Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2011 18:30 - ЕДНО РАМО НА <BASEL.BLOG.BG>
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1626 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 08.11.2011 18:58


 

                  Написаното посвещавам на една богато надарена с талант Госпожа,

                                която наскоро нарекох Жив барометър на времето.                                

 

                                     ЕДНО  РАМО  НА   

 

   В блогпространството има блогер с такова име, който помества музикални творби с непреходна стойност. Явно е, че младежът обича музиката и я пропагандира сред хората. Само произведението обаче, без някакво обяснение към него, което да съдържа информация за автора, за стила, за епохата, за особеностите на самото произведения, корените му и сродните с него, не е достатъчно. Сериозната музика е трудно нещо. Тя не може да се възприеме само чрез слушане. Така правят меломаните. За нея трябва да се чете. Минават години за да навлезе човек в музиката. Такъв обичащ музиката човек вече не е меломан а образован любител музикант, притежаващ сериозни познания в областта на музиката и добръ вкус.  Образовайки се, „човек открива себе си в музиката”. Изразът в кавички ползвам от биографичния филм за Вайсенберг. Това не означава, че прогледналият през още един прозорец към света ще заобича предимно произведенията на най-великите композитори. Той ще открие тези, които „са писани за него”.

       Музиката е нещо много сложно. Колкото повече човек навлиза в нея, толкова повече разбира, че за нея знае твърде малко. След години търсения човек може вече да разпознава авторите по произведения, които не е слушал, може да различава музикалните форми, да определи в една фуга колко гласа има. Големите произведения – симфонии, концерти, кантати и др. с годините отстъпват място на по-скромните по състав, тези на камерната музика. И когато любителят музикант започва да търси и обича камерната музика, писана за състава струнен квартет, той вече наистина е напреднал. Струнният квартет е нещо доста трудно за слушане и разбиране. Така върви човек в музиката, от голямото към малкото. За пример посочвам Брамс с неговите три Клавирни триа. В края на живота си той твори предимно камерна музика: Соната за цигулка, виолонело, две Сонати за кларинет, Клавирно и Кларинетно трио, четири прекрасни Клавирни опуса и един забележителен Кларинетен квинтет. И последното си произведение, когато е на смъртно легло, Четири строги напева по текст на библията. Така постъпва и Шостакович, чиято последна творба е Алтовата му соната. И понеже BASEL е поместил в блога си една от военните симфонии на Шостакович, преминавам на тази тема:

      Шостакович е един от най-съвършенните умове на ХХ век. Той е композитор, но освен това е и художник, който чрез звуци рисува историята на Русия от трагичните събития през 1905 г. до смъртта си през 1975 г. Роден е в Петроград, увидел Ленина, който дошъл с локомотив от Финландия и го е слушал като казал нещо на площада. Тогава той е бил на 11 години, а наскоро преди това при демонстрация застрелват негов съученик. Шостакивич завършва в Петроград музикалното си образование и пише Първата си симфония още като юноша.  Като съвсем млад и подаващ се на натиск той приема да напише следващите си две симфонии, Втора и Трета. Втората нарича „Посвящение октябрю”, но ако трябва да съм прецизен, така са му я нарекли поръчителите. При Шостакович идва  служителят към ЧК Шульгин му дава и текст от стихотворение на поета Безименски, което също вероятно е било поръчано от ЧК, защото е тъпо на квадрат. Който смята, че не е, да прочете част от него:

 

   Мы шли, мы просили работы и хлеба,сердца были сжаты тисками тоски.

   Заводские трубы тянулися к небу,как руки, бессилные сжать кулаки.

   Страшно было имя наших тенет: Молчанье, страданье, гнет. 

   Но громче орудий ворвались в молчанье слова нашей скорби, слова наших мук.

   О Ленин! Ты выковал волю страданья,ты выковал волю мозолистых рук.

   Мы поняли, Ленин, что наша судьба носит има: борьба.

