Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02.2012 18:40 - ОВОЩНАТА ГРАДИНА.....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 8441 Коментари: 8 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                 ОВОЩНАТА  ГРАДИНА – ТОВА  Е  НЕЩО  ДОСТА СЛОЖНО

 

     Имам култ към три неща – водата, камъка и дървото. Това писание ще бъде за дървото. Мога да бъда причислен към сойките или катеричките по броя на дърветата, които съм посадил, присадил и разсадил из цялата страна. И в Америка расте една слива, чиято костилка взех някога от Тъмраш.  На мой приятел, професор в МА му подарих борче от вр. Голата глава и го посадих в изгнилата част на дънера на една отрязана череша. Борчето расте успешно. Около сградата на ул. Симеон 330, където работех десетина години, всичките дървета ги посадих аз когато ни преместиха там през 1992 г. Сега те са големи дървета – орехи, бели черници, трепетлика, липа, сухоустойчиви дървета, на които не знам името. И един смърч, който искаха да изхвърлят след Коледа. Но аз го посадих и той се прихвана. Поливах го цялото лято.

    На мен дърветата ми се прихващат при присаждане. Това е знак, че има някаква връзка между тях и мен. В китайски ресторант, където ходехме често докато работех, китайката, с която се сприятелих изчисли, че на моите данни съответства дървото бор.

    Който е чел за Алберт Швайцер едва ли помни една негова особеност. В болниците, където той работи вади издънките от двора им и ги посажда на подходящо място около болниците. Аз понеже правя същото помня това, но и най-важното, че той е най-големият Bachkenner на света. По тази причина в двора на зърквата на село Langenhennersdorf има една липа, кръстена на мен.

   Моите плодни дървета на вилата ми са в отлично състояние. През 1979 г. върху местни подложки си избрах такива дървета от съседите, които ми харесаха и пъпки от тях присадих върху подложките. Тогава продавачите на дръвчета още не лъжеха и си купих два превъзходни присадени ореха Шейново и Дряново. За съжаление този от типа Дряново се разболя от орехова чума и изсъхна. Има такива болести. Чума по бряста го натръшка преди 30-40 години и сега започва да се появява отново. Шарка /чернилка/ унищожи пък масивите с кюстендилските сливи.

     Дръвчетата изискват грижи от засаждането си докато порастнат. Сега ще започна с грижите при засаждането им.

     Много хора мислят, че като купят присадено дръвче и изкопаят дупка колкото да се поберат корените му в нея, после от това дръвче ще стане голямо дърво и ще дава плодове. Има само промил вероятност да се случи това. Засаждането на дръвчето е отговорен и труден процес и той според мен трябва да протече така:

    Според мястото, където ще се засажда дръвчето се избира вида му. Черешата не обича много вода, мястото й трябва да е по-сухо и слънчево. Ябълката обича повече вода, но й трябва и слънце, защото няма да узрее. Най-непретенциозна е вишната, но тя пък дава много издънки. И това се коригира обаче – като се присади върху дива череша. Много е важно когато купуваш дръвче да знаеш на каква подложка е присадено то. Ако вземеш круша, присадена върху дива круша, тя става огромна, колкото орех. Ако е присадена на дюля е по-добре, но пък може да полегне на една страна. Ако вземеш праскова, присадена на слива резултатите също не са добри, защото пуска много израстъци под присадката. Прасковата трябва да е присадена на кайсия или на праскова, иначе направо не си е работа. Ако посадиш орех от плодчето, той расте, та се забравя, макар да си запазва качествата. Половин декар може да покрие като стане голям. Ако е присаден обаче, орехът не става много голям. При него се ползва специален метод на присаждане, наречен окулиране на прозорче.

   При засаждането й фиданката трябва да се полага в земята така, че присадката да е обърната на юг и да не е заровена с пръст. Така по-бързо тя зараства.

   Започвам с подготовката за засаждане на дръвчето.

