Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2011 00:08 - ПРЕКРАСНИТЕ ГОРИ НА ДРАГУНАТА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2052 Коментари: 1 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                   ПРЕКРАСНИТЕ  ГОРИ  НА  ДРАГУНАТА – ПРЕД  ПОГИБЕЛ!

 

   Връх Драгуната е един от високите върхове на Софийската планина в източния й дял, известен още като Голема планина. Най-близкото село до него е Войнеговци. На Юг този дял спуска къси ридове, покрити с церови гори. Където са изсечени церовите гори е бил засаждан бор, но той е променил климата, флората и фауната. Известно е, че борът изпарява целогодишно всичката вода, до която достигнат корените му, а боровите гори са отлично място за „лежане” на свини и вълци през деня. Където обаче широколистните гори все още не са изсечени и най-вече по долинте на сравнително големите реки Локорска и Кремиковска, има кътчета като от рая. Големи вреди на природата нанасят мутрите секачи, които си вадят разрешителни и изсичат горите в тази красива част на планината, но гората унищожават и бракониерите на дърва. Всички ловци са бракониери на дърва! А наличието на пътища, корупция на всички нива, страх у хората да посочат крадците, защото след това те ще ги убият, беззаконието, отдръпването на държавата от гората, обезселването й, това е една комплексна причина тя да стане обект на разграбване, на унищожение, но много ужасно. Краде се не само от нас, но и от природната среда за поколенията след нас. Както Милен Велчев открадна външния дълга на България, оползотвори го по морето и остави България да му плаща откраднатото, така сега правят и мутрите с гората. Нямаме държава, затътахме в престъпност, която ще унищожи държавата както рака здрав организъм.

   В момента се сече в участъка на Софийската планина между селата Кремиковци и Гниляне. Първо ще опиша планината в този участък, а после - схемата на ограбването на природата, която този път е много по-подла от всякога:

   От с. Кремковци започва път покрай конната база на Данговците -  двата феодала в този район, минава покрай манастира и достига седловината при летните конаци на Данговците. От тези летни конаци Данговците изсякоха по южните скатове скиписта, която няма как да задържи сняг, но прибраха отсечените церови дървета за тях. Направиха един страхотен сипей. Едва ли някой е оспорил това, което са правили двата феодала или им е потърсил сметка за разрушаването на природната среда.

    От тази седловина пътят преминава на север и след слизане в две реки отива в с. Ябланица. Път в ляво повежда по билото на Софийска планина през неизсечени церови гори, мечта за мутросекачите. Церовото дърво се продава най-скъпо за огрев от всички. Пътят извежда през церовите гори до седловната, разделяща с. Локорско от с. Ябланица. След това той се изкачва между два върха, наречени Локорски, единият от които гол, надвесен над р. Елешница и неповторимо красив. Този връх – Локорският, следващият –Драгуната и последният – Голата глава са шедьоври на красотата. Планината се гъне както вълни в морето, като гребена на всяка вълна е различен. Едни са голи, други  -  с махали, трети - с гористи била, четвърти - с изявен връх или скалист хребет. Тази красота е по-сложна за възпремане  в сравнение с други, напр. да се изкачиш на Чаирските езера в Пирин, или на Джендемскте езера в Рила. Там красотата се възприема изведнаж. Тук не е така. Правя аналог с музиката. Едни обичат симфончна музика, други камерна или предимно клавир, но пък има и такива, които обичат квартетното изкуство. Четирите струнни инструмента, на които чрез въздействие върху струните веднаж  чрез лъка и втори път чрез пръстите се получава звукоизвлчане, което най-добре от всички инстументи отговаря на превъплъщенията на човешката душа, нейните стремежи, борби, разкаяния, молитви към Бога, това за мен е най-съвършенният камерен състав. Така, както струнните квартетите са за най-добрите слушатели, по същия начин Плана, Софийския Балкан и др. подобни са за най- добрите туристи.

