци и се скрива за една година от всички, като през това време чете известни поети и писатели. Лист обича поезията, картините и природата и ги пресъздава в доста свои произведения, ще се спра и на тях.
Светъл лъч в този момент е запознаването на Лист с Берлиоз. Лист присъства на премиерата на неговата програмна симфония „Фантастична”, която рисува връзката на Берлиоз с английската актриса Симпсън. Тази симфония оказва голямо влияние върху възгледите на Лист за музиката и похватите на композиране на призведенията му голяма част от които са програмни. Програмна симфония в историята на музиката обаче вече е създадена - Пасторалната от Бетховен, а предстои да се създаде и велика програмна пиеса, Картини от една изложба от Мусоргски. И Менделсон, съвременник на Лист пише програмни произведения.
Друга важна среща за Лист е била тази с Николо Паганини. В моите представи Паганини е поставил съвременните основи на цигулковата техника, това са му заслугите, но почти всичко, напасано от него ми наподобява чалга. Да е изсвилил големият музикант Ойстрах едно произведение от Паганини? И на Паганини ще му изготвя един „плакат” като този на Лист, той изчаква реда си. Лист забелязва, че Паганини манипулира тълпата. По-късно Лист прави клавирни транскрипции на негови известни творби. След Лист това прави Брамс и после Рахманинов. Има нещо общо в личностите обаче на Паганини и на Лист. Паганини – като положил основите на съвременното цигулково изкуство, Лист - на съвременните пианисти.
Третият важен момент в кариерата на Лист е срещата му с Шопен. Те се сприятеляват и Лист изпълнява произведенията на Шопен. Шопен е слабичък, болнноват и не може да свири по-силно от мецофорте, изморява се, докато Лист скъсва дори струни на пианото по време на свиренето. Шопен посвещава на Лист първите си 12 етюда опус 10. Как ли е свирил Лист напр. Големия му революционен етюд или някоя Балада? Лист запознава Шопен с Жорж Санд, която пушела цигари, носела панталони, била разведена, осъществявала интимни контакти с по няколко мъжа, пийвала си,била ловец защото можела да обяздва. Освен това пишела и романи - тъпи, като самата нея. Но и нещо зловещо е направила тя, изгорила е писмата на Шопен, в които той пише за работата си върху произведенията, които той твори и за самите тях. Така Жорж Санд е прикрила някой страни от своя живот след смъртта му, но пък е оставила скрит замисъла на Шопен върху произведенията му. Шантониерска история от 19-и век. Как не е имало тогава силикон да й турнат в устните. Едно отклонение:
Гледах френски филм по раман на Жорж Санд, но не го догледах. Главните герои бяха една дърта графиня и един млад красив прислужник. Поразени от хормонален удар, те се обладаха в градината. След това брантийката му обясни, че ако такова нещо се случи, прислужникът трябва вече да се обръща към господарката си с малкото й име, а не с мадам и фамилията й.
Годината 1834 е доста важна за Лист. Той се запознава с графиня Мари д Агу и вероятно се е представил доста по-добре от по-възрастния й с 20 години от нея съпруг. Мари д Агу обаче не е имала интереси към музиката. Поради скандалът влюбените се местят в Швейцария, където графинята ражда за 4 години три породени деца. Такъв репродуктивен успех след няколко години постига единствено Шуман. Лист работи в Консерваторията на Женева, но започва и да пише за музиката. На петата година от брака им Лист и графинята вече са се избили и тя се връща в Париж, но не сама, както е отпътувала, а придружена от три броя деца. Лист обаче има други проблеми по това време– дава концерти и събира пари за паметник на Бетховен в Бон - композиторът, който той боготвори.
Подобно на Жорж Санд, Мари д Агу също пише романи по ширпотреба. Вероятно още по-тъпи от тези на Жорж Санд, защото не ги издават.
