ЗАВОЙСКИЯТ  ЯЗОВИР  В  СЪРБИЯ

 

     Към северната Крайна на Сърбия с централен град Пирот, чрез която тя присвои към 3000 кв. км. българска площ изтичат много реки, извиращи в югозападна посока от насочващото се на север било на Западния Балкан. Това е огромно водно богатство, което започва от реките Нишава и Височица, извиращи изпод вр. Ком и завършва при вр. Миджур, където извира реката Темщица.

     Орографията на Западния Балкан в тази му част е много интересна. От вр. Ком планината не пуска дълги странични  разклонения, но от вр.Сребрен, където днешната граница се „чупи” на 90 градуса има два големи рида, които тръват на север и на юг. По южния минава границата ни със Сърбия и по този начин разделя селата, населени с компактно българско население на две. Сега и в Сърбия и в България има села с еднакви имена. От едната страна на този рид тече река Височица, а от другата – река Сенокоска на името на селото високо в планината. По-важната долина явно е била тази на река Височица и поради това по нея има построен римски път. Тези две реки се извиват и отиват в Сърбия. Хидростроителството на каскада Петрохан – Запад е отклонило водата на р. Височица към изравнителя на прохода Петрохан и тя отива за енергийно отработвнане в две ВЕЦ по-надолу и после постъпва в яз. Среченска бара, за да се ползва като питейна вода за Монтана и Враца. За мен този акт да се отклонява вода на река по този начин е повод дори за война между страните. Като да не е стигнало това, та водноенергийните проститути са отклонили и водата на р. Нишава, която също извира изпод вр. Ком. По тези въпроси съм писал.

    След ридът, разделящ двете села Височица има още три големи рида, два от които огромни като този от вр. Миджур. Между тях към язовира текат нови реки. Първата след Сенокоската е тази,  която слиза при с. Славиня. Тя е по-малка от останалите, но при снеготопене отводнява много голяма площ.

    Най-голямата река към язовира в Сърбия е Дойкинската с притока си река Йеловица, която има много голяма водоакумулираща площ - от седловината Кацакамък до Мартиновата Чука. Когато се изкачих на рида между селата Топли дол и Дойкинци аз се шашнах от мащабите му. Витоша цялата не е толкоз голяма по площ, но е по-висока. А от тази наклонена на запад планина с триъгълна форма започва мека долина към с. Гостуша, под което е язовирът. Катетът на тази триъгълна планина и отсрещната планина Видлич оформят долината, която днес е завирена. Под водата са останали две села изцяло, Завой и Малка Луканя, а частично под водата е с. Велика Луканя. Язовирът ще разгледам като човек, работил 27 години в енергетиката и като турист.

     Язовирът е дълъг около 16 км. и има обем 700 млн.куб.м.вода, колкото събира и яз. Искър. Само че този е построен много разумно по отношение на енергийното отработване на водата, подобно на Баташките язовири у нас.

    Язвирната стена е тип земленонасипна, подобна на тази на яз. Батак. Мястото й е много удобно, затворена е скална теснина, като за целта са разбити скалите около нея за инертен материал. Според мен надморската височина тук е около 800 м. От изтичалото на язовра водата постъпва в напорни тръби като нашите от яз.Белмекен до ПАВЕЦ, минава през тунел през снагата на планината Видлич и слиза във ВЕЦ в Пирот. От това се печелят 400 м. денивилация или 40 атмосфери налягане. Според възможностите на язовира – доколко е пълен – се регулира водоподаването към турбините така,че тръбите да остават пълни до язовира. Като инженер от този бранш казвам, браво на сърбите. Такъв е принципът и на Власинския им язовир, който има каскадни ВЕЦ-ове по долината на р. Сурдулица и които приемат нови притоци.

    За сравнение ще посоча Сталинската ни каскада, строена по същото време, днес преименувана на Искърски комплекс, отработваща енергийно водата на язвир Искър. Не правя коментар на тъпи решения, те са непоправими. Връх на простотията е водоподаването за ВЕЦ Кокаляне.

     Още едно браво на сръбските енергийни проектанти. При строежа на Завойския язовир те са построили мост в негов тесен участък на бетонни колони, високи над 50 м. и са свързали с път планината и село Гостуша със страната, вместо да ги затворят отзад със граница, отред – с язовир. Подобра простотия бе допусната при сторителството на язовирите Студен Кладенец и Кърджали, която бе поправена с по един въжен мост, който крава едвам ще издържи. А този мост е истински, с всичко по него, включтелно и множество чугунени скари, очакващи мургави прибирвачи на джелезо от България да ги надушат, демонтират и откарат в НАДИН. Няма само на откраднати коне и крави да даянат. За джелезото в НАДИН веднага плащат.

     От тази година има път, специално построен за посещаване на язовира с цел риболов и почивка. От седловината с оброка преди с.Копривщица към язовира стръмно се спуска асфалтов път, за съжаление доста тесен. На едно място има уширение и разклонение за село Пъклище, високо в планината Видлич. Какъв изглед към горната част на язовира се открива от него!

     Пътят слиза долу до язовира, където има паркинг от двете му страни. Много е красиво, ще публикувам снимки от него. Пълно е с рибари. Колите и моторите им са произведени суигурно преди Балканската война. Беднотия, облечени хората в скъсани дрехи, откъснали се от работата за малко от дома, едвам събрали може би пари за бензин за моторите си. Мутри с джетове по язовира няма. Някаква моторна патрулна лодка срещу бракониери пътува, но тя е от преди Балканската може би. Могъщият триъгълник,  върху който бях има заоблен връх точно насреща ми, накъдето се устремява макадамов път за с. Гостуша. То е получило името си поради факта, че в това село са били приети някога безнаджедно болни от заразни болести хора да доживеят на чист въздух последните си дни.

   До сега хвалих сърбите, но те имат и пропуски. Покрай яз. Батак бе изграден панорамен път. И тук трабва да се направи нещо подобно. Дори имам и предложене от къде да мине трасето: От язврната стена по северния бряг на язовира до моста и така то ще прави пълен кръг над долната му половина с голямата водна площ.

    И втора препоръка имам. Шосето от язоврната стена по теснината на р. Височица до вливането й с р.Темщица е ужасно. И мостът е съборен. Защо тази красота да остава недостъпна за туристите? А какви комплекси за почивка стават по скатовете към язовира от с. Гостуша към него!

    Към този постинг ще поместя снимки не само от язовира, но и от околните села. Язовирът е достъпен от Калотина по два пътя - от Пирот и от Димитровград покрай река Височица, но пътят там до с.Славиня е в лошо състояние, в смисъл има много прах. През Пирот разстоянието до язовира от София е окло 100 км, през с. Славиня  - почти същото, но пък околността е съвсем различна и по-красива.

   

     

Здравейте,
казвам се Росен Илиев и ви пиша с молба за малко повече информация за село Велика Лукания/ако имате такава/ и околностите. Корените ми са от едно село в Северозападна България- Горна Лука, за което се твърди, че има преселение от и към Велика Лукания преди няколко века. Опитвам се да разкажа историята на селото/Г.Лука/ в кратък филм и всяка информация за хората и околностите на В. Лукания ще ми е от голяма полза. Смятам да организирам свое собствено пътуване до там, но тъй като финансирам всичко сам, това ще се случи най-рано напролет. Времето до тогава ползвам за да събера максимално количество информация. Мейлът ми е: roseniv@yahoo.com
Предварително благодаря ;)!

Росен Илиев