Прочетен: 2595 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2012 22:44
БЛАГОДАРЯ ЗА МУЗИКАЛНИЯ ПОЗДРАВ!
Бях поздравен от една дама с Трети Бранденбургски концерт на Бах и първата му Сюита за соло виолончело. Това е доста сложна музика и чрез този мой постинг изказвам своята благодарност към нея. Които са чели писанята ми знаят, че не влизам съвсем в стандарта - иразявам лично мнение, но мисля, че това писание ще е доста интересно за тези, които обичат музиката.
Бах – това е най-великият композитор. Неговата музика е Божие слово. С музикални средства Бах превежда словото Му за нас. Не само чрез Пасионите на Йоан и Матей, чрез Високата меса или Магнификата, той прави това чрез почти всички свои творби, между които 250 кантати. С изключение на светската му музика, която заема малък дял в творчеството му, Бах отправя своята молитва чрез музика към Бога, чрез нея той е в диалог с Него през целия си живот. Последното му произведение е една тройна фуга в ре минор на три теми, като първата е от негова кантата, „Пред Твоят трон в дълбока скръб, идвам аз”. Последната тема е по тоновата последователност В-А-С-Н.Темата носи много напрежение. Тази тройна фуга е включена .към цикъла му Изкуство на фугата. Клавирните му творби, сонатите, партитите и сюитите за соло инструменти, органните му произведения ,това са молитви, благодарности, радости и мъки, отправени към неговия Бог. Те присъстат в почти всичките му творби така, както операта присъства в творчеството на Моцарт. Моцарт е космичен, гениален, но Бах е пророкът на Бог на земята, него Бог е избрал да преведе на музикален език словото Му. Чрез музика Бах отправя мислите си към Него, музиката му е преобразено слово Божие за нас. Затова Бах е най-великият. Пътят към Бах е сложен, защото изисква сериозна музикална подготовка, познавате на полифонията, библейски познания, а също и богослуженията на лутераните. За мен обаче Бах не е толкова труден, защото аз обичам полифонията. Тя ми носи повече радост от мелодията и винаги я търся във всеки автор и произведение. А този изпълнител, който умее да изважда и провежда гласовете, считам за най-съвършен.
Не е честно да сравнявам двамата най-велики в музиката, изразих само лично мнение. Блогът е създаден човек да изразява личното си мнение свободно. А сега за произведенията, с които бях поздравен:
Бранденбургските концерти са огледало на Баховия оркестров стил. Те принадлежат към светската му музика, една доста малка част от твореството му. Писани са в Кьотен през 1721 г. по поръчка на граф Бранденбургски и носят неговото име. Това, което Бах е написал за тези концерти е следното: „Шест концерта. За няколко инструмента.” Предполага се, че докато Бах е жив те не са били изпълнени. Написани са в Кьотен, но тогава жена му умира в Лайпциг, той се прибира спешно. Добре, че не са увили градинарите овошките с нотните листове да ги предпазят от зайците през зимата, както са сторили с други творби на Бах.
Тези произведения трасират пътя на симфонията и инструменталните концерти, които по-късно създават класиците и по точно Хайдн, а след него Моцарт и Бетховен, а след тях – романтиците.
Шестте Бранденбургски концерта са доста различни. Първият има инструментален състав от струнни инструменти със солираща цигулка измежду тях, обои, валхорна и фагот. Полифонията на Бах тук е много лека, гласовете преминават от едни инструменти в други. Този Концерт е по типа Кончерто гросо на Вивалди и Корели, но доста прилича и на симфония. Когато замисълът е симфоничен, Бах дава име на пиесата си Симфония, напр. на първата част на Втора партита за пиано.
Вторият Бранденбургски концерт е също от типа кончерто гросо, но инстументалният състав е различен: има струнна група и солиращи флейта, обой, тромпет и цигулка. В бавната част тромпетът не свири, но пък се развихря в третата, която има танцов характер.
Третият Концерт е най-кратък, липсва му втората част. Инстументите са струнни и чембало, най-скромният състав измежду всички Концерти от тази група. Вероятно във втората част Бах е мислел да импровизира на клавира. Той и друг път е постъпвал така, тапр. в Шестата соната за цигулка и пиано, където посвещава една цяла част само на клавира.