   Борьба! Ты вела нас к последнему бою. Борьба! Ты дала нам победу Труда.

   И этой победы над гнетом и тьмою никто не отнимет от нас никогда.

   Пусть каждой в борбе будет молод и храбр: Ведь имя победы – Октябрь!

   Октябрь! – это солнце желаного вестник. Октябрь! – это воля восставших веков.

   Октябрь! – это труд, эта радост и песня. Октябрь! – это счастей полей и станков.

   Вот знамя, вот имя живых поколений: Октябрь, Комунна и Ленин.

 

   По тези простотии Митя пише доста хубва като музика едночастна симфония. Харесват я в ЧК и му поръчват още една, Трета, по случай Първи май, която има име още преди да е родена, Первомайская. Поръчват първомайски текст на друг поет, Кирсанов, още по тъп:

 

     Каждое Первое мая – к социализму шаг.

     Первое мая – шаг сжавших винтовку шахт.

     В площади, революция, вбей милионный шаг.

 

     Ще отбележа, че първомайските маскаради в СССР са били нещо страхотно. Чучела на империалисти са били горени, палили са макети на знамена на лошите държави, размахвали са се винтовки, саби и тояги срещу империализма, коне са тичали и са теглили пулемьоти и тачанки. Пеели са се и песни срещу империалистите, пишели са се стихове, които артистите трябвало да четат. Иначе – Сибир! Митя пак пише симфония, пак едночастна и пак одобрена от ЧК. Но до тук, зящото Митя става Дмитрий Шостакович и е вече друг. Той се превръща в жив барометър на времето и първото нещо, което започва да рисува с музиката си е нещо много страшно, геноцидът над украинците през 1935/6 г, които неохотно се подчиняват на Сталин. Тогава НКВД иззема всички храни на укранцинте и им оставя по два хляба на месец за 5 души. Хората умират от глад. Някой едвам се домъкват до гробищата и умират там, защото няма как после да бъдат пренесени за да ги погребат. Изгрява звездата на големия герой от това време, Павлик Морозов, който издава баща си, укрил торба жито. Бащата го убиват от НКВД, дядото пък убива внука си Павлик. Живият барометър пише Четвъртата си симфония. От НКВД схващат какво е нарисувал Шостакович в нея и не разрешават тя да бъде изпълнена. Премиерата й е чак през 1961 г. при Хрущо. Това гигантско тричастно прозведение е равно по трагизъм на първата симфония на Бамс и е в същата тоналност, до минор.

     Направих си труд да препиша глупостта, с която са били закърмяни руснаците след ВОСР. Сторих това за да не чудят някои защо Русия днес стана олигархия, а начело на нея е мафиот, от който се плаши светът. И отговорът: Защото комунистите там запазиха властта си. А КНДР ги надмина. Изкуството обяснява това по нестандартен начин.

     Шостакович е с единия крак в Сбир след Четвъртата си симфония и за да се отърве написва една доста по-ведра симфония, макар тя да е в ре-минор, но може би тя става причина Жданов да го запази жив, а е възможно и Жданов да му е поръчал да я напише, за да се отърве от опастността. Тази симфония е най-често изпълняваната му творба.

    Шестата симфония само споменавам. На мен нещо не ми достига в нея. Като да не написана първата й част. Духът на Шостакович не е бил свободен. Има нещо недоизказано в тази симфония. Тежко върви.

    Седмата е шедьовър. Няма да се спра подробно на нея. Тя рисува военните действия в обсадения Ленинград. Все едно Шостакович е сред бойното поле. Той не успява да довърши симфонията в Ленинград, защото е депортиран в гр. Куйбишев. Колкото и да са го ненавиждали от НКВД все пак те са решили, че Шостакович е ценен човек и така му спасяват живота от глада. Там той довършва симфонията и тя се изпълнява за първи път в Москва, Сталин разпорежда да я разпратят по чужбина, да знаят хората че съветските рабочих и крестян творят и не им пука от войната.  После партитура отива и в Ленинград и симфонията се изпълява  там. След свършване на войната по-голямата част от музикантите на Филхармонията са вече починали от глада при обсадата на града.