От 1840 г. Лист се изявава като пианист по цяла Европа. Той достига до Източна Русия, но изнася концерти и рецитали също и в Дания, Белгия, Норвегия, Италия. Изнася и само рецитали, давайки пример за поколението пианисти след него. Показва, че може да се свири и без да е включена в програмата симфония или нещо друго, в изявата участва само един пианист! Реицитал! В Русия концертира три пъти, но две от посещенията му са доста сериозни за него. При едно от тях той обидил имеператора Николай І и се наложило да се прибере набързо, защото е можело да му се случи нещо лошо. По това време Русия за пореден път е окупирала Полша, поради което Шопен напуска родината си. Лист се изказва в Русия против окупацията й, а рециталите му посещава и руския император Николай І. Сигурно и тогава е имало служби и са му казали. Като политически ход към днещна дата това е все едно чужденец да попита Путин в Русия кой гръмна Политковская. При друго посещение в Русия Лист се запознава с една принцеса от полски произход, Каролина Витгенщайн, съпруга на генерал. Между тях възниква голяма любов. Графинята обаче била интелигентна, разбирала и от музика. Тя оценява Лист, разбира музиката му и му дава наставления да се занимава с нея по-сериозно – да спре да свири пред публика, голяма част от коато са неуки, търсещи чалгата и той да трябва да се прави на палячо, за да го харесат, а да започне предимно да композира. Проницателна към маестрото жена. Тя променя творческите му усилия и става причина той да се издигне на нови, по-високи нива като творец, защото я е послушал. Повлиян от турските сериали по всички канали казвам за принцесата: Евалла!
През целия си живот Лист е бил преследван от красиви жени и от такива, търсещи да придобият слава покрай него. По хотелите са му налитали проститутки, за да вдигнат популярността и цената си, като се е налагало охраната на хотела да ги гони. Лист е бил моногамен за разлика от Вагнер и е имал връзка само с жени, които е обичал и с които би могъл да живее заедно. Лист – моногамен, произведенията му – монотематични. Едва ли има някаква връзка, но и двете твърдения са верни.
Лист печели слава на най-добрият пианист в света. Единственият му съвременник, който е имал техника като неговата е бил Сигзмунд Талберг. Разликата: Лист е бил музикант, Талберг – пианист с голяма техника. Да се сравняват двамата е все едно да се сравняват Кондю и Бах на базата на това, на кого концертите са по-посетени. По салоните Талберг подлудявал с трилера си слушателите, защото наподобявал на електрически звънец. Днес чалгапевиците подлудяват зрителите... с устните си. Простащината има изисквания, но който я култивира и после манипулира може да печели от нея много. Давам и пример:
Балетът на Болшой театър имал изява в София и събрал 200 души публика. Глория пяла и играла кючек в зала 1 на НДК и събрала 4000 души.
Годината 1848 къщо е доста важна за Лист. Херцогинята от Ваймар Мария Повловна го кани да живее и работи там. Във Ваймар още е жив споменът за Гьоте и Шилер. Лист приема. С него пристига и принцеса Каролина от Русия . Тук приеманават 13-те най-силни години от живота на Лист. Той развива огромна дейност – поставя в театъра 43 нови опери, голяма част за първи път, изявава се като диригент и поставя на сцената произведения на творци от цяла Европа. Организира и фестивал „Музикални седмици” и пропагандира оперите на Вагнер и на други съвременни творци. Дирижира всичките симфонии на Бетховен и ги транскрибира за пиано. За да е по-убедителен когато обяснява на оркестъра какво иска, той свири партитурата на пиано. Тук Лист пише Симфоничните си поеми, Унгарските рапсодии, Тпансцеденталните етюди, Симфониите си Фауст и Данте, и най-великото си произведение, Сонатата в си минор. Това е единственото негово произведение, което безрезервно харесвам. Само това произведение от огромното клавирно творчество на Лист бе в репертоара на Вайсенберг.
Във Ваймар Лист има и трудности обаче. Тук не приемат обстоятелството, че той живее с чужда жена. А тя е католичка и не й се дава развод. Напомням, че тук задължават Гьоте да се ожени за приятелката си, с която живее без брак и от която има дете, защото е щял да бъде обявен за неморален.
Лист се бори и срещу т. н. Лайпцигска школа, в която са Менделсон, Шуман, Брамс. Тук вмъквам мое мнение - той никак не е бил прав да води тази борба и това е било сериозна негова грешка, защото той просто не може да се мери с тях. А в неговата школа, която той счита за прогресивна, на бъдещето, са още Берлиоз, Вагнер по-късно и Брукнер. На този спор ще се спра по-късно.