Четвъртият концерт си е направо цигулков концерт, но в много скромен орестров съпровод – струнна група с две флейти. На цигулката е поверен един от гласовете в полифоничната тъкан на Бах. Полифонията в третата част на концерта става доста сложна, защото има пет гласа, които се провеждат от различните инстументи и те разговарят помежду си. Има и скрита полифония ,която Бах ползва напр. при Сюитите си за виолончело, което по природа е едногласен инструмент.
Петият концерт наподобява троен концерт за флейта, цигулка и клавир, отново със струнната група, но в това съревнование могъщият и многогласен клавир се ИЗВИСЯВА над останалите два инструмента и поради това този концерт звучи като пълнокръвен Концерт за пиано и скромен инструментален състав. И Моцарт постъпва така. Колко по-скромен е един негов инструментален състав за дадено произведение, /напр. Седемнадесетият му клавирен концерт/, отколкото при други композитори, а каква богата палитра постига.
Шестият концерт пък няма в инстументалния си състав цигулки.Има обаче клавир. Този състав, лишен от високите, светли тонове, звучи мрачно, архаично. Този метод Бах ползва при пасионите си.
Тези концерти са жалон в музиката, заложен от Бах за идващите след него класици, както 39-та симфония на Моцарт е жалон, как да пишат симониите си класиците след него и после романтиците, визирам Шуман. Истинската им красота може да бъде разбрана от тези, които са образовани в един раздел от музиката, полифонията. Полифонията, тя е характерна за предкласиците, мелодията – за класиците, хармонията – за романтиците и ритъма – за композиторите на 20-и век. Всичките тези стилове са ми близки, но любовта ми – това е полифонията. Имам си придпочитания, и с планините съм така. Обичам ги всичките, но Балканът ме притегля към себе си с предимство.
Относно вторият ми поздрав – първата Сюита за соло виолончело, там нещата са по-сложни. Те се седемчастни произведения, МНОГОЛАСНИ, а за изпълнение от ЕДНОГЛАСЕН инструмент! Частите са : прелюд, алеманда, сарабанда, куранта, после две пиеси – менуети, бурети или гавоти и на финала задължителната жига като последна песа. Жигата е англиски танц, многогласен. Пиесите са мелодични и наситени с полифония. При вилончелото е по-трудно да се свири полифония отколкот при цигулката заради големите интервали, но Бах въвежда скрити гласове, скрити линии с акордов или диотоничен контур, свързан с темата.Сложно е . Скрити гласове образуват кнтрапункти и мелодии. Тази сложност на музиката при виолончеловите му сюити е причина те да са познати само на малък брой музиканти и любители, които са просветени в тази област. Голям майстор на тези пиеси бе Пабло Казалс, а в края на живота си безсмъртно изпълнение и видеозапис с тях направи Ростропович.
Понеже не разполагам с имейл на госпожата, която ме поздрави с тези пиеси, а чрез ЛС няма да се побере писанието ми, избрах този начин да й благодаря. Така пък Бранденбургските концерти, и Сюитите за соло вилончело стават достояние на повече хора, и току виж някои взели да ги чуят, а един от тях – да ги обикне. Дано!
Но е трудно. Да се стигне до такова нещо, доста труд трябва преди това да се положи. Но пък си саслужава. Музиката е велико нещо!
Хубаво нещо е общуването в блога с музикални поздрави....пример вашият отговор.
Поздрави и за двама Ви!!!
Оставям и тук поздрава си, за да чуе, който пожелае Бранденбургските концерти:
http://www.youtube.com/watch?v=Zpf38dQpMzk&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=EC1E4_imS0A&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=hZ9qWpa2rIg&feature=player_embedded
http://www.youtube.com/watch?v=MDrLX7FXba4&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=yscAvQ88KYY&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=EmIHESHE3EM&feature=related
И изпълнениeто на прочутия челист Миша Майски:
http://www.youtube.com/watch?v=wk8QNzkzwYg&feature=related
Междувпрочем един от двамата велики наставници на Миша Майски е Ростопович, който ти споменаваш по-горе и самият той казва за възпитаника си:
"Неговите изпълнения са комбинация от поезия и изящна деликатност, съчетана с огромен темперамент и брилянтна техника."