   Необходимо е да се изкопае дупка за него с обем 1 куб. метър. Дупката се изкопава през пролетта, защото пръстта тогава е най мека и тя се разделя на две части. От едната страна на дупката се изхвърля пръстта от горната половина от изкопа /дупката/, а на другата й страна – от долната. Дупката се оставя да я грее слънцето през лятото. На дъното й се разхвърля 5 кг. тор суперфосфат. Всички възможни органични отпадъци от парцела се изхвърлят в дупката: листа от дърветата, клонки, треви. Ако има отсечено дърво младите клонки се хвърлят също в дупката, като се подреждат успоредно и се затъпкват. Ако наблизо има месарница добре е да се вземат от там големи бедрени, тазови или черепни говежди кости и те също да се хвърлят на дъното на дупката. На по-късен етап  дървото ще ги разствори с корените си и ще ги изяде. Костите имат фосфор, необходим за растежа на дървото и узряването на плодовете. Да се напълни дупката с органични вещества така, че натъпкана да е пълна до горе е най-доброто решение.

    В края на лятото дупката се засипва с пръстта, като частта от пръстта, която е била отгоре се слага в дупката първа, а след това – долната пръст. Пръстта няма да се събере всичката, ще остане и над нивото на градината. През есента, когото се сади дръвчето се прави една чаша в горната част на пръстта и то се засажда с присадката на юг.

   През зимата и през слазващата година пръстта се сляга и дръвчето се връща малко над нивото на градината. Почвата под дръвчето, където то ще разположи корените си става като „каймак” и то „фуква”. В тази дупка вече дръвчето може да разположи корените си , рохкавата пръст ще разрешава още доста време да проникват в нея соли и храни и успехът ще дойде когато дръвчето започне да плододава.

   Друго възможно решение е ако теренът не разрешава да се изкопае дупката точна на определеното място така, че дърветата да се подредени в права линия е тя да се изкопае малко в страни, а засаждането на дръвчето да не стане в средата й, а според линията му. Дръвчето не е глупаво, то ще насочи корените си където трябва.   

    За засаждането на орехи този метод е най-добър. Ако има яки и сърцати хора да изкопаят още по-голяма дупка, той ще им се отблагодари. Орехът обича насип, пръстта да е рохкава. Ако в парцела им натрупана земя от изкоп - той може да се засади на подходящо място и без да му се прави дупка. Ако собственикът на працела е предвидлив, по време на насипването той ще разхвърля фосфорен тор на мястото, където отгоре ще се засади ореха. Характерно за ореха е, че той пуска страхотен централен корен достигщ до влагата в почвата. Но орехът не е черен бор, а дърво, което ще ражда и му трябват и хранителни вещества от почвата.

   След като дръвчето „дръпне”, трябва да започне да се оформя короната му. Стволът трябва да бъде около 150 см., но това става в по-късен етап. После на дървото се оформя короната на принципа да влиза слънчевата светлина и в самата корона, клоните да не се сплитат и да си брулят пъпките, човек да може да се изкачва по тях като по стълби до най високата му част. Ако не се направи това с черешата, тя става като канадска топола. Ябълката пък се сгъстява и вместо да ражда ябълки, развъжда гъсеници и болести. Крушата пък пуска бодли и заприличва без грижи за нея на метла.

    Тази работа е проста, но не е за прости хора. Както зидарът като погледне купа с камъните вижда кой за какво става, така и градинарят като погледне дърветата вижда кой клон е „тръгнал дека не требе” и при вятър ще стърже по друг, кой с тежестта си навежда сволът на дървото по начин, да го отклони от вертикалата. В тези работи човек проглежда. И не само това. Види ли нещо нередно, взема трион, клонорез, лозарска ножица и го премахва. Защото го дразни.