   Симфонията е в тоналност до мажор, която не е нито героична нито тържествена, но Шостакович за втори път /след Четвъртата/ показва какъв творец е. Напомням за Първата част на Симфонията: Барабанчето, после пицикатото на струнните. И какъв марш става! Той е всевалиден. Да хванат днес Путин, Ким Чен Ир, Царо Тракторо, Дагано, Пенгезов и още няколко идиота, да им наденат на врата по една винтовка или калашник и да ги накарат да маршируват под звуците му, музиката ще им пасва отлично. Това е изкуството. То не е създадено само веднаж, то се преоткрива.

     Интерниран в Куйбишев Шостакович след завършването на Седмата веднага започва работа на Осмата си симфония. И тя е в до минор като Четвъртата и по мощ не й отстъпва. Четвъртата е в три части, а тази е във пет. Има разлика в концепците на военните симфони на Шостакович, Седмата и Осмата. За Седмата казах, слушателят остава с учеждение, че е сред сраженията. В Осмата слушателят остава в страни от грандиозни сражения, където вилнее машина за убиване. На Осмата, която г/н Базел е „качил” в блога си ще се спра по.подробно:

   Започвам с изказване на Шостакович за това грандиозно произведение:

   „ Мне хотелось в художественно-образной форме воссоздать картину душевной жизни человека, оглушенного гигантским молотом войны. Мней хотелось рассказать о его тревогах, о его мужестве и о его радости. Причем все психологические движения неволно проибретали особенную отчетливость и драматизм, так как они всегда освещалииь заревом войны. Часто я связывал его индивидуальную судьбу с судьбами народных мас и они шествовали вместе, охваченые яростью болью или ликованием......

    ....Восьмая симфония  имеет много внутренных конфликтов, и трагических и драматических. Но в целом это оптимистическое, жизнеутвержающее произведение. Первая част представляет собой болшое адажио, в своей кульминации достигающее значительного драматического напряжения. Вторая часть – марш с элементами скерцо, третья часть очен действеный, динамичный марш. Четвертая часть, несмотря на маршеобразную форму, носить грустный характер. Финальная, пятая часть – светлая радостная музика пасторального свойства с разного рода танцевальными елементами, с нагрышами  народного характера.”

    Осмата симфония на Шостакович е едно от най-значителните му творчески достижения. Тя е една от любимите ми симфонии наред с тези на Брамс. Колосални драматургически контрасти има в първата част на Симфонията, Адажиото. Тя е много продължителна, борят се доброто и злото. Със звуци Художникът рисува молби, надежди, нечовешката жестокост. Главната тема се променя и става марш. Втората част на Симфонията –Алегрето също е маршеобразна. Маршът в тази част е различен от този на Първата част. Той е някяк нереален, фантастичен. Третата част рисува военните действия. Тя изобразява една гигантска машина за убиване. Свистят снаряди, после избухват. Темата се състои от три тона и се повтаря както във формата шакона или пасакалия. Напрежението са нагнетява до последната степен, когато темата се провежда от трите тимпана, а оркестърът остава на втори план. Гениално е малко да се каже. По-точно е, Брамс на ХХ век.

    Четвъртата част е по форма пасакалия. Тя изобразява последствията от сраженията, мъката по загиналите. Напомня ми за пасионите на Бах, когато Исус е свален от кръста и последователите му го оплакват. Шостакович е взел много от Бах и има фуги, подобни по дух на неговите. И доста полифония в произведенията си. Посочвам за по-образованите Квинтетът му и Триото.

    Финалът на симфонията е оптимистичен. Шостакович казва, „Жизнь прекрасна. Все темное, мрачное сгинеть, уйдет, восторжествует прекрасное.”