    Връх Драгуната е възлов връх, от който на север се отклонява рид. Този рид има три изявени върха, като на втория е била колибата на баба Еленица. Ридът е бил населен по източните и западните му скатове, но след изсичането на горите на доста мета са пресъхали водоизточниците и хората са напуснали района поради безводието. В северна посока спрямо вр. Драгуната от дясно се спуска доста голямо дере между рида, отделящ се от Драгуната и Локорския връх. То е мрачно и с много гори. По рида, спускащ се от Локорския връх минава много красива билна пътека, спускаща се в река Елешница. В северна посока от вр. Драгуната в ляво се вижда една от най-причудливете реки в района, аз съм я кръстил Обратната река. Тя в началото тече обратно на посоките на всички реки в района, защото Софийската планина след вр. Голата глава се извива и тръгва на изок. В тази обратна гънка тече Обратната река, но след около 3 км. се извива и поема по посоката на останалите, достигайки до р. Елешница. Тази извиваща се гънка е най-богата на церови гори. Сечено е много в района, като горите са заменени с борови, но свлачища и сипеи тук няма. Но пък има много вълци и прасета.

   Нямяа как мутрите да не научат за толкоз ценните дървета и да не направят опит да си купят разрешително за сеч. Така е и станало. Срещнах ловец, който „чукаше” частно. Посред бял ден, сам, ходи по боровите гори и иска да вдигне прасе. Прасетата обаче са хитри, бягат му. А не може да ползва кучета, защото ще го хванат, че чука частно. И попадна на мен в гората. Разговорихме се, споделих мнение за пътя, който правят за джиповете им. Ловецът каза, че това не е път за ловците, а зад гърба на ловното, от чието име правят път за сечище, което ще унищожи горите на Драгуната. Пътят вече е направен. Човекът каза, че преди дни по него са работили японски булдозери, което говори за много големи възможности на мутропредприемачите. После минали коли УРАЛ, но не бракувани, а с номера и извлачили нагоре фургоните за циганите-секачи, които ще наемат. Път в плнината се прави напролет, за да успеят раните да се затревят и да е по-слаба ерозията. А сега – преди зимата, като за природата никой не мисли. Макар Драгуната да е над Войнеговци пътят е пробит от с. Подгумер. Така се осигурява достъп за сечене по скатовете на Софийския балкан от вр. Голата глава до седловината над с. Кремиковци. Миналата година сякоха в долината между Драгуната и Голата глава, макар да се знае, че природата в северния скат се възстановява много трудно. Още секат там, но чакат да завали сняг, хората да се прпиберат по домовете на топло, горските стражари да излезат в отпуск и да почнат унищоженията на горите. Това е нова тактика на мутросекачите, мисля, че е добре съгласувана. Миналата година всеки път когато валеше сняг сечаха над селата Бов и Лакатник. Ако човек знае какво е било и отиде да види посечените гори, ще му се доплаче. Грабеж от природната среда, това се върши. Грабеж на кислород и прясна вода, грабеж от нас и поколенията след нас. Грабеж, покровителстван от парламента. За Своге този чадър осъществяваше Догана, а мекеретата му бяха кметовете на Своге. Има някакво разместване сега, но то важи за това, кой какво прибира от екопрестъпленията из този район, но промяна към намаляване на самите екопрестъпления – няма!

    Ще поместя доста снимки от Софийския Балкан и текст под дях. На времето нямаше такава техника и никой сега не знае какви букови гори имаше над с. Желен. Изчезнаха ги завинаги, замениха ги с борови. Тези снимки ще останат, когато изчезнат прекрасните церови гори на Драгуната.

 




Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bven - Коста, много хубаво разказваш за гората
08.12.2011 20:39
и много тъжни неща научаваме за настоящето, а сигурно и за бъдещето й (и нашето).
Защото ние имаме Балкан и той значи много за всеки българин. Трябва да направим нещо, сега и всички!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7890171
Постинги: 3347
Коментари: 8850
Гласове: 15836
Архив
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728