ДВЕ РЕКЛАМИ
1.За софиянци:
Пазарът на имоти се възвърна на нормалното си ниво след поредния банков обир, наречен строителен бум. По време на този „бум”, който бе подла разработка на банките, която подлъга хората, те бяха ограбиха сега по различен, „законен” начин, защото вече нямаше как директно да откраднат парите от влоговете им в банките, както сториха това през 1992 година. В това мое писание, разбира се и то нестандартно, предлагам на софиянци да си купят имоти с къщи или парцели на територията на две населени места, отдалечени на 70 км. от София. За да се достигат тези населени места хората трябва да притежават автомобили. Двете села са разположени едно срещу друго по Искърския пролом, като природата в тях е съвсем различна. Красотата обаче присъства навсякъде. И при двете населени места няма ромнабези, защото такова е разположението им. Ако ромовете отидат да крадат жици или да „тарашат” къщи, трябва да се върнат по същия път, а хората като видят кола с ромове или закачулени пеши ромове-разузнавачки, веднага – така са инструктирани от кметовети си - звънят в полицията, а те самите ги проследяват накъде отиват.
Първото от тези две населени мяста, което препоръчвам за покупка на селски /вилен?/ имот е село Бов. То е в процес на обезселване. Хората се преселиха в Гара Бов, в Своге и в София, накъдето работоспособните още хора пътуват всекидневно на работа. Хората са съгласни да си продадат имота съвсем евтино, но на човек, който ще го ползва и подържа, а не и да го купи просто за да си вложи парите в него и повече да не се появи. Така хората, продаващи къщата си, докато са живи няма да я видят паднала или ограбена. И това е нещо, когато си безпомощен в края на живота си финансово или здравословно. Надморската височина тук е от 850 до 1000 м. н. в, но климатът е много хубав. Къщи има и над 1200 м. н. в. През лятото тук е по-хладно от колкото в София, през зимата пък е по-топло. Плана има такъв благораден климат. За селото съм писал в блога си доста. Основано е от маркиз Сен дьо Бов преди 800 години и до днес има останали автентични имена – Латинската махала, Чичера и др. Бовяни са най-добрите хора по пролома. Колко каменни кръстове само са побили из района му? Аз знам десетина оброчища с по два кръста и махала с име Кръст. Бог като е разнасял красотата по земята, тук се е скъсал може би чувалът му и той не е събрал всичко, изпаднало от него преди да продължи. Селото се намира в резервата Трескавец.
Второто населено място е с център с. Зимевица. То е на същата надморска височина, на другия браг на Искъра, в Понор планина. Тук климатът е доста по-суров, но обкръжението – също много красиво. Този район е включен в проекта Натура 2000 и също е със статут на резерват. Къщи или парцели могат да се закупят в селата Заселе, Зимевица, Батолов дол и Заноге. Тук вече се появиха мутробароци – едните съвсем нови, други – реставрирани и модернизирани къщи. Хората са различни, те по различен начин възприемат красотата. Аз не мога да определя кой от двата района е по-красив. Около с. Бов има върхове, тук - понорови дупки. Аз харесвам и върховете и дупките и поради това за понорите съм писал доста. Селото е от едната страна на Четирите Големи понора.
Около София вече не е нито за купуване на място, нито за заселване, защото предградията станаха мутрешници. Тук обаче, около тези села е неземна красота и би трябвало тя да привлече хора да се заселят отново, макар и временно – през почивните дни, през лятото, когато хората вече не работят, но не са много възрастни. Тук е отлично място за живеене. Специално на мен тези красиви места ми наподобяват кътчета от рая, а районът на село Бояна, Софийско, където още преди Деветото се сабраа мутри със сенчестите си скатове, мрак и гъста растителност, ми наподобява гробищен парк, в който подържани са само гробовете, а всичко останало е запуснато. Ако някога се прекрати легализираната сега циганска престъпност, съществуваща на базата на проституиращата с нея съдебна система, която прибира част от откраднатото и се дирижира от ромбароците в Катуница, Костинброд, Левски и др,красотата на целия Пролом ще привлече отново хора да се заселят тук, и не само в тези две села, които посочвам в настоящото си писание. Дано това време дойде по-бързо и не се обезсели този край напълно.
Концентрацията на голяма част от населението на България в София, където все пак има работа и в някаква степен се спазват законите на страната и където хората намират пристан за спасение от местните феодалите и ромналетите по малките населени места, ще доведе до търсене на имоти по красивите и с уредена инфраструктира райони. Тогава те ще бъдат по-скъпи от сега.