    Войната свършва. Сталин изисква от Шостакович да напише грандиозна симфония на тема победата. Поръчката поемат от НКВД и постават задачата на Шостакович: Симфония в тържествена тоналност, ми бемол мажор, по подобие на Деветата на Бетховен. Сядаш и пишеш така, както изисква Бащата на народите.

    Къде ще ходи, та няма да седне и да пише.Само че в случая не Духът, а НКВД ще му казва какво да напише. Така с творците не става. Написва Шостакович Деветата си симфония, но тя не се харесва от поръчителите й. Отново Шостакович е с единия крак в Сибир. Според консултиращите НКВД по музикалните въпроси в тази симфония Шостакович обосралься. Вероятно обаче за него се е застъпил Жданов и му се е разминало. Какво е изживял обаче човекът тогава, когато Берия е всичко, можем да предполагаме. Твърди се,че в Париж има архив с документи за Шостакович, които ще бъдат публикувани. Като негов фен и мисля, човек, който го разбира, чакам това издание с нетърпение.

   Идва преломната година за СССР 1953. Сталин умира. В този ден умира и Прокофиев, но понеже Сталин не го обичал, оставили го да зъмръзне в квартирата си и после да решават какво да правят с него. Живият барометър реагира отново със Симфония, десета под ред, в тоналност ми минор, както Четвъртата на Брамс. Двете произведения са сродни. Въпросът, който поставя Шостаковчич в произведенето е: Сега накъде? И тази симфония е белязана от трагизъм, както Четвърта, Седма и Осма.

   Междувременно стават промени в СССР. Тогава шефът на НКВД / Берия/ не успя да вземе властта както сега я взе Путин, защото Хрущо го гръмна и  Шостакович навлиза в период, когато живътът му не е застрашен. Но пак остава жив барометър на случващото се. Този барометър се задейства след потушаването на Унгарското въстание првез 1955 г. Жестокостите по него Шостакович отразява с произведение на подобна тема, Единодесетата си симфония, която той нарича „1905 година” .Чрез нея той реагира на жестокостите на Хрущо в Унгария, като показва до какво доведоха Русия жестокостите пред Зимния дворец през 1905 г. А до какво доведоха ще кажа с две думи – до разработката на Запада, възложена Карл Маркс да изпроституира с тази трагедия и да подлъже руснаците с псевдообществен строй, при който те сами да се избиват и да не могат да се превърнат във велика сила, конкурент на Западна Европа .Вкараха им сифилитика Ленин с марксически книжцици под мишници. Какво стана с руснаците – днес всички знаят. Западът роди най-силната мафия в света, сега да си се оправя Западът с нея. Ще ги рекетират с цената на газа, на петрола и всичко и ще държат над главите им ракети с ядрен заряд. Да са мислели на времето.

    Единадесетата симфония на Шостакович отново е трагично произведение, станаха много. В такова време е живял този велик художник. И тази симфония е една от любимите ми. Тя е програмна. Гърмят винтовки, чуват се стенания, следва прибиране на убитите. Жестоко е...

    Около Дванадесетата симфония на Шостакович пък има някаква мистерия. Вероятно тя му е била поръчана от Хрущо чрез тогавашната кулурна министърка на СССР, разпоретината Екатерина Фурцева. Симфонията се нарича „Памяти Ленина”. Във всеки случай Шостакович е бил по-наясно от мен какво е сторил Ленин на Русия, а да пише симфония и да му я посвещава! Това време е свързано с три събития от живота му тогава: Синът му Максим Шостакович напуска СССР и се устанвява в Лондон. Повече никой не е чул за него. Второто събитие е премиерата на Четвъртата симфония на Шостакович, написана преди 25 години. Третото събитие е, че започват да пускат Шостакович да пътува на Запад. И колкото пъти изпълняват Четвъртата симфония, толкоз пъти изпълняват и Двандесетата. Не може тези неща да не са свързани. Симфонията на Шостакович обаче е много хубава като музика. Чуват се дори залповете на кораба крайцера „Аврора”.
    Има два много важни момента в живота на Шостакович. В първият от тях Хрущо гръмва Берия, после елиминирва последователно Булганин, Маленков, Каганович, Молотов и Шепилов и предоставя някаква свобода на руснаците. От това спечелва Шостакович, като дори го правят член на ЦК. При вторият обаче за Шостакович става лошо. Брежнев въвежда отново сталинизма и същоият тормоз над Шостакович от службите по времето на Сталин се стоварва върху него с цялата си мощ.

