ТРИ  ГОДИНИ  В  БЛОГ. БГ

       Преди три години на този ден с помощта на дъщеря ми поместих първия си постинг с туристически преходи по Искърския пролом. Моментът тогава бе за мен кръстопътен:

    От 18 месеца се бях пенсионирал - станах свободен човек, но имах да довършвам още неща! Много работих през живота си, но въпреки това не за всичко ми достигна време. Остана ми да топлоизолирам тавана на горния етаж на къщата, да оформя дървените декоративни елементите по него, които бях изработил, да сложа ламперия над външната тераса, плочки по пода й. По мебелите, които са доста непретенциозни, направени и те от мен с много любов, също трябваше да поработя. Работата с дърво ми носи радост, спореше ми. Беше творческо време. Малко преди Коледа привърших всичко. Не ме плашеше ни студ ни умора.  През лятото оставях работата за да имам време и за преходи по Източните Родопи, по Западния Балкан и дугаде.

   Един период от живота ми – този на строежите, завърши преди три години, макар и не съвсем, но оставах с още много енергия. Само към планината можех да я пренасоча, която през целия ми живот ме тегли към себе си. Започнах да преглеждам скиците на пътеписите ми, които правех небрежно на пишеща машина в предишните години. И реших да ги поотредактирам и публикувам някъде. Те не обхващат познати преходи и места, а са извършвани сред най-дивите и непознати кътчета на нашите планини. Подробни описания няма как да им направя, но пък мога да насоча туристите към тях. Много от имената на местностите, които съм вписал може и да се различават от приетите по-късно. Възможни са и неточни имена. Писанията ми според мен наподобяват моментална снимка – каквото излязло - излязло. Ако някой има интерес, ще посети описаното място. Малцина ще сторят това, но да опиша тези непознати в по-голямата си част диви и дивни кътчета на страната трябва, защото знам доста такива – най-дивото ме влече! Ще минат малко години, пътеките ще обраснат, също и пътищата, строени от трудоваците след Освобождението. Поколенията след мен няма и да знаят, че тези места ги има, че тук са живяли хора може би хиляди години. Че тук са преминавали римски легиони и са строили пътища и мостове. Само на Врачанската планина описах 14 римски пътища и още много по Западна Стара планина. Доста писах за Западна Стара планина и Източни Родопи, за които мисля, че ще започнат да бъдат посещавани. Едната е специфична красота, а другите – история от 8000 години. Да не познава тези две планини един български турист е все едно един музикант да не познава Моцарт и Бах.

    Като подреждах мислено преходите разбрах, че имам изключително силна зрителна памет. Припомняйки си пътуванията ми по Северния Джендем – те са десетки! - пред очите ми се появяваха дори цветенцата, които срещах и после на снимките се досещах къде съм ги видял. Ако бях художник, сега по памет щях да нарисувам чешмата на Попмаркови над с. Копиловци, която ме спаси да не слизам в нощта за вода както четниците на Ботев до карстовия извор Крушовица. Или пък скалите, наподобяващи каменен трон на Хайдушкия камък и цепнатината между тях, по-страховита от тези под Марагидик. Мисля, че за да запомня тези места причината е интересът ми към природата. В планината поглъщам с поглед всичко наоколо, правя планове от тук накъде да се отправя. И затова така се е получило:  от очите – право в харддиска в главата ми.

    Първото нещо, което публикувах на днешна дата преди 3 години бе доста обширното ми писание за част от Балкана с център Искърски пролом, което насочва туристите в един район от около 2000 кв. км. Четирите точки на този район са: Курило, вр. Ком, Лютиброд и вр. Мургаш. Но аз излязох и от тях и описах също карстовиите райони на Гинци, на Губеш – друга моя любов! – и Годеч. По-особен човек съм - интересите ми са към планини, които не са много известни и дори непосещавани. Много обичам Плана, Врачанската планина, Източни Родопи, Чипровския и Светинколския Балкан, Понора. И за тях поместих писания в блога си и за доста други. Една планина описах по отношение на това, което наподобява, на сиамски близнаци. Публикувах и доста снимки, но плановете ми се разширяваха и разширяваха. България я свърших и имам сериозни планове за Сърбия и Гърция. Имам огромен архив от писания и снимки на туристическа тема, които ако съм жив ще обработя и поместя в блога си. Това са хиляди снимки от Рила и Пирин, от почти цялата сухоземна граница на България със съседите, от Западните Родопи и още много. Сега се замислям, че извървяните от мен км. сигурно са над 40000. Страхотно красива страна е нашата. Аз я познавам, но днешните момчета, заприличващи на бурета от обездвижване едва ли някога ще видят и част от това сред природата, което аз посетих. Дано някога младите да започнат да ходят на планина, както ние някога. Аз не мога да бъда пример за ходене.

    От всички планини най-често посещавам Балкана,защото съм роден в Калофер. На 6 години пътувахме нелегално от родителите си за Мазалат /долината на р. Соколна/ за еделвайси. Ако това е първото ми пътуване, то означава че не се разделям с планината вече повече от 60 години. Който веднаж я обикне, не я оставя. Тя е извор на сили и вдъхвновение, на красота, която човек търси и в ежедневието си.