   Аз преди ходех и извършвах резитба на дърветата на разни приятели, с цел да навлезат в плододаване. Без електрически трион резаческата работа е много тежка. Трионът трябва да е пригоден за жива дървесина. Трябва да знаеш кой клон да премахнеш, кой накъде да насочиш, каква корона да оформиш на дървото. А ако то е изпуснато това е трудно и не става за една година. И като отрежеш клон това така трябва да стане, че да няма откършване и рани и мястото да зарастне /калусира/ без трудности. Нещо като хирург по дървета. Резитбата  когато трябва да се оформи корона на декоративно дърво в двора и по-проста, било то бор, бреза, кипарис или каквото и да е. Много пъти не само съм се дразнел при случаи когато дърветата са запуснати, но и съм се възмущавал, как можеш да стоиш с часове под това дърво, да ядеш под него, да чакаш от него и плодове, а да не се погрижиш за него. А то - подивяло до степен, при която само да се провреш между клоните му е трудно. Бяхме на гости при друг един професор от МА. Седи той под едно дърво, пие кафе след кафе, изяжда пакет след пакет сладки, но към дървото не е хвърлял вероятно и поглед. А мен дървото ме подтиска, дразни, заради него настоях да си тръгнем по-бързо.

   Рязането на асмите също е прецизна работа. Може много да ти се иска, но трябва да усещаш възможността й да изхрани гроздаците. А хоризонталните стебла трябва да са така подредени, че хем да са красиви, хем да се обслужват лесно, хем да ги огрява слънцето равномерно.

   Връщам се на орехите, защто това е дървото, което уважавам най-много. Като дете живях в Калофер и помня орехите от Подбалканските полета. Освен с красотите към Балкана тези полета бяха известни с розовите си градини и ореховите дървета. Хората не бяха ги садили, а сойките. Имаше орехи, чиято корона покриваше може би декар площ. Едни дървета бяха с форма на идеален полукръг, но под тях се минаваше. Други бяха високи до небето. Трети имаше като пресечена пирамида, чиято основа бе обърната нагоре. Итересно: около Карлово нямаше такива хубави дървета, но след Стражата те започчваха от двете страни на р. Тунджа. Като деца ходехме по р. Тунджа в посока към местността Паниците и се връщахме с торба лешници. По течението на реката пък ако се случеше когато орехите падат заедно с листата през есента, не чували, а вагони орехи можеха да се наберат. Хората правеха от тях орехов шарлан. Рай беше Подбалканът, но...

     Веднага след Десетото се появиха орехови мутри, които използваха създаденото за тях време на безвластие и посякоха орехите. Поле дойдоха други мутри от оръжейните заводи в Казанлък и със специални машини извадиха корените на орехите от земята. Които разбират от оръжия знаят, че от дървесината на корените на ореха се правят приклади за личните оръжия, а тогава се правиха Калашници като за световно, защото навсякъде по света се гърми и всеки иска да гърми с Калашник. Въпреки това, някои хартерни дървета останаха, грях им е било на душата да ги осекат напълно. Но орехи за хората вече нямаше, защото в този район експлозивно се заселиха цигани. Те сбират плодчетата като с магнит и това е не само тук. Ако някой, счита, че там сега няма цигани, нека отиде до най-новите им заселища под стената на яз. Копринка или в дъбовата гора под с. Скобелево. Ще се смая! Или в целия Подбакан да потърси и намери едно орехово плодче...

       Орехи в България има доста видове, но растат из определени райони. В Северна България има един орех, едър като праскова, но за да дава плодове под него трябва да лежат овцете и да има вода до него. По Балкана до височина 1200 м.н.в. и по Родопите до 1500 м. н. в. също растат орехи, но са дребни. В Плана има огромни орехи. Най-разпространените орехови сортове в страната, които раждат плодове навсякъде са три вида:

1.      Шейново:

   Този орех е намерен в близост до с. Шейново и носи името на селото. Това е орехът с най-меката ядка и най-голямо съдържание на мазнина.

2.      Дряново:

   Намерен е до гр. Дряново. По външност не се различава от сорта Шейново, но ядката му е по-твърда е не толкова мазна.

   3. Крън:

   Намерен е до с. Крън и е с много характерна форма на плодчето. Има издължен плод, подобно на дивия лешник, но много по-едър. Ядката му е твърда и много вкусна.

