ГРЕШНИ МИСЛИ?
Преди две години бяхме в град Одрин. Преди да достигнем до него посетихме Димитровград, Ямбол, Харманли, Любимец, Свиленград. Разгледахме исторически паметници в тях и около тях още от времето на траките - мостове-архитектурни шедьоври, манастири. Навсякъде бе доста тъжно: необработени ниви, някои от тях вече келемета, бедни села с изоставени къщи, между тях и вече срутили се. И цигани! Едни пътуват с каруци, мъкнат боклуци, други - пълни с циганета. Самонастналите се в бившите работнически блокове на Димитровград седят пред тях и пият бира, а ненаселените блокове, обрани до шушка от към вторични суровини висят със страшна сила. Заснех и известния блок №20 в Ямбол, символизиращ бъдещето на ромската интеграция, за която ни натискат ЕС и Джордж Сорош.
Пресякохме границата с Турция. Навсякъде градини, между тях огради или синури, никъде няма необработена земя. Така бе до Одрин. А пазарът в Одрин бе претрупан с всички видове плодове и зеленчуци, произведени в тези ниви и градини.
В Одрин посетихме и българската църква. Попчето се зарадва, че има български псетители и ни оказа внимание. Той бил някъде от вътрешността на България, но имал и турско гражданство, а жена му – от по-близък район. След като си поговорихме за доста неща, той каза, че за държава за жиевене предпочита Турция. Тук имало закони, хората работели, кражби нямало. Държавата давала сигурност на хората и ги стимулирала към труд. Турция, каза той е във възход, България запада. Понеже до църквата имаше циганска махала го попитах, правят ли им бели циганите, но той отговори, че в Турция кражбите са невъзможни. При първата кражба затворът бил поне 5 години, ако се извърши втора – поне 20 години. А затворите в Турция били нещо ужасно. Кой ще посмее при това положение да краде? Затова, каза той, циганите се хващат на временна работа – по нивите, като изкопчии за канали и др. и изкарват по нещо. Като го свършат – после пак търсят да поработят и припечелят. Жените им ходели покрай джамиите, посещавани от гостите на Одрин и носейки бебетата си просели от чужденците.
Човекът каза накрая за земите на Тракия, които са били откъснати от България съгласно Ньойския договор, че така е станало по-добре за тзи район, защото те продължават да се обработвт и да хранят хората, докато ако са останали към България, сега щяха да пустеят или да са обект на цигански кражби на реколтата. Както е сега в доста райони на Блгария...
Запомних този разговор. Така е, но изоставянето на земите от хората у нас стана поради текезесирането им, което прекъсна връзките на хората със земята. Целта бе да се преместят хората по градовете, където се развиваше промишлеността.А замисълът – той е ясен. Да се внедри такъв обществен строй в някой от държавите, които Западна Европа недолюбва, че те да се самоунищожат. Такава е била поръчкта към Карл Маркс за разработка на псевдо-икономически строй за внедряване първо в Русия.
Две години след този разговор отново си спомних за него. Който е пътувал за Сърбия през Стрезимировци и Калотина вероятно е забелязал голямата ръзлика от двете страни на границата. При Трънско – почти всичко изоставено по селата, а в Трън – цигански гъмжилник. Чакат си циганите помощите пред банкоматите, карат хубави автомобии, облечени са добре. Какъв бизнес имат освен помощите, би трябвало някои да знаят, аз само подозирам. Тъжно е у нас и преди Калотина. Плодородните полета между Боурище и Сливница – житницата на София – са изоставени, някъде част от тях са изорани така плитко, че бурените са останали да стърчат. Весто да се изорат на дълбочина 25 см. за да се унищожат гнездата на полските мишки, те са като издраскани отгоре, за да икономиса тракористът от нафтата. Никаква реколта няма да се получи от тези тук-там изорани участъци в огромното изоставено поле с набучени по него табели: „Продават се толква декари, телефон за връзка.....”
Не така изглеждат обаботваемите земи в Сърбия. От Калотина чак до Пирот се простира северната Крайна. Това е малко над половината от т. н. Западни покрайнни - български райони, откъснати временно от Бълария през 1919 г. съгласно Ньойския договор. Населенито в тях е преобладаващо българско. Това, което прави впечтление е, че всички земи са обработени или подържани в добро състояние за пасища, овощни градини или нещо друго. Тук земята не е особено богата, а зимите са много студени. Колко коварно обаче са откъснали от Блгария точно тези земи, които са земеделски, докато от Калотина до Сливница тернът е полупланински.
И отново си спомних думите на попчето, че е било по-добре, че нашите земи са останали в Турция, защото там те се обработват и хранят хората, а в България щяха да пустеят. Тук положението е същото. Земите в Сърбия се обработват, дават продукция, у нас – пустеят. След разпадането на Югославия им остана земеделието, което сега храни хората. Земята се ползва по предназначенито си, хората тук са запазили трудовите си навици и умения да работят с нея, цигански кражби и тук както и в Турция са абсолютно невъзможни. Ако тази територия бе у нас, щеше да пустее или продукцията й да я крадат циганите както в Северна България, Сливенско, Пазарджишко и на много други места. И да принудят хората заради безнаказанте им набези да престанат да обработват и малкото земя, за която имат сили и да избягат по градовете, където все пак законът се съблюдава. А селата – те са тотално отписани от държавата и оставени на разграбване...