    Не само планините ни обаче е тема, която ми е близка. Обичам много музиката и се считам за просветен любител-музикант. Така стана, че животът ми е свързан с музиканти, трябваше да се просветя в тази област, към която си имах подадине. Аз свързвам произведенията, които те изпълняват, обикновено камерни, с други произведения на автора, подобни на тях, но писани за друг оркестров състав, а също и с произведения на други композитори. Давам и пример: Карнавалът на Шуман и финалът на Четвъртата му симфония. Защото през целия си живот слушам музика, но после и чета за нея и автора й.  Музиката за мен е друга от любовите ми. В момента се занивам с Последните квартети на Бетховен и Шестте квартети на Моцарт, посветени на Хайдн. Защото струнният квартет е друга моя любов.Чета за тях в книгите на Ромен Ролан и на Арнолд Алшванг. Музиката ми отнема много време, но ми носи много радост.

    До сега поместих доста туристически теми в блога си, но като си преглеждам скиците и снимките, те все още са само една малка част от плана ми. Нещо обаче ми стана ясно -  нямам дстатъчно време за Блог.бг.  В него публикуват много качествени хора и чрез блога аз ги чувствам близки. Заради тях се отклонявам често от главната ми тема с по някоя странична. Това правя, защото като личност съм противоречив. Нося в себе си един Флорестан и един Евзебий, както Шуман, но подържам добре психическото си равновесие. По зодиакален знак съм РИБИ, роден съм на 22.02.44 – всичките ми числа са четни. Обстоятелството, че съм се родил в града на Ботев, че там имаше добри хора, някои от които помнеха как са бягали от турците през Освобождението и че поотраснах под красивия Балкан не можеше да не остави в мен дълбоки следи. Една от тях е че обичам Балкана, но и родените наблизо Ботев, Левски, Вазов и мога да приведа доказателство веднага: три пъти съм минавал по билото му от Тимок до Черно море - не на веднаж, в период от доста години на части. Разстоянието е 1000 км. а денивелацията – изкачване и слизане – 20 км. Някой друг да е сторвал това? Рибите са пътешественици, аз също. Рибите са музикални, аз също. Това важи за Рибите мъже, за жените това е една от най-шибаните зодии.

    Ако някой е бил засегнат от мен чрез блога ми поради това, че не съм му отговорил или по друг начин, причината е комплексна. Едната вече изтъкнах, нямам достатъчно време за блога. Втората е, че съм доста зле с компютъра, но има и други причини. Див си бях и такъв оставам. Затова и дивотията си ме влече до днес. По горите съм спал, по изоставени къщи и агъли и съм се чувствал добре. Срещах вълци в планината, веднаж – три, но и за момент не ми е минавало през ума, че те могат и да ме изядат. Сред стадо диви прасета на билото на Чипровска планина се оказах – разгоних ги със свирене с уста.  Бягаща от кучета мечка изскочи от клека пред мен в момент, когато се хранех до един извор. Само тогава се уплаших, защото бе огромна и се размириса. При преходите ми през летния сезон ако е обраснала с подраст пътеката ползвам пътеките на дивите животни през гората. Нврях се в развъдника за вълци и прасета в Сърбия, от където те идват в България. Не може от такъв човек да се очаква много по отношене на интелитентността му. Признавам си, да я издигна на по-високо ниво нямах достатъчно време. Винаги имах много задачи в живота си, а допълнително си поставях и сам. Но пък усещам със сетивата си кои хора са творци и ги подкрепям както мога. Защото „нация, която не подкрепя творците си е духовно камикадзе”. Имам определени предпочитания към творци, не само български: любимият ми композитор е Брамс, любимият ми изпълнител – Вайсенберг, любимият ми певец – Борис Христов. Имам си и любима блогерка.

   Може ли да се очаква от един човек, обичащ природата, музиката, с култ към водата, дървото и камъка, който не е спрял откакато се е родил да бъде като останилите? В никакъв случай! Противоречията, които нося в себе си и разнопосочните ми интереси са причината да остана недоизграден като личност колкото ми се искаше. Но и това стига. Спомням си филма за Рихтер. Последното нещо, което той каза на Бруно Монсежан беше: Не харесвам себе си...

   Ето и пример за моето противоречие. Тръгвам за влака, отивам на еднодневен преход. А по MEZZO започва вълшебно изпълнение на Трета симфония от Брамс, една от любимите ми. Накъде в този момент? Ни така, ни иначе. Труден съм и за контакти, защото имам изисквания към тези, с които ще се сношавам, но пък с хората, които посещавам из страната ги осъщесвявам много лесно. Каква гостоприемност ми е оказвана от турците по Източни Родопи! Баклави са ми правили, пилаф, пържили са ми коза. Съществува една дирижирана реплика: цигани и турци. Доста постинги поместих срещу това, за да не се бъркат паразити с гостопремници.  

