ДВЕ  ВЕЛИКИ  СТИХОТВОРЕНИЯ

     По-съвършенният разум може безпогрешно да оцени историческия момент на неговите род и Родина и по нестандартен начин да го опише така, че да накара хората да се замислят. Попаднах на две такива стихотворения, написани от две дами. Стихотворенията им ценя високо и ги помествам в блога си. Не, за да го красят, а защото са актуални, като да са писани със скалпел. Заслужава си да бъдат прочетени, както и останалите им творби. Брависимо на тези дами!

    След техните стихотворения помествам част от едно друго, писано в края на ХIХ век.За мен то е доказателство за това, което твърди Н. Хайтов: „Тоя възел твърде от далече се заплете!” Авторът на третото стихотворение не споменавам. Характерният език на този наш духовен отец и звученето на песните му са обичани от всеки българин. Те все ще се четат...

01.11 13:31 - Карнавализация

Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 1487 Коментари: 9 Гласове:

79

Последна промяна: 01.11 19:40

Някой ден ще ни стане ясно, че всяка илюзия се погасява,

че секват и мрат страстите - не Христовите, а тези за хляба.

Скоро тази жалка картина ще стопи карнавализацията

над моите род и Родина в обезкостения сън на нацията.

Днес вечност изгребваме с време. И в суми вселената мерим. Пътищата назад не поемат. Падането нагоре – химера е.

Скверности дърпат юздите ни. И дискурса на целите чуваме

по надолнища бъкащи с митове, с низпоставено в ъгъл умуване.

31.10 22:38 – Будители

автор: оsi4kata категория: Поезия RSS

прочетен 219 коментарии :14 гласове: 22

Няма живи Будители.

Само мъртви души.

Черен мрак във очите им.

Алкохол и пари.

Чалга. Два-три гюбека.

Млада тръпнеща плът

се навежда полека

и дайрета дрънчат.

Няма живи Будители.

Само мъртви души.

Оскотели учители

от партийни игри,

от ламтене за почести,

за престиж и за .. хляб.

Изкривили уроците

/да не умрат от глад/.

Няма живи Будители.

Само мъртви души.

Самовлюбени бардове

яздят скъпи метли

и се гаврят със словото,

точат тлъсти езици

и поклащат доволно

„мъдро” празни главици.

Няма живи Будители.

Само мъртви души.

И звучи във ефира

„Тигре”, „Мамка”, „Пари”..
 

                     VIII

„Да се не плашим: тоз порой ще мине

от мерзости, безумства и полуда;

след бурний бяс ще светне свода сини” –

тъй думах си – страха за да прокуда.

Тъй думах си – тъй мислех си от време.

Веч цяло поколение порасна,

години гънат ме под свойто бреме –

а аз – с таз вяра лъжа се прекрасна.

„Тоз шум живот е, тез борби са

напредък, и преход е туй кипенье!

Съдбите на народите едни са!” –

 тешах се ази. Грубо заслепенье!

Ний носиме плода на страшно семе:

пороци, гнилост, язви страховити!

Ний веч сме старо, изхабено племе –

едвам излезнали из пелените!