Мислех да пиша въведение към тези снимки, но като ги помествах в главата ми нахлу следното стихотворение - послание - молитва на Дела Раи:

                            МоЛитва - не

                        Чудя се, Господи,
                        как ни издържаш?
                        Слепи за истината твари.
                        Как ден след ден
                        най-смирено ни свързваш
                        с най-святото в твойте олтари?

                        Мисля те, Господи.
                        Старите рани
                        кървят ли след нашите грешки?
                        Колко търпение в тебе остана?
                        Колко смалихме човешкото?

                        Няма случайности,
                        няма неволи...
                        Нищото вее байраци.
                        Искам да мога
                        от теб да измоля
                        милост хза цялата нация.   

    Това стихотворение най-добре описва до къде стигнахме като хора - елеменарните частици, които правят държавата. Сбърканото в нас тя е отразила така, че то важи и за поместеното в тази колекция от снимки.
   А аз има два въпроса:
   Ако имаше полиция и ако нямаше скрападжии, дали поместеното в постинга ми щеше да бъде възможно да се извърши?                     


   
   Всичко виждам от високото! Някога - кон до кон, юнак до юнак, днес - джип до джип,
айдук до айдук. Много бедни, много богати, всички забравили Господа. А престъпността - тя слиза от планината. Сега вилнее по вилните зони и обезселените махали, но скоро ще започнат рейдове в селата покрай София, които също започнаха да се обезселват. Както изглеждат тези къщи сега ще трябва да сте доволни ако  намерите вашите в същия вид. Защото този бизнес набира мощ. Той дава препитание на все повече хора. И си има "чадър" - големи хора, с които престъпниците дЕлят.
   Всичко виждам от високото....
 


След завършването на строежа идва време за майтап. Прозорлив е бил обаче дедото: Ако табелката не бе от дърво, а от джелезо, дали щеше да си бъде тук? 
Само тя е останала неразрушена от третия рейд на ромовете. Възможно е, дедото вече да го нема...



Вали дъжд. Тази сграда, от която днес ромовете са усвоили всички суровини за скрап, включително и ламарините от покрива, днес се руши. Материали, труд, надежди - ромовете са унищожили всичко. Нека някой се постави на мястото на този човек!


                       
                                 След отхождането на ромовете от къщата...



                           Къща със снети от нея суровини за скрап.

                              Това е останало от покъщнината на човека....



                                      Тези книжки се учеха задължително.



          Нека накой си помисли как ще се чувства, ако намери дома си в такъв вид.



                           Ромовете са влезли в стаята заедно с вратата...


 
                                Тук ако не е било вила на партиен секретар?

Така изглеждат къщите докато ромовете добиват от тях суровини. Запътих се към тази къща с намерение да се разправям с ромбригадата, но се сетих за лаф от Требич в подобни случаи:  Да не ме е тъкувал луд, че да отида при тях! Мечка да бе влязла в къщата, щях да отида, но при ромове в акция - никога. И се абортирах от идеята си. 


     Къща, в която ромове в момента горяха кабели за да извадят от хях медта.



   Интересно! Къде ли са отишли ламарината от покрива, мрежата от оградата...



      Всичко требе да се претараши, може някъде да има укрити пари или злато!


 
Заради отнесеното за скрап легло от джелезо ромовете са се принуждавали да спят по земята. Покъщнината явно е ставала за гетото, защото е изчезната цялата.



От тук човекът е мислел вероятно да гледа планината, да се наслаждава на труда си.


               
             След усвояване на суровините за скрап следва чупене на стъклата.



Ромгехнология за изваждане на суровини за скрап от стена.


                                             
                                        Следи от обезджичване. 



Хладилник МРАЗ, преминат през ромтехнология: одира му се ламарината, сваля се изпарителя, откъртват му се долу железните опори. Пластмасата и стиропорът остават, оти ги нещат скрападжите, а с тях по-малко пАри дават. Нема електромотор и компресор, работи с амоняк, дагоеба. Лош късмет е да се размирише.


Ще полагате суровината под мазилката! Това ви се пада! Ще къртим, разбиваме,но всичкото бакър ще предадем за скрап. Безработни сме и социално слаби.


Ромовете са превърнали тази къща в човек, комуто е източена кръвта. И е одран жив.



Неусвоен от ромовете улук за скрап. Много място заема.



                                                     След ромовете....


На този дюшек са отпочивали от делата си ромовите нощни работници от подготовката на пратка суровина за Курило. А масата - това е тезгяхът им...


Къщата на кметицата на Подгумер, чиято вилна зона отиде за скрап на циганите.



                        Банкерската къща по опуститените имоти на хората 

Като гледам тузарските къщи в Подгумер и разгромените вили,
не знам какво да кажа;

"Като не можем тук, ще разкулачваме в гората."

Или нещо подобно.

Еничари ходят, мамо, от вилна зона на вилна зона.

Скраб събират мамо, скръб за хляб.

Еничари, еничари, още башибозуци.

Скраб - скръб.

Поздрави, Коста за тези жестоки репортажи от Искърското дефиле, където дядо Йоцо от една урва, с шапка в ръка, поздравява още нова България.

Защото колелото на историята се върти - смяната предстои.

Нямам думи...
Плаче ми се ...от гняв!!!!

надежда за политване?...
Лека нощ, приятелю!

Колко точно си го казал: "... превръщат къща в човек, комуто е източена кръвта. И е одран жив."
Тези снимки предизвикват недоумение, жал, стискат за гърлото...
Като си представи човек, че всичко това е направено от "хора"... Що за хора са те??? Колко жалък може да бъде човек, за да изтръгва кабели и ламаринени покриви и да превръща в руина едно добро за даден стопанин дело - съградения му Дом, нещо свято в очите на човек...