ДА НЕ ДОПУСНЕМ ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ДОЛИНАТА

                                     НА РЕКА ТОДОРИЦА В КАРИЕРА!

      Първият от четирите Големи понора след с. Заноге в посока към Петрохан има две имена: Крива река и Река Понор. В него от билото на Козница започва да тече река, но тя навлиза в карстови дупки и скоро се губи. През карстови подземни пътища тази река преминва в изворчетата на селата Заноге, Батолов дол и Зимевица. Водопровод, изграден от общините на тези села през годините 1932/38 пък дава питейна вода на село Зимевица.

    Източният ръб на понора Крива река прави заветна гънка, в която са разположени трите села, които споменах. Минаващата по подземен път река Понор извира от карстови извори над село Батолов дол и под село Заноге. Тези два притока и притокът от махала Куманица образуват страхотната река Тодорица, която се влива близо до ж.п. спирка Балкан. Долината на реката е със стръмни брегове, а водата се движи по скално дъно. По средата на течението й има доста висок водопад. Да се посети този водопад през пролетта може да стане само с наушници. Водата е с голям дебит и скача от скали на скали. Тази особеност на долинта й е причината, покрай реката да не преминават пътеки. Затова тя е останала недостъпна за човешката намеса до сега. Не, че няма отсечени дървета и др. но природата тук остава девствена, макар един турист да е прониквал вече в нея неколкократно. Да се върви покрай тази река е много трудно, но пък красотата е велика.

    От лявата страна на тази река има доста махали: Заселе, Градището, Куманица. По рида между двата притока на река Тодорица има също махали, централна на които се явява Сърница. В изворната област на левия приток на реката е село Батолов дол, а в изворната област на десния приок - село Заноге. Условията за живот тук са доста сурови, но цялата планина е била населена в местата, където има карстови извори. Учудвал съм се на хората, живяли тук. Една поляна с бедна почвица, след нея – скална тераса.И къщи, къщи, в зависимост от това има ли извор до тях или пък къщите са в някое уширение между скалите, където преминава поточе. А поминъкът на хората тук? Първо нахранват животните, после животните им дават храна на тях: мляко, месо, вълна, тор за градинките и др. Не гледат ли хората добре животнте и те умрат, умират и хората.

     За да се достигнат тези махали е имало два пътя. Единият е започвал от с. Скакля. След като се изкачи този път на терасата на с. Заноге той завива по долината на р. Тодорица, но много високо над реката. По хоризонтала пътят я достига и пресича реката. Мостът е отнесен и при висока вода в реката тя не може да се премине! От тук е имало пътеки за с. Батолов дол, но днес те са неизползваеми. Пътят преминава по рида между двата притока на р. Тодорица и през много махалички, днес изоставени, се изкачва на местността Оброчището под с. Заноге, където има голям каменен кръст. Мястото е изпълнявало ролята на черква. Втори път има от Лакатник, който достига махалите на с. Заноге. Първият път е през гора, вторият е обгледен без мяра.

    Днес доста от тези махали са обезселени напълно, но районът им е достъпен за туристите. Не обичам да правя сравнение, но ще кажа: Красотата тук е безпределна, на Витоша – ограничена, освен ако не си на платото. Но тук освен аз, май никой не идва.

    Още една река има наблизо, Скакля, но тя има по-добра съдба от тази на Тодорица, защото по нейната долина е преминал Вазов. Вдъхновен от тези места, той пише разказа си „Дядо Йоцо гледа” и стихосбирката си „Скитнишки песни”. Река Скакля има и доста висок водопад. Тези две причина бяха достаъчни да се направи екопътека покрай нея. Такава може да се напрви и покрай река Тодорица. Тя ще бъде доста по-дълга и ще се провре през диви места, където човешки крак не стъпва. Такава вече има направена, при Ждрелото на р. Ерма. Красотата на тази река е не по-малка от тази на р.Скакля в карстовата й долина.

    Този район е включен в проекта Натура 2000 и трябва да се пази като резерват. Горната част на планината се състои от варовик, а долната – от червен камък. С този червен камък са изградени напр. гарата на Илиеци, на с. Ромча, много от подпорните стени покрай ж. п. линията и мостовете.

    След Десетото процесът на ограбване на ресурсите на държавата започна и не е спирал. Гори ли не се секат, земи ли не се префасонират по закон да станат от земеделски в строителни, Черноморието и Странджа ли не пострадаха. Оказа се много изгодно да се откриват кариери или да се произвеждат инертни материали дори мутрата да няма собствена кариера, а само цех за смилане на камъни. Такъв има Боклукчията на гара Елисейна и незаконно със страхотни машини сбира камъни от района, като предизвиква свлачища и др. Никой до сега не е видял как този човек руши екологията на планината. Друга една кариера, при ж. п. гара Бов се води на Болгарстрой, но за нея ще има гръмнати, защото за 22 години никой не може да я купи. Там се произвежда най-качественият камък от долината на Искъра, но така и не е продадена до сега И отговорът дойде: Ще се открива нова алтернативна кариера в долината на р. Тодорица! Там ще се добива червеният къмък и ще се смила. Вироятно глината от промивката ще се излива в самата река Тодорица и от нея ще отива в Искъра.

     А това място, където сега бият сонди и прокарват пътища е под с. Батолов дол. От взривовете нищо чудно то да пострада, защото тук плланината е издупчена като швейцарско сирене или поне подземните пътища на водата да се променят и селото да остане без вода. Появила се е германска фирма, същата, която иска да добива гранит в района на Вакарел под манастира Света Богородица. Щяли да задоволяват нуждите на страната и да изнасят в Европа. А защо Еврпа не си разбива красотите, да ги смила на камъни,чакъл и филц, а иска това от нас? Може би е изгодно да продадем и покривката на храма Ал. Невски в някой пункт за цветни метали, защото ще вземем много пари от нея, а позлатените медни ламарини също да отпътуват към Европа.

   Ето една задача за еколозите. Не само Рила се руши заради мутрохотелите по нея или пък бреговете на Странджа. Навсякъде природата на страната се руши. Като че след нас няма да има повече хора, които да се нуждаят от нея.

   Да се достигне до мястото на тази бъдеща кариера е лесно. Слиза се с влака на ж. п. спирка Балкан и от нея се достига до път, стръмно навлизащ в планината. С автомобил може да се спре точно при долината на реката. По строящия се сега път ще се изкачи техника за взривяване на планината, за чупене, смилане и промиване  на инертните материали. Има ли разрешително за тази кариера, направено ли е съгласуване с МОСВ и МЗГ? Убеден съм, че не. Вероятно идеята е съгласувана само с феодала на автономната община Своге, бил е той мотивиран за нея и е ал разрешително. Плановете мутри да открият кариера тук пропаднаха, сега идват концесионери. Ще се получи ли отново казусът Студена ? Или пък Меричлери...