Упрекът от двора на ваймарския гросхерцог, че Лист и Каролина живеят незаконно, защото император Николай І така и не дава на Каролина развод става причина те да напуснат Ваймар. Преместват се в Рим, където изчакват от папата разрешение за развод на Каролина, която е католичика, но от там не го получават. Годините на напрежение дават своето отражение и те се разделят. Лист вече не е същият. Умират две от децата му, той приема сан абат.След осем години в Рим Лист започва да живее периодично във Ваймар, Рим и Будапеща. В Унгария той развива отново голяма музикална дейност, като спомага там да се основе консерватория. По времето на Лист Унгария и Австрия се обединяват в една държава. Лист обучава много музиканти, като неговите ученици по Европа са към 400. Между тях е Ханс фон Бюлов, първият диригент на Берлинската филхармония, един от най-сериозните музиканти на своето време, пианист и диригент. Той поучава дори Чайковски и Чайковски се съгласява с него. Лист помага и на по-младите композитори . Сметана, Монюшко, Григ, Албеинис, Лист им дава рамо в кариерата им. Помага и на унгарските музикални дейци, които се утвърждават в родината си. Лист, който винаги се е чувствал унгарец на стари години се опитва да компенсира отсъствието от страната си, като унгарците му се отбрагодаряват щедро. Той – гражданин на Европа – едвам говори унгарски език, но се чувства унгарец и бърза да направи нещо и за тяхната музикална култура, защото времето му изтича. Цяла Унгария го чества, но Лист е тъжен, защото в Германия го е изместил Вагнер. Горкият. Той винаги се е мислел за по-велик от Шуман, така както Телеман от Бах.
Дъщерята на Лист, Козима, съпруга на Ханс фон Бюлов, след интимен извънбрачен контакт с Вагнер прихваща и ражда дъщеря Изолда, после напуска мъжа си и заживява с Вагнер. Вагнер прави такива забежки често. Той осъществява интимни контакти преди това с поетесата Везендонк, която е омъжена, скандализирайки кръга им от познати. Везендонк пише стихотворения, Вагнер пише песни по текста им, но положението става неудържимо и изгонват Вагнер. Доста по-оправна трябва да е била с мъжете поетесата, защото при тази връзка не се достигнало до прихващане както при връзката с простата Козима. Изгонен, Вагнер пише опера - храм на любовта, Тристан и Изолда и я посвещава на Везендонк. А тя се хвали със стаята, където той й е „гостувал”.
Козима ражда още един син на Вагнер, Зигфрид. Вагнер му посвещава „Зигфрид идилия”. Лист понася това много тежко: дъщеря му оставила добрия човек и музикант Ханс фон Бюлов, държи се жестоко с баща си. Вагнер, който е негов връстник го е изиграл. А Козима има само един бог – Вагнер, докато по-възрастният с две години от него, Лист за млодоженците е старецът. Козима е била изключително проста жена, но Вагнер си я е харесвал. Както Моцарт неговата Констанца. Останалото написано от Констанца и от Козима не коментирам поради уважение към съпрузите им, но в писанието ми за Шостакович поместих извадка от един дневник, говореща за тая, дето я е писала. Козима обаче имала организационни качества и водела делата в музикалния театър на Вагнер в Байройт. Вагнер има наследници наши съвременници и те са по линията на приплод от Козима. При едно посещение на Лист в Байройт, където периодично има Вагнерови фестивали с негови опери и където се сбират всичките музикални сноби на Европа, Лист се простудява и умира там през 1886 г. Докато Лист е боледувал Козима забранява всякакъв достъп на неговите ученици и почитатели до него. Чак след като умрял го показала. И как не. Има такъв велик мъж, най-великият на света...