   А за блога ми – може би трябва да съм доволен от поместеното от мен до сега, защото един творец, когото много високо ценя по повод на едно мое скромно писание за част от Понор планина написа:

      „Напълни ми душата, Човеко!”

        Този творец е с душа-вселена. Да успея да я напълня – това си е достижение. А и обръщението към мен е с главна буква, „Човеко”.

       Само заради този коментар си заслужава да продължа да описвам дивите кътчета на страната ни...и други работи.

       Затова съм в Блог.бг.

   

     

 

Честито :):):)
И продължавай да бъдеш ... себе си, в блог.бг !
Чудесни са пътеписите ти за красотите на земния Рай,
продължавай да ходиш, откриваш и разказваш омайни - живи - приказки!
Жив и здрав бъди и още много срещи да имаме в блога!
/Пък кой знае - може и живота да ни срещне на някоя пътека :))) /

годишнина, Човеко и Българино!...
Жив и здрав бъди!
И оставяй истински следи!...

Бъди здрав и продължавай да ни пълниш душите, музикален Планинецо! :)))

А това е дар за тригодието ти сред нас, от мен и... моята планина:
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/09/28/velichaviiat-pirin.114850

Честито, Приятелю! Високо те ценя, а сега и още повече!
Моята майчица е родена на същата дата, в същата година!
Винаги те чета с голям интерес.

И продължавай още 3 х 3 ....и години да ни радваш с чудесните разкази за
планините на България.
Аз също обичам да ходя, но по реките на България,страстен въдичар съм.
Дай Боже ,някой ден един твой излет да съвпадне с мой риболовен и се срещнем край някое красиво родно кътче.
Бъди здрав ,има още много вярвам красиви места за които ще ни пишеш.
П О З Д Р В И :)))))))

Преди около година те открих в блога. Аз също съм роден в планина, обичам планините и доста съм ходил из тях. Но след като прочетох разказите ти за почти непознатите късчета от планините в родината, разбрах че само съм се мислел за планинар. С твоите очи видях по друг начин местата по които и двамата сме обикаляли. Бъди здрав, продължавай да ни радваш с пътеписите си, и дано някога се срещнем по пътеките.

Твоето присъствие в Блога се чувства, радва много хора, които обичат планината, красотите на българската природа, пътешествията и откривателствата.

Даже мисля, че си номер едно. Умееш да разказваш естествено, увлекателно, пестеливо откъм епитети, но много живописно. Малко са хората в България, които така добре познават българските планини и за които няма тайни. Всичко е написано с голяма любов. Затова се чете леко, интригуващо и с голяма радост.

А публицистичната страст, с която браниш българските гори е забележителна и би правила чест на всяко издание или медия.

Ето кого българският президент би трябвало да отличи с орден, а не разни съмнителни чиновници, бюрократи и мафиоти.

Бъди жив и здрав, български Трапере!

Ти си един Планинар, с главна буква. Но с долното не съм съгласен:
"Не може от такъв човек да се очаква много по отношене на интелитентността му. "
Какво представяне на себе си, направо живо есе!
Здрав бъди!

С удоволствие чета всичките ти постинги и много ми харесват снимките, с които показваш красотата на природата ни. Радвам се, че имаш муза и сигурна съм, че и тя се радва:))
Желая ти още много хубави постинги и хубави приятелства. Честито!

Планинари са тези не които ходят по планините и се любуват на техните красоти, а тези които милеят за тях!
Вие сте един от малкото които съм срещал .....и то за съжеление не по пътеките им, а тук в Блог.БГ. Хубаво е че сте тук, надявам се да се срещнем някой ден ей там .... в цялото, частица от която имам в аватара си.
Останете със здраве!

Пожелавам ти преди всичко здраве и ощи стотици километри из нашата красива България. Още много години да ни радваш с твоите разкошни постинги.
С уважение: Valben

Stotici hiliadi chitateli !BRAVO!Mnogo se gordeia s teb!Obich, E

" Затова съм в Блог.бг." Определено имате място в блог.бг. Продължавайте,не спирайте! Заслужави си, Човеко с главно "Ч" само заради полезността и заради удовлетворението от нея! Има какво да ни кажете още!!
Бъдете жив и здрав!
Честито!!

и се такъв реалистичен поглед и радетел за красотата и в музиката и в природата и в живота. Планините са хубави, а като са разказани от такъв сладкодумник като теб и от сърце и със страст, стават още по-бленувани за всички нас, твоите по-читатели! Открих те преди година-време, през което не съм пропускал да се възхищавам на непринудения ти стил и на широките ти познания. Продължавай да ни изкушаваш!

На един от най-добрите в този блог поздрави за тригодишнината!

Да пишете още по-хубави постове ;)

Хареса ми. Много откровен и обективен поглед имаш - и навън, и навътре - към себе си, а това е рядко срещано и наистина ценно..

Поздрави.. и Благодаря за книгите, които ми подари наскоро!

Кристина

ЧЕСТИТО!
С пожелание за още много години в блога и много нови приятели!