При еднодневен преход с автомобили посетихме Македония. Бяхме в Петрич и през ГПП Златарево се отправихме за гр. Стумица. Граничните момчета ни попитаха с каква цел отиваме, а ние отговорихме: да разгледаме Македония. Момчетата възкликнаха, че от освобождението на Македония от турците това сигурно е първото посещение на българи там да разгледат Македония. Казаха да спазваме стриктно правилника, защото може да ни глобят по пътищата.
     Първият град, в който спряхме бе Струмица. От скромност ще кажа - нищо интересно. Направи ми обаче впечатление, че цените тук са доста по-ниски, отколкото у нас и петричани пазарували там на едро. Нищо интересно не видяхме в града. Нещо като голямо село, в което всеки бърза, тича. Нито архитектура, нито улици. 
     До Струмица пътувахме през поле, но и то изглеждаше зле. Тук-там нещо пообработено, изоставени селскосптопански сгради - едва ли поминъкът на тези хора идва от полето, помислих си аз. А петричани ги бах "хванал" предните дни от къде им идва поминъка, та са толкова дебели. Не им е дошъл още реда да пиша за тях. След Струмица навлязохме в полупланински район, през който преминаваше сносен път в посока на Дойран. Колите им - по зле от тези на сърбите. А полупланинските райони - пълна скръб. Горите изсечени, прорастнали издънки и подраст - направо пустиня. А горещината и сушата бяха непоносими. В тази горещина само дъб може да издържи, но дъбът става и да горене и поради това вероятно горите от тези полупланини са били изчезнати.
     Преодоляхме една планина, заслизахме към долина на река, която поведе към гр. Дойран. Тук и там по една, пясъчна нивица, всичко заобиколено с площи от изсечени гори. От жегата листата не зеленеят, а синеят и сивеят. Достигнахме гр. Дойран в страта му част, след която пътят върви покрай езерото. То е доста голямо. Заведения, непосещавани от никого има край пътя. Край пътя има и няколко неотсечени дъбови дървета и смоковници.
    Новата част на града е направена модерно. Има хотели, ресторанти, почивни станции, плаж, лодки. Туй вече заприличва на нещо, но много в начален стадий. Езерото е гранично с Гърция. То е плитко, по площ според мен е колкото яз. Батак. Горите в полупланините около него са посечени. Има рибарски лодки, значи има и риба, но когато бяхме там никой не ловеше. Езерото има много плитчини покрай бреговете си, където водата става много топла и там топлолюбивите риби и земноводни хвърлят хайвера си. Имам предположение как се е образувало езерото тук. Районът е карстов и по подземен и надземен път дъждовната вода достига тази местност. Известно е, че варовикът лежи над гранита, който е непропусклив. Вероятно от нивото на езерото започва варовикът и затова в него се задрържа вода. Който се съмнява в подреждането на скалите, да си спомни, че в Пирин варовикът също е над гранита: Вихрен, Кутело, Синаница, Орелек и др.
    По времето на Югославия имаше голяма суша и затвориха изцяло водата на р. Вардар към Гърция, защото източиха язовра на реката. Гърците в отовор започнаха да изпомпват за напояване водата на Дойранското езеро и причиниха екологична катастроха, която унищожи голяма част от фауната в езерото. Години са били необходими да се появи отново риба в езерото.
    След  Дойранското езеро се влиза в Гърция. Наблизо е яз. Керкини. В района на завиряването му реката прави завой и просто подканва за язовирна стена при едно стесняване. Тук е различно: Природата е запазена, язоврът е под високата и красива планина Беласица. Отделни самозавирили се участъци наподобяват на местността на яз.Широка поляна в Родопите.
    Където и да отида, търся красотата на природата. В Македония се провалих...
    




                                                 Дойранското езеро



                                                     Дойранското езеро



                                                      Дойранското езеро



                                                 Дойранското езеро



              Дойранското езеро с обезобразената си покрай него природа.



                        Някои са доволни от посещението на Дойранското езеро.



                                                      Дойранското езеро 

Мога да си представя това хубаво кътче -Дойранското езеро!
Вярвам,че е любимо мястао и на много мой колеги - въдичари!

Никога не съм бил в Македония.Благодаря за разходката.Поздрави!

Заради безконтролното оттичане на водите му към Гърция Дойранското езеро се смачка и загьоли.
Туризмът не се разви. Имаше някакъв държавен проект за спасяването му, не зная докъде стигна.

Охрид и Охридското езеро продължиха доминиращото си място. Преспанското езиро също остана на равнището на мижава вилна зона за макетата.

Интерес и красив край за пътешествия на човек от ранга на Коста е долината на река Радика, Миячията, селата Селце, Гари,Дебър, Галичник /цар Боришс Трети и почетен жител на Галичник/.

Поздрави, Коста!

http://www.youtube.com/watch?v=sULE8M6BO0w