Унгария губи много от смъртта на този велик музикант. В консерваторията в Будапеща няма подготвени музиканти, такива идват предимно от Австрия, с която Унгария се е обединила. Те нямат досег с унгарската култура и музика и тя започва да запада. Остава само музиката на циганите, които в Унгария са били винаги много и вместо да работят са предпочитали да свирят. По унгарската пуста, където по цяло лято щъкали цигански катуни се е свирело и са се мягали гюбеци. Тази циганска музика хората в Европа са приемали за унгарска и това продължава до времето, когато Унгария отново ражда голяма личност в музиката, Бела Барток. Лист ходи по света, но пише и унгарска музика. Бела Барток си стои в Унгария, но събира музика от танци на различни страни на Европа. Между тях има и български танци с характерния им неравноделен ритъм.
С какво обаче Лист остава в културната история на човечеството:
Вече казах, че той е неуморен пропагандатор на музиката. Израстнал и възпитан в Европа, той се оформя като един от най-ярките романтици на своето време. За огромната му по машаби дейност във Ваймар вече казах, но това е само една малка част от това, което той е направил. Лист е имал и самочувствие. За годините си в Германия той казва, че е там за да напомни на германиците за музиката им, която те са здабравили – за Бах, за Бетховен, за Моцарт и Шуберт. За да направи по-популярни симфониите на Бетховен, Лист ги транскрибира за пиано и ги свири на свои рецитали. Това е огромен труд. Една от целите на Лист когато прави транскрипции на произведения от чужди автори е да ги направи по-достъпни и с това по-познати за по-широк кръг слушатели. Лист прави транскрипции не само на симфонични произведения , но и на органни. Той преработва шест Прелюдии и фуги на орган от Бах и негови хорали за пиано и прави това с изключително майсторство. Така тези произведения могат да прозвучавот вече и в зала, където няма орган. Любимата ми транскпирция на Лист от творба на Бах е Прелюд и фуга в ла-минор. По-късно такива транскрипцци правят Таузиг, Бузони и Зилоти. При транскриблирането на произведенията на Бах Лист се стреми да запази величието на музиката, докато при други транскрипции той има и определена пианистична цел – да бъде транскрипцията същевременно и етюд за повишаване на клавирното майсторство. В транскрипциите на Лист на органни произведения пианото имитира педала на органа, нещо, което по-късно го има в последните клавирни пиеси на Брамс.
За да популяризира и други автори и творби Лист пише парафрази. Тези пиеси според мен са салонни и са предназначени за най-непросветената част от публиката, чалгарите. Кръгът е доста широк: той ползва музика от автори като Моцарт, Вебер, Росини, Белини, Майербер, Гуно, Вагнер, Верди и др. Върху музика от техни произведения – опери обекновено - той създава доста трудни и добре звучащи клавирни пиеси, но без особена музикална стойност. Салонни. Припомням две от тях: из операта Риголето, за която взема музиката от един вокален квартет или фантазията върху операта Дон Джовани.
Сериозна е била работата на Лист над транскрибирането на симфониите на Бетховен, на Фантастичната симфония на Берлиоз и негови увертюри, но има и транскрипции на увертюри от опери на Вебер, Вагнер и др.
Лист транскрибира и доста песни на Шуберт. Подобни творби – песни без думи – пише Менделсон, съвременник на Лист.
За пианистите заслугите на Лист са неоспорими. Карл Филип Емануел Бах има труд за обучението по пиано, Карл Черни има хиляда етюда, написани за пианистите с цел да развиват сръчността си, към тях принадлежи и Лист. Неговите произведения звучат красиво и развиват ръцете на пианистите. Относно музикалните им достоинства обаче – те не са нищо особено. Ще спомена някои от клавирните творби на Лист:
Първите от тях са дванадесетте Трансцедентални етюда. Те са програмни произведения, всеки от тях има някакво име. Избразяват пейзажи, фантастични сцени, имат определена пианистична цел – наблегнато е на октави, на акорди, на гами и т.н. Подбни етюди пише и Шопен, но като музика те са недостижими.
Още едни етюди пише за пиано Лист, който е вдъхновен от съвършенството на Паганини като цигулар. Той издава сборник, наречен Големи етюди по Паганини. Кой не е слушал Кампанелата във версията за пиано на Лист?
Други етюди са популярните „Горско шулолене” и „Танц на джуджетата”.
Доста значително място в клавирното творчество на Лист заема цикълът „Години на странстване”. Лист, обичащ поезията, картините на художниците и природните, изобразява чрез музика тези свои пътувания в три сборника.
