Р
Е К Л
А М А
Верен на принципа, че рекламата трябва да е истинска, сега ще рекламирам в блога си един от любимите ми инструменти, кларинета. Поводът за това е, че присъствах на концерт, в който изява имаше талантливата ни млада кларинетистка Ангелина Гочева. Тя изпълни Концертът на Моцарт за кларинет в ла мажор К 622. Името Ангелина-Огняна Гочева ще стане известно. Тя ще бъде втората Сабине Майер.
Кларинетът в съвременния си вид се появява след флейтата и след обоя и през ХVІІІ век трайно заема своето достойно място в симфоничния оркестър. Причина за това е големият му диапазан от четири октави, благородството на тона, а също гъвкавостта и подвижността му, нежността и топлотата му, неговият светъл тембър. Кларинетът има три диапазона на звучене – нисък, който е плътен и мрачен, среден, който е с по-слаба звучност и висок, с блестяща звучност. Съвременните кларинети си четири вида. Двата най-разпростраени клиринета са с естесвен строй в В или А, малкият е в Еs. Турските зурни, които Моцарт имитира в комбинация с тъпаните им в Клавирната си соната с т. н. Турски марш са подобни на малкият Еs кларинет. Има и голям кларинет - баскларинет, притежаващ богат тембър. Тоновият диапазон на А и В кларинетите е почти като този на виолата, от Е от малка октава до С на четвърта октава. Поради това има транскрипции на пиеси за кларинет, които се изпълняват от виола. Качествата на кларинета позволяват той да дава хармончна плът на оркестъра и на камерните състави, но му дават също възможност той да се ползва и като солов инсттрумент, за който има писани концерти, сонати и малки камерни ансамбли.
Най-голямо значение за мястото на кларинета днес има Моцарт. Известно е, че Моцарт е бил масон, а инструментът на масоните е кларинетът. Любимата им тоналност пък е била Еs dur /ми бемол мажор/. Моцарт е бил редовен посетител на сбирките на масоните, подобно на Хайдн, но за разлика от великия си предшественик, той оставя доста творби за кларинет. Друга причина да напише Моцарт тези творби е било очарованието му от изпълнителя – кларинетист Щадлер. Трудно е човек да си представи как трябва да е свирил този човек, че Моцарт да му бъде почитател. В историята има още един такъв случай с Моцарт, когато той е очарован от изпълнението на 20 годишна италианска цигуларка, Стриназачи, на която той посвещава една зебележилна соната, останала с името Сонатата за пиано и цигулка „Стриназачи”. Които не познават тази соната е добре да я чуят. Тя има номер К 454.
Произведенията на Моцарт, предназначени основно за кларинет са връх в творчеството му, като за едно от тях няма и опит то да бъде надминато - Триото в ми бемол мажор за пиано, виола и кларинет К 498. Триото е известно с името Кегелщатско. Такъв състав след Моцарт ползва единствено Шуман, но за малки пиески. Композиторите след Моцарт заменят виолата с виолончело, но това променя звучененето на ансамбъла. Моцарт свири в първото изълнение на това произведение партията на виолата, пианото е поверено на негова ученичка, Жакен, Щадлер е на кларинета. Произведението е тричастно. Първата част е Анданте, пропита с дълбоко полифонично майсторство. Втората част е менует, в случая един много щастлив танц. Третата част – Рондо: Алегрето също е с полифонична разработка, но въпреки сложността звучи ефирно, както тройната му фуга във финала на 41-а симфония.
Това произведение става причина по-късно Бетховен да напише подобно, което издава като Оп. № 11. Вместо виола Бетховен предпочита виолончело. Така звченето на този камерен ансамбъл става по-мъжествено. Романтиците също предпочитат виолончелото. Този състав прдпочита и Брамс в знаменитото си Трио оп. 114.
Такъв подарък за мосоните, но и за тези, които обичат музиката е оставил Моцарт!
