НА ПЕЮВ ДОЛ ПРЕЗ ЗИМАТА
Зимните ми маршрути, когато снегът е дълбок осъщестявам предимно по Искърския пролом. Знам къде пътуват с джиповете си мутри със спортна цел, ловци-бракониери и дървари-бракониери. Те навлизат много навътре и нависоко в планината и аз ползвам за пътека следите от колите, които те оставят. За мен това е възможно, защото знам къде се намирам и къде мога да слеза или да прехвърля планината и преценявам как да постъпя. Жена ми и дъщеря ми винаги ме питат къде отивам, но аз не мога да кажа. А те се надяват ако стане беля с мен / вълци, чакали, студ!/ да ми изпратят спасители. Това няма как да стане, а къде ще отида не знам и аз. Зависи от маршрута на бракониерите. Наскоро извърших такъв преход от с. Томпсън, който ще опиша сега:
Следи от УАЗ-ки ме отведоха до Церецел – център. Веднаж в снега вече се изкачих тази зима в махалата Краве село, след която попаднах на незаконно сечище много високо в планината. Посечени бяха вековни буки, вероятно превърнати в „метровици” и откарани в някой мутросклад за дърва за огрев. Клоните бяха разхвърляни. Нямах време да продължа към с. Чибаовци и да се върна с маршрутка до Обеля, защото тя тръгва в 15 ч. На връщане срещнах хора и им казах да си пазят гората, защото ще им я окрадат, ще им пресъхнат водоизточниците, ще ги ударят порои. Отговорът бе: Не можем, защото тук командва Зъбчо. Кой е Зъбчо не разбрах тогава точно, но ми стана ясно, че това е прякорът на човека, осигуряващ чадър над мутросекачите.
Преди дни пак валя сняг и понеже съм сигурен, че сечта там продължава и че ще имам сигурен път за навлизане в планината, слязох отново на ж. п. спирка Томпсън. Ще отворя една скоба. През сезоните, когато няма сняг в планината се сече малко, но падне ли снегът, щукват мутрите с вископроходимите си коли тип УАЗ, Виетнамка, ЗИЛ и УРАЛ и сечта продължава през цялата зима. Който мисли, че не е така, да отиде над обезскрапения и обезджичен бивш Меднообоготитеен комбинат над с. Бов. Да се спре там и да чуе от къде не идва шум на моторни резачки.
Връщам се в Церецел. Малко след центъра му има път за махалата Пеюв дол. Натам ме поведоха този път следите от колите на контрабабандистите. Пеюв дол е една река, по долината на която са разположени доста махали с денивелация от първата до последната около 400 м. Последните къщи са почти до билото на планината Косматица. Те са прикътани сред вековни дървета, за да не бъдат отнесени от бурите. Да се отгледа тук някаква земеделска култура е невъзможно, единственият поминък на хората тук е било животновъдството. Ливадите, където са пасли животните са на митути над селото, както при с. Лескова махала, по билото на планината, чиито най-висок връх тук Цер е 1234 м. Над селото има паметник на убита от гръм жена, която е пасяла в този момент козите си в района на попадението. Как са живяли хората при тези сурови условия, как са се раждали деца, как са се спрвяли да набавят храна на себе си и животните, след като зимата тук е толкова продлъжителна? Условията на живот тук са били едни от най-суровите по пролома. Ще отида специално с фотоапарат за да заснема тези махали, защото там все още има хора, отглеждащи животни – овце, кози и крави.
Преди да навлеза в селото видях посечена гора по ужасен начин. По стръмен, опазван от гората скат за да не се свлече, бяха посечени буките. Така след посичането и разфасоването им на метровици те се изтъркалват сами до мутрокамионите. Ако се изсекат под пътя, метровиците не могат да бъдат изкачени горе до камионите. Суровото дърво има относително тегло колкото водата. Веднага ми стана ясно, че това е извършено от горски разбойници, но се питам, няма ли горска полиция, няма ли кой да се обади, че секат гората и унищожават природната среда. Да дойдат, да ги хванат, да ги осъдят. Оказа се, че няма, защото е опасно:
Тук държава няма, на гората шеф бил някакъв си с прякор Зъбчо. Това разбрах от хора, с които споделих този проблем, а те с торби с храна идваха от с. Томпъсн към с. Церецел. Преди да почне да сече Зъбчо из района изпратил аверите си, които поговорили с хората, останали все още по махалите и ги убедили, че ако си мълчат, когато те секат, това е доброто решение за тях. Иначе – да са си мслили! Зъбчо щял да им прати два пъти по-едри от него. А тук – Бог-високо, цар-далеко.
Какви точно мотиви са изтъкнали секачите на Зъбчо пред останалите да живеят по махалите хора, пред горския и пред кмета може би не ясно, но те са били приети и се е стигнало до сегашното статукво: Местният дерибей с прякор Зъбчо унищожава природната среда и никой не смее да се обади.
В други държави, да ги нарека нормални, ако някой нарушава закона, ще се обадят в полицията. Тук това не е възможно. Полиция в този район няма, няма я и държавата. Природната среда е оставена без надзор, всеки може да я унищожава, да я граби, дори и с векове напред, както Милен Велчев ограби външния дълг на България.
Питам се, какво бъдеще има природата на нашата страна, която мълчаливо е предоставена на мутри и бракониери? Поскъпването на т. н. енергоносители , които са вносни и затварянето на въгледобивните ни мини от новите им собственици – енергийните мутри - които изчакват да се повишат течните горива до степен, въглищата да започнат да ги конкуррират и тогава да ги отворят отново, води до голямо търсене на дърва за огрев в момента. Пазарът диктува вече всичко у нас, не разумът. Със същия аршин мереха и тези, които отвлякоха и убиха момичето от Перник, оценено от тях за 250000 евро. Колко ли са оценили Зъбчо и останалите горите на Церията?
Има нещо общо в морала на едните от града и на другите от гората. И това е пазарното им мислене. Но пък има е нещо друго, което няма да го бъде дълго – България!
“ВУЛГАРИ” ОТ ВОЛГА или гото-славяни &qu...
За куманските имена на българските реки ...