Тези клавирни творби на Лист са най-висшето му достижение като музика - програмни, монотематични, звучащи оркестрово, с богата хармония. Разделени са в три сборника – сюити, години. Първата година е посветена на Швейцария, втората и третата – на Италия. Цикълът Години на странстване съдържа 26 програмни пиеси, при които музиката е преди всичко. В първия цикъл има 12 пиеси, от кито ще посоча Женевските Камбани, Буря, Параклисът на Вилхелм Тел. Във втория цикъл има 7 пиеси. В него са Трите сонета по Петрарка и Сонатата-фантазия „След прочитаното на Данте”.
Третият цикъл е доста тъжен. В него има пиеса Траурун марш. През целия си живот Лист вплита в творчеството си темата за смъртта, но тя вече е близо...
Най-значителното произведение на Лист според мен е Сонатата му в си минор и сега ще се спра на нея. Тоналността й е архаична, В същата тоналност са писани произведенията на Цезар Франк, Високата меса на Бах. Лист е бил вярващ католик.
Сонатата е монотоматична, като повечето произведения на Лист. Въпреки това обаче тя е сложна в нея има четири отделни части – Експозиция, Разработка, Реприза и Кода.
Сонатат има две теми, в си минор и в си мажор. В разработката има едно Анданате и едно Скерцо - мефистофелска фуга.
Аз, понеже не съм музикант, откривайки себе си в музиката казвам: този автор или това произведение е писано за мен! Ето, че е и Лист е създал за мен едно произведение. За да прогледна в него обаче ми помогна Вайсенберг, който тук на един рецитал свири тази Соната, Третата соната на Шопен и Прелюд, ария и финал на Франк, и трите произведения в си минор.
Други произведения, което е писал Лист и ги свирят предмно ученици са неговите Унгарски рапсодии. Те са около 20. В СМУ „Л. Пипков” съм ги слушал до втръсване и после отново. Напомнят ми за нещо циганско, а всичко свързано с циганите го недолюбвам.
Лист е голям симфоник владеещ до съвършенство оркестрацията и хармониите. Той създава формата симфонична поема. Тези произведения са програмни, монотематични. Когато човек е още малък се заслушва с интерес при тяхно изпълнение и има защо. Цитирам някои от тези поеми: Торквато Тасо, Прелюдии, Мазепа. Има нещо в тях, което увлича...младите хора. По-напредналите в музиката не слушат тези пиеси.
Същото важи и за програмните му симфонии, „Фауст” и „Данте”. Фаустсимфонията е тричастна и в нея Лист изобразява три образа от произведението на Гьоте: Фауст, Гретхен и Мефистофел. Стремежите на Фауст, съмненията му, те намират отражение в една възходяща тема, която в третата част Мефистофел ще изкриви. Гретхен пък е едни чиста, спокойна, крсива душа. Третата част – Мефистофел е пародия на двете първи части. Всичко да изкриви дяволът „огледално” или „рачешки” да обърне. Към симфонията има добавен и финал с хор на по-късетнетап.
Като оркестрация, като идея, симфонията е страхотна. Но да кажа че ми харесва – не мога.
Същото важи и за втората му двучастна симфония Данте, към която има и заключителен хор. Тя не е така значителна както Фаустсимфонията.
Лист създава и два концерта за пиано. За студентите те са отлично поле за изява, но нито един голям пианист не ги включва в репертоара си. Първият е в тоналността на Петия Бетховенов концерт и е по-популярен. Концертите на Лист са монотематични, но имат по няколко части, които се преливат и се изпълняват без прекъсване. Такъв е Първият концерт на Прокофиев. Те са любими на младите пианисти, които още не могат да ги изпълняват и не са „прогледнали” в музиката.
Лист е написал едно произведение за пиано и оркестър, Танц на смъртта. От всички произведения, писани от него, това е тай-празно от към музика и най запълнено с празен шум. Интересното е, че то се изпълнява, но този, който го изпълнява не помислюва ли какво хората ще си помислят за него. И за диригента...
