Прочетен: 1351 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2011 22:32
РАЗГОВОР ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ
VI
„Френетически „ура” цепят въздуха.” Обезвождяване
(Из една телеграма)
“Ура! Ура!”... крещиме: „Да живей!” - Този свят корозира,
И тоз, и оня, утре – друг – се равно... Няма бъдеще. Няма!
На другий ден друг вятър ще завей От парични потоци
и ний ще ги в кал стъпчеме безславно. се потъва в измама.
Съвестта колабира.
„Ура! Ура!” днес; утре – „Долу!” Сган Спамят вред каноници –
ту люта, ту поклонница вдадлива... на платената плът
Ура! На силния кат беси, и тамян - силиконови жрици.
кога го бесят – пак „ура” и „вива”!
Спекулират с живота.
Когато труп не сме - ний сме талаз И жонглират на воля
непостоян; кумирите мениме. в най-търпящия хаос
Днес бутнем тоз, друг дигаме завчас - с най-смирените хора.
Макар от кал – и пак „ура” крещиме. От пазарен морал
към щадяща несгода
„Ура! Ура!” гърми мегданът прашни, скитат сити тълпи
и улици, и кръчмите пиени... и оглозгват народа.
С „ура” се подлости венчават страшни,
чела светливи и чела клеймени. Фонд потъващ крещи
нямащ никаква стойност.
„Ура” – безсмислен вик, вой на тълпата Нищо веч` не крои
пенлива, рев на дивота стихийна, пет пари за достойнство.
шум от кипеж, на ямата помийна... Правим всичко с тревога.
„Ура!” О, долу на „урата”! В нас са хляба и ножа.
Изостави ни Бога
София, 1895 г. и сме племе без вождове.
............26.10.2011 г. 12:37
Б.м:
Един век и 16 години делят мислите на тези поети. Първото стихотворение, от което поместих една част, се отнася само за България, но второто е с още по-широк обхват, защото е рожба на творец от информационното поколение. Това е разликата, но мислите им много си приличат. Колко сме отишли напред за този период, показва второто стихотворение...
Нарочно не пиша имената на авторите, те са достатъчно известни. Помествам едно до друго стихотворенията в блога ми, защото са достойни да стоят така. Ако някой ги прочете, със сигурност ще се размисли.....
