Постинг
04.11.2011 09:53 -
РАЗХОДКА ОКОЛО КОШАРАТА НА ДЯДО ЙОЦО
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 2263 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 04.11.2011 10:53
Прочетен: 2263 Коментари: 2 Гласове:
13
Последна промяна: 04.11.2011 10:53
Този район се достига много лесно с влак от София. Слиза се на гара Бов и от нея където и да тръгнеш, все едно си в рая на земята. За да има елемент на творчество е добре да се тръгне без да се пита никой. Добре е да се разхождат децата из планината вместо по цял ден да стоят пред компютъра и да ядат. Напълняването става проблем и ще посоча три села, където видях деца като свини.
Село Праужда е в центъра на Белоградчишките скали. През ваканцията баха дошли деца и си играеха. Момичетата бяха леки и се бяха покачили върху металната сграда на авобусната спирка. От там закачаха момчетата. А момчетата, те бяха толкова дебели, че само едно от тях ако се покачи при момичетата ще се огъне металната конструкция. Хората казваха, това са деца на Праужденци.
Втори такива дебелаци, и момчета и момичета видях в с. Говежда. Като да бяха угоявани специално преди да дойдат в селото. Едвам ходеха. Хората ги гледаха със съжаление и казваха, внуци са на говеждяни.
Не отстъпват на тези дебелаци и момиченцата от с. Бов. Привечер се събират момиченца от селото и се опитат да скачат на ластик и разни други игри. Те колкото високи, толкова и широки. Като скокнат два пъти после трябва да изядат няколко пилета по кентъшки или топли кучета, за да се ръзстановят. Един ден ще станат моми бовянки порода фидоски....
Това е останало от къщата на баба Горяна. Тя почина към 1977 г. Когато минаваха хора покрай къщата й тя излизаше и целуваше на всички ръка. Казваше, че цял живот е била сама, не е познала мъж, хората я кръстили Горяна и тя приела това име. Беше приведена от кръста поради шипове, бледа като постещ с месеци светец, но с ръце, груби от работата като копита. Гледаше овце, които бяха като кукли, всичките сресани с едър гребен. Казваше, че е ходила един-два пъти до Бов, защото не може да остави животните. До гарата или до селото, не се сетих да попитам. Когато била момиче покрай къщата им минавал Вазов на кон. От двете къщи в махаличката - другата къща е на предната снимка, тя още е запазена - хората слизали да го видят.
Вместо от хора къщата се обитава от прилепи. Аз си взех една чаша от купа в средата на къщата, където бе разхвърляна покъщнината при претарашването й от търсачите на метали за скрап за наличие на медни предмети или нещо друго ценно.
Брависимо, Г/жо Куева!
Неоткрадата от циганите върху Тунел №8 камбана.
Връх Издремец
Връх Издремец
Това дърво е мой репер. Вижда се от много голям район
и не може да бъде сбъркано с друго.
Не са тракийски култови ниши. Това е шега на карста.
Тук скали има много.
Няма кой да окоси отавата /последната трева/ за радост на тази крава.
Трепетликова горичка при карстов извор.
Трепетлики, бор и бук.
Ограбена от свогенски или елесейнишки цигани водоразпределителна
шахта се ползва от овце да се крият на хлад.
Подмяна на гори
Мечо - тъжен. Един топъл хляб не му стигна, очакваше кокал...
Моят приятел Мечо, който ме усеща през девет дерета.
Търсене
За този блог
Гласове: 18321