Този постинг е продължение към постинга ми ПО ИЗВОРИТЕ НА РЕКА ТИМОК - 2.
Уточнявам ако съм пропуснал, че тук етнически българи няма, има сърби. И те са отписани обаче както българите от близката Крайна с център Пирот. Ще поместя материиали и за Крайната с център Босилеград.
   Постингът посвещавам на Г/жа Пролет, но ако тя не посети тези красоти през лятото, ще пренасоча посвещението си. Базата е туристическият комплекс Бабин Зуб, но трябва и кола за придвижване до двете основни изходните точки.Има много цветя и билки.
                                            Коста

                                                                                                



С това под навеса ще се топлят и хранят през зимата хората.
Имат си 10 кокошки и 10 овце. "Глад и нужди вам са гости чести."
казва Дядо Вазов за шопите ог скалаците, живущи по Искърския пролом.
"Нищета сред пазвите на рая!"
    Същото важи и за тези планинци тук - сърбите, живущи по долината на река
Алдинска. Тук обаче има нещо КОРЕННО различно от България, НИКОЙ НЕ КРАДЕ! Този двор е с отворена врата, ролята на куче играе петелът, който се опита да ме изгони от двора. През времето, което прекарах в тази северна Крайна не видях нито един циганин, само циганско гробище в с. Топли дол, което поместих в блога си.



  Вода за това резервоарче се носи от 1 км. от реката.



                                 Помощното помещение на сърбите.



Имат си хората селскостопанска машина, но няма кой да работи с нея...



                                                Както преди 200 години....



                          Изоставена сръбска гранична застава. Зидът си го бива!



                                   Изоставена сръбска гранична застава.



Бащата гледа животни, синът работи у градо, тук идва по уикенда,
пие като за световно, товари Югото - отново у градо.



                    Оригитална сръбска селска къща поне на 200 години.



                                       Сръбска къща покрай река Алдинска.



От долината на р. Алдинска започват доста морени към билото на Балкана.



Колко са тези пътища, по които римляните се пресичали
през лятото Балкана, трябва да ги сметна. Много са. Този
свързва долината на река Височица с долината на река Огоста.



На всеки 700 м. има по една такава маркировка. Има ли мъгла,
не върши работа. Ако е скрита от подраст - също. Освен тези има
и нови, които сърбите поставиха след като се отделиха от Словения и Хърватия.



                       Те това стана трайна туристическа маркировка.



                             Тази скакалка си снася яйцата и затова позира. 
                               Скакалците под вр. Ботев са много по едри.



                           Извор на река Алдинска



                  Акета на вълк, хранил се и с кожата на дивото свине.



                                Ако на вълк, хранил се с диво прасе.



                                          Фотошега



                     Нещо средно между крокодил и делфин от дърво.



                                                       Зелено мече



Връх Голеш, последният алпийски връх на Балкана на североизток.



Връх Миджур от към Сърбия. Виждат се изоставените вече граничарски пътеки - ниската и високата.Те започват от Светиниколския проход и завършва при седловината Кацакамък. Красотата на Балкана тук е забележинелна.

Догодина фиатчето ни ще стане на 23 г. и се съмнявам, че може да изкачи тези върхове :))) Иначе идеята ти ми допада.

Здравей Коста!
Относно изказването ти "тук етнически българи няма, има сърби", не съм съгласен, защото не е правдоподобно. Цялата територия на изток от река Велика Морава, която включва и горното поречие на Тимок с описаните от теб села (Топли дол и т. нат.), е била населена с българи. Но тъй като Тимошко влиза в пределите на сръбската държава (създадена на територията на Белградския пашалък) през 1833 г., далеч преди това да стане с Босилеградско и Царибродско, тук сръбската асимилация е пуснала дълбоки корени и тукашните българи са подложени на системна сърбизация много по-отрано. И въпреки това, по време на Първата световна война, когато Тимошко, заедно с цялото Поморавие, от Пожаревец до Призрен и Прищина (Косово) са включени към Царство България, тук българските власти намират едно етнически аморфно население с примеси от власи, с все още жив спомен за българския си произход. Така, че може да се каже, че тукашното население, а и доста по-назапад е от посърбени българи. Показателен за това е и местният диалект, който се причислява към крайните западнобългарски говори.
Иначе постингът ти е чудесен.
Поздрави и успех!

Георги Чараклиев (гл. редактор на сайт www.svetimesta.com)

Вероятно сте прав, защото там говорят разбираемо за нас и говорят, че в миналото с каруците са се прехвърляли на пазар за зърно - бартер - с хората надолу по река Чупренска. Написал съм така, защото преди Ньойския договор границата е минавала по рида от Миджур, наречен Бабин зуб.
Откъсването на тези територии от страната ни с компактно българско население е голяма трагедия за тези наши сънародници. Озахме се калпави. Това, което имаме съсипваме, напускаме си териториите в страната и ги оставяме да ги ограбват цигани, нямаме полиция, съд. И понеже това, което имаме ни е много и не можем да го управляваме, това, което са откъснали от нас не си го и искаме. А можеше да стане това при разпада на Югославия...