През май 2007 г. Вайсенберг за последен път посети България. Тогава той доведе свой ученик - Саймън Мълиган, който изпълни Сонатата Апасионата и едно негово произведение, Соната във формата на джаз. В зала България обаче беше празник, защото в ложата беше Вайсенберг. Той не свиреше, ученикът му не бе нищо особено, но Духът му, спомените за пропитите от него произведения с мъдрост, които той изнесе тук след 1973 г. бяха живи. Вайсенберг направи страхотен жест към нас, като подари част от колажите си на зала България и днес едно фоайе носи неговото име. Вайсенберг освен голям музикант е и артист и художник. Това, което е характерно за него е мъдростта му. В словото му, в изпълненията му, никъде няма празно място, всичко е плод на много труд, търсене и просветлен разум.
      Измежду многото, предимно музиканти, които искаха да го поздравят, той избра мен, немузиканта. Припомних му всички концерти и рецитали от първото му посещение в България, дори се осмелих да изкажа и мнението си за промяната  му през този доста дълъг период. И друго му казах: При формирането ми като личност неговото изкуство имаше много важно значение за мен. Любовта ми към природата и изкуството след срещата с него през 1973 г. допринесе за по-задълбоченото ми отношение към музиката. Вайсенберг, който страдаше ог ломбаго се оживи. Говорихме си и за записите му, които е направил. Прекарахме около час и с това "изядох" времето на останалите, които също искаха да го поздравят. А секретарите му след срещата казаха със задоволство на хората, с които бяхме заедно, че Вайсенберг се зарадвал, оживил, развълнувал и се почувствал по-добре.
   Споменах, че Вайсенберг освен музикант е и артист и художник. Дали има друг, който да изпълни по-артистично от него Рапсодията в стил блус /в синьо/ от Гершуин? А дали ще се роди друг, който да изпълни по-добре Картини от една изложба на Мусоргски?
  Така, както написах писание за Шостакович по случай сто години от рождениетго му, мисля да напиша подобно  и за Вайсенберг. Той е роден на 26.07.1929 г. Помествам неговия адрес, защото той сигурно има и други приятели като мен:
    Alexis Weissenberg,      Via al Teglio 7,    6933 Muzzano,      Schweiz 



              Великият музикант от втората половина на ХХ век Алексис Вайсенберг
                                                 с почитател на изкуството му.



    Алексис Вайсенберг със същия почитател на изкуството му и секретарите си. 
    Снимката е лоша и не се вижда, че ръката му е два пъти по-голяма от моята.

Изгледах това клипче:http://vbox7.com/play:88c7d345&al=2&vid=164235

"Ние не трябва да наказваме тези, които правят света толкова нещастен, а да им покажем как да изберат друг път в живота - на изкуството и ЛЮБОВТА. "