    И трите сорта не се чукат, а се цепят, като има случаи да излиза измежду черупките му неповредена цялата „кокошка”.

   Ако някой по стечение на обстоятелствата е получил като подарък орехи от тези сортове е добре да не ги изяде всичките, а да посади част от тях тук и там. Засаждането става като се направи дупка в земята така, че след полагането на плодчето отгоре да се засипе с 5 см. пръст. За да е сигурно покълването се засаждат три плодчета и после се оставя най-силното. Другите се изваждат с дърпане на следващата година. Ако отгоре има стръкче 10 см. в земята има централен корен повече от 20.

    Друг начин за засаждане на орехите и през зимата е те да се посадят в саксия. През пролетта се прави дупка в земята, изважда се всичката пръст от саксията без да се размести и се полага в дупката. Първото лято се полива периодично. Веднаж прихване ли си орех, може и да не се полива.

 

   Заключителни думи:

   Присаждането може да става амо на роднински принцип – костилкови върху костилкови, семкови върху семкови. Това озачава, че върху подложка напр. вишна, която е плод с костилка, могат да се присадят други плодове с костилки - череша, кайсия, слива. Върху дюлята напр. могат да се присадят круша, мушмули, друг сорт дюля. Изключение прави ябълката. Ябълка се прихваща само на ябълка.

   Присаждането е тънка работа. Николай Хайтов казваше, че при присаждане се прихваща само дъръвото на този, който му дава душа.

    

 

 



Гласувай:
14



1. mt46 - Здравей, Коста!
02.02.2012 19:49
И дърветата имат души...
цитирай
2. sande - Поздрави, Коста!
03.02.2012 13:54
Благодаря ти ца ценната информация, разказана увлекателно и убедително.

Добре е да напишеш една книжка на тази тема.

Личният опит е най-голямото познание.
цитирай
3. wonder - Давай да правим градини с изчезващи ...
03.02.2012 17:13
Давай да правим градини с изчезващи български сортове, които са фантастични.

Например:

Крушите Бергам.
Черешите Бинк.
Ябълките Белфльор.

И задължително Орехите Шейново! ;)))
цитирай
4. qbylkovcvqt - :) Привет! Познай! И моите ...
03.02.2012 23:29
:) Привет!

Познай!
И моите дръвчета са много. Засадените.
Те наистина искат да им вдъхнеш живот.

Знам и как се присаждат, но на теория. :(
Знаеш ли какво още ми е интересно?
Как се подрязват - чета уж, но по-скоро моите ги подстригвам по мой вкус ;)
Кога и с какво се пръскат овошките... и това е интересно...

Дръвчетата - цяла наука! :)

Усмивки!
цитирай
5. kasnaprolet9999 - Има какво да научи от теб човек. С...
04.02.2012 17:30
Има какво да научи от теб човек. Сложих постинга ти в моята блогвълна "Полезни съвети", виж тук
http://blog.bg/theme.php?theme=880&success=1
цитирай
6. анонимен - Ако искаш да си щастлив за един ден - напий се!
04.02.2012 23:09
Ако искаш да си щастлив цяла година – ожени се!
Ако искаш да си щастлив цял живот- направи си градина, за която да се грижиш!
цитирай
7. анонимен - овощната градина
06.02.2012 11:39
Уважаеми господине,
Не мога да си обясня защо публикувате разсъжденията си на всякакви теми в рубриката "Туризъм".Този постинг / "Овощната градина" има ли според Вас нещо общо с туризма и защо трябва да го четат онези, които искат да четат нещо, свързано с туризъм?
цитирай
8. planinitenabulgaria - На "Анонимен"
07.02.2012 14:23
Уважаеми Господине,
Овощната градина има нещо много общо с тези, които обичат природата. Но аз имам и други сАобажения да пиша и по различни от туристическите теми. Като възпитаван за марксленинец аз съм прихванал едно мисла на Маркс, че тесният специалист бил пълен кретен.За да не ме помислят за такъв, пописвам и по други теми. Коста
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12180371
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031