   Тринадесетата симфония на Шостакович е по стихове на Евгений Евтушенко. Няма вече служители на ЧК да му пробутват стихотворения-боклуци, той сам си избира стихотворенията. Симфонията е в пет части, като Шостакович избира пет прекрани негови стихотворения. Евтушенко е съвем млад поет. Когато Шостакович му се обадил, от напрежение, че говори с този титан на русата кулура, за малко не сторил една беля от стрес. В тази симфония Шостакович търси нови изразни средства като към оркестъра прибавя и хор. Симфонията е прекрасна, макар да не е точно симфония.

   Подобна е и Четиринадесетата симфония на Шостакович, но тя е като химн на смъртта. В Немския реквием Брамс взема текстове от Стария завет, в тази симфония Шостакович избира стихове от Рилке и др. поети. Текстът се пее от бас. Едно трудно за слушане и разбиране произведение.

    В последната си симфония, Петнадесета, Шостакович се завръща към оркестъра. Тя е много майсторски направена, но казаното в нея не е както това в предишните. Един шеговит „Сбогом!” това е Петнадесетата му симфония. Появяват се и теми от произведения на чужди автори.

   Понеже в блога на Базел ставаше въпрос за симфония на Шостакович, спрях се на симфониите му. Но той е писал и доста други творби: 24 Прелюдии и фуги, 15 струнни квартета, един клавирен квинтет, две триа, по два концерта за пиано, за цигулка и за чело. И опера е написал човекът, Катерина Измайлова. И балети, и симфонични поеми. Направил е оркестрация на Пляска на смъртта на Мусоргски, прегледал е ръкописите на оперите му и ги е редактирал. Любимият му композитор е бил Мусоргски и много е взел от него. За запознатите с Прелюдиите и фугите това е излишно да се напомня.

   Наричат Шостакович Бах на ХХ век, защото е написал най-значителнте Прелюдии и фуги след него. Но не са прави. Той е Брамс на ХХ век и в това са убедени тези, които са се запознали по-сериозно с творчеството му. В номерата на опусите си, които той задържа, за да съответстват на тези на Брамс и по стил на творбите си, мисля, той е искал да покаже, че и в ХХ век може да твори един Брамс. Това, че Брамс е любимият ми композтор ме „сезира” много точно от кои от предците си той е взел нещо и кои след него пък са взели по нещо от него. Между тях е Шостакович, руснакът, наследил германеца.  

   Та, освен музика, коята да се „качи”, трябва и нещо да се напише за нея. Опитах са да дам пример. Дано да съм успял. Нещо такова, но по-кратко трябва. Темите за музиката винаги разширявам. Отдавна съм открил себе си в музиката. Тя присъства в живота ми по странен начин и ме прави един нестандартен човек. Тя е виновната за това, не аз...




Гласувай:
9



1. mt46 - Поздрав, Коста!
08.11.2011 18:39
Светла, симфонична вечер!...
цитирай
2. vahisht - Ех, хубаво експозе...
09.11.2011 22:34
докато не преминахте на политическа вълна, е тя не можа да размаже усещането, но музиката, оная истинската за която пишете, е несъвместимо да я "петним" с политически краски...
Спомням си за един почитател на Вагнер, който отиде твърде далеч... там го пресрещна друг един голям почитател на "Сулико" ...от който и ние си патихме...
Хубаво е да се пише за историята на музиката, но още по хубаво е тя да се дистанцира от политиката!
Поздрави!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12180978
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031