Второто произведение на Моцарт с кларинет е един квинтет, при който струнният квартет е подсилен с кларинет. Този Квинтет е посветен на Щадлер - кларинетиста, любимец на Моцарт и има номер К 581. В този камерен състав, приложен за първи път в исторята на музиката Моцарт разкрива прелестта на този красив инструмент – диханието му, гъвкавстта му, дълбочините на тона. Ансамбълът между квартета и кларинета също е забележителен. Те влизат в съревнование, в диалог, закачки.
Това произведение е четиричастно. Красотата на втората част ми напомня за Фауст, който казва, о, миг, спри. Третата част е двоен менует, като първия, в минорна тоналност се изпълнява само от струния квартет. Второто трио в мениута е съвсем различно. Кларинетът е сериозен, красив, изящен. А ансамбълът – недостижим.
Четвъртата част е тема с четири вариации - форма, която класиците често прилагат.
Подобни творби пишат Вебер, оп. 34 и Брамс в края на живота си, оп. 115. Брамс в този период също обиква кларинета заради един кларинетист, но не мога да си спомня името му, като създава за него прекрасни творби с кларинет в камерния ансамбъл: две Сонати за кларинет и пиано, Трио и Кларинетен квинтет. При Моцарт макар квинтетът да е бил предназначен за мосоните, аз го възприемам като светско произведение. Той е в тоналност ла-мажор, но квинтетът на Брамс, писан в последната година на живота му в архаичната тоналност си-минор намирам за дълбоко религиозно произведение, директо отправено към Бога.
Моцарт оставя и един Концерт за кларинет и оркестър с номер К 622. След няколко месеца Моцарт умира. Това е последният написан от него концерт. Моцарт е писал концерти за всички инструменти без виолончелото, но само на клаврните той е отдавал истински силите си. Равен на тях е единствено този конерт за кларинет. Концертът е замислен за по-стария модел на кларинета, батегхорн, но Моцарт е променил тоалността му и го пише за съвременния кларинет с естествен строй А. Концертът е едно от най-висшите достиженя на Моцарт в тоз жанр. Геният на Моцарт е достигнал нива, към които са се стремели всички комрозитори след него, защото те всчките са били повлияни от него. От него са били повлияни и направленията в музикалното развитие, композиторите, обикновените хора като мен. Не крия, че нося Моцарт в сърцето си и познавам може би повече негови творби от музикантите. Такова майсторско прилагане на различните регистри на инструмента, такова съзвучие на инструмента с различните оркестрови групи след Моцарт няма в друг концерт за кларинет. Няма никаква самоцелна виртуознаст, всичко в този концерт е съвършенство.
Концертът на Моцарт подбужда към творчество в този жанр друг любител на кларинета, Вебер, който създава опуси 73 и 74 – Концерти за кларинет с оркестър, но несравними с Концерта на Моцарт. Карл Щамиц пише хубав Концрт за кларинет, който се изпълнява често.
В тази реклама поместих достатъчно данни за всеки, който обича музиката и не е слушал творбите на Моцарт с кларинет в ансамбъла. Ако не разполага със записи, може да намери тези вещи в Ю-туб. Един композитор се опитва като млад да се докаже, /Бетховен/ сравнявайки се с Моцарт, друг - преди смъртта си /Брамс/ се стреми да ползва в творчеството си достиженията на гози гений, за когото един живот не е достатъчен, за да бъде разбран. Дори за творците в неговия жанр.
Но да знаят хората за тези творби и да ги чуят - мисля, че трябва. Дано да ги изрекламирах така, че да презизвикам интерес те да се запознаят с тях.
Лека вечер и нощ!
Благодаря, Коста, беше много приятно да се запозная с текста, като от професионалист.
Хубава вечер и Малка нощна музика!:)))
http://www.youtube.com/watch?v=AkBntrqDOO0
Поздрави,
Коста