В отделен пост ще опиша мои идеи как да се направи вилен имот на базата на доста големия ми строителен опит, какви цели трябва да се изпълнят в един строеж и как те да се постигнат.
2. За обичащите да четат между редовете на поетите:
Българите сме талантлив народ, макар от почти 70 години да са ни яхнали неверници, простаци, а сега - пазарни проститути. Поезията е като струнния квартет в музиката. В този тип произведения, доста скромни по форма има много, бих казал, всичко. Когато хората от един етнос забравят Божиите закони и престанат да живеят според естественото си Божие употребление, Бог избира измежду тях един, чрез когото да ги предупреждава да променят пагубния път, който са поели. Ще препиша в блога си две сихотворение от поетесата Дела Раи, която считам, че изпълнява такава роля. Тя не е само поетеса и това я прави доста различна от останалите поети. Дали съм прав в твърдението си, че стихотворенията й са и послания не знам, но изразявам мнението си свободно в Блог.бг. Ще цитирам Вайсенберг, един от духовните ми отци, който наскоро почина. Той казваше: „Ако свиря в една зала пред 3000 души и само един от тях обича музиката, аз съм доволен от концерта си!” Аз сега ще поместя две стихотворения и след тях списък с книгите на поетесата, които са издавани. Ако един от тези, които отворят този постинг прочете после всичките й книги, толкоз ще бъда доволен и аз. Тези стихотворенията не са само поезия, а нещо много повече. Трябва да се четат внимателно и после отново. В тях по различни начини има закодирани послания, които трябва да бъдат разбрани. Единственото съждение за тези творби според мен на нивото на авторката им е Посвещението към стихосбриката „Вятърна Вълшебница”. А добрите отзиви за тях в блога й – те са над милион...
Божий зов
Когато пясъкът на времето
бездомно ми засипе младостта
и от черупките му бременни
копнежите въздъхнат в пропастта,
когато ме настигне черна истина,
когато ме зове назад денят,
когато от цветята неразлистени
увехне тъжна нощната дъга,
тогава ще избухна на безкрайности,
ще завъртя кръга на вечността,
ще извървя съдбовните си тайности
отвъд скръбта и в красота
ще вложа смисъла на цялото,
което сътворих с любов,
и ще е истинско началото,
защото ще съм Божий зов.
Дар божий
На облаци душата си разсичам.
Закичвам с тях най-ниското небе.
И в хаоса космически се вричам,
че всяко мое облачно парче,
ще бъде дъжд от ласка и от песен,
от доброта, от моя сън и свят,
от моя път над пропасти провесен,
от моя мед, от мой уханен цвят.
И с този дъжд, в ръце дъга понесъл,
ще милвам всяка птичка и трева,
и горски кът, приспан от тъжна есен,
и зимен стон, прикътан в планина.
А след това над хорската гълчава,
душата ми ще сипе своя плод –
на тъжния ще донесе забрава,
на падналия духом – нов живот,
на разгневения – добра утеха,
на осквернения – добър урок,
на оголелия най-топла дреха,
а на отчаяния вяра в Бог.
Ще прилаския вехнеща старица.
Ще милвам нежно палаво дете.
И щом изплача облачна зеница
Доброто в мен отново ще расте.
И пак душа на облаци разсичам.
И пак раздавам свойте плодове.
За дарбата да мога да обичам
ще благославям всички Богове!
Ето и списък с издаваните до сега книги на Дела Раи, които са ми изестни:
1. Тихи вълшебства,
2. Танцуваща Скитница,
3. Пръски от Огъня,
4. Вятърна Вълшебница,
5. Светулки в Душата,
6. Хвърчило по вятъра,
7. Отвъд Смисъла,
8. Лъчист Копнеж,
9. Разпръснат звън,
10. Ласкава Стихия,
11. Сянка на Роза
Някога послушните деца изучаваха по ширпотеба пиано, английски и балет. А непослушните ходеха по планината, слушаха музика, която им харесва и четяха книжки, кито им харесват.
Аз бях от вторите. Та до сега...
Алексис му и било приятно да да свири!!!
Той говори за един,ние трябва да изберем повече от 121 компетентни "слушатели!
В България има много райски кътчета - тя си е едно райско кътче,но в парламента липсват ценители на "хубавата музика" ( добрата политика)
Поздрав за постинга!