Лист създава четири меси, които не се изпълняват, а също и стотина песни и романси. В тази голяма конкуренция на пазара на песни – Бетховен, Щуберт, Шуман, Брамс, Рихард Щраус, Мусоргски – така и никаква песенка от Лист не прозвучава в ефира.
Оглеждайки се – вече предимно назад, виждам, че и Лист е дал отражение върху изграждането на принципите ми за ценности в музиката, които както казах считам за непоклатими. Така стана, че покрай професията на съпругата ми се наслушах на произведения на Лист, но съвсем малко от тях отсях: Сонатата му в си-минор, транскрипците му на Прилюдии и фуга за орган от Бах и донякъде пиесите му от трите години на странстване. Много от произведенията му като музика не оценявам високо. Тези, които трябва да му благодарят най-много за делото му са пианистите. Лист присъства в обучението им доста години и за да напреднат с развитието на пианистичния си апарат той много им помага.
Лист е бил много неспокойна личност. От него е бликала такава енертия, че след кратко време, прекарано с него другите музиканти се чувствали изтощени или лудвали. Останала е статия от Шуман по този въпрос. Среща го Лист /мисля, че в Лайпциг/ похвалва се за нещо, което е написал, Шуман пък носи партитура. Показва я на Лист, който характеризира музиката му като много „лайпцигска”, което означава селска, тъпа. Шуман и без това едвам е подържал душевното си равновесия, само този снаряд с енергия му е липсвал. Втори такъв удар Шуман получава от Вагнер, когато го среща с партитулата на неудачната си опера Геновева. Вагнер веднага вижда слабостите й.
Голямо самочувствие е имал Лист. Шуман му посвещава своята Фантазия в до мажор, слад смъртта на Шуман пък Лист посвещава на Шуман Сонатата си в си минор. Но да кажеш на Шуман, този поет, музикален пропок, най-обаятелната личност на романтизма, човек с висш разум, че пише селска, тъпа музика – това е безгранично нахалство.
Ако някой прочете това мое писание, препоръчвам му за финал да чуе две велики произведения:
Фантазията в до мажор на Шуман и
Сонатата в си минор на Лист.
И двете се много далеч от канона, но се велики произведения. Заслужава си.
ЧЕРВената БАБ-Чица,от Червена вода.Русе
РАДЕВ КЪДЕ СИ, ПРАВИТЕЛСТВОТО И НАРОДНОТ...
Лека вечер!
Интересно си описал отношенията им! Откакто света съществува, отношенията са все едни и същи, дори и тези извести личности не са направили изключение!
Приятни почивни дни!
05.02.2012 00:49
Коста
05.02.2012 22:32
Коста
Това пространство ми се струва имагинерно, затова и "личностите" тук, присъстващи дори с двете, или с трите си имена ми изглеждат имагинерни.
Няма нищо чудно, ако една личност присъства с един, или с няколко ника.
Това, което ми изглежда реално, е стилът. Вероятно нещо в начина Ви на изразяване, или в тематиката ми напомня с нещо друг потребител. Възможно е да греша.
Бояна Михайлова (нямам блог тук)
Ако отворите "плакатите" на Шостакович, на Шуман, на Мусоргски и др. в по-предните ми писания в блога, всички въпросителни ще отпаднат. Аз съм просветен любител-музикант, защото обичам музиката. Замислил съм и "плакат" на Вайсенберг, ще се появи скоро.
Коста
Ференц Лист , "духовният баща"на унгарската музикална класика, обаятелен композитор, един от най-великите пианисти- виртуози, знаменит диригент, забележителен музикален педагог.
Изслушах препоръчаните произведения и ги намирам за неповторими .
Колкото до моя блог, тя е дълга иширока,)) но ще се постарая да направя нещо по въпроса, обещавам!
Поздрави, Коста. Пиши, чета те с удоволствие,приятелю!:)
05.02.2012 23:10
Б.Михайлова
Този "плакат", който сте написали, е чудесен. Освен че е стилът му е много приятен и комуникативен, той има едновременно и образователен, и по-задълбочено аналитичен характер. Може ли на шега да приемем, че сте създател на един нов жанр в музикалната критика - жанра "плакат"?
Ще се радвам да прочета и другите Ваши "плакати".
Иглика