В резервата Чупрене има един връх с име  Ветровник. Този връх олигарх избра за стоеж на мутроловен дворец. В резерватите строежите са забранение, но вероятно за олигарсите не са. Амбицията на този олигарх била да вземе на концесия лова в резервата, защото той самият бил много запален ловец. До къде са стигнали нещата не се знае точно, но мутроловният замък е бил узаконен, нищо чудно да получи и желанана от него концесия, като "мотивира" които трябва да му я дадат. Сега в мутродвореца му се сбирали ловни мутри със супериграчките си: карабини-снайпери, които и през нощта биели безпогрешно до 1000 м. разстояние, офроути с климатици, АТВ-та с покрив и предпазни лайсни за разтваряне на клоните и срещу обръщане.Тези ловни мутри стреляли по всичко - което лети, бяга или пълзи и избили всичко в района. Порди това вероятно са се сезирали и върху конете на хората от с. Равно Буче, които пасат свободно по планината. Бедни хора отглеждат коне ,както този, който съм заснел, конярът Душко. Те дават коне за работа, напр. да изнасят дървета до товарището, да теглят каруци или пренасят нещо, продават малки кончета, срещу заплащане дават и жребеца на стадото. Но ще трябва май да търсят нов начин на препитание. Защото мутроловците се изкачват с офроутите си по планината и стрелят по всичко живо, може би с изключение на хора, а едрите коне са много лесня плячка за снайперите им .На този човек мутрите са гръмнали жребеца му, огромен расов черен кон. Гледката била ужасна. Огромното животно с рана в корема лежи разкъсано от вълците, които следващите дни разнасят и костите на коня по храсталаците. Бременнта кобила от стадото не може да стъпи на един от задните си крака, защото има пробойна от куршум през бута си.Друг кон "заваля" при ходене,но не се вижда по него рана. Слиза Душко в Кална, дават му лекарство да промие и напълни дупката в крака на кобилата. Срещнах го, обезпокоен, настроен срещу тези, които подозира за престъплението, разбира се, бугари, какъвто съм и аз. Продлъжих си аз по пътя към Шилестата чука, на връщане обаче ранената кобила дойде при мен. Вдигаше се крака от време на време, явно много я боли. Аз извадих питката си за деня и й дадох половината. Тя тръгна след мен и ми духна топъл въздух във врата,  да ме подсети да й дам и останалата част, но нямаше как.
   Да стреляш по тези благородни животни, приятели и помощници на хората, да застрашиш със страстта си поминъка на тези хора, това могат да го направят само изроди. Едно пррестъпление - непремахването на мутроловния барок на олигарха, сега води до верига от други. Една мутра се е изгърмяла по паметника на Вазов на вр.Ком, защо пък друга мутра да не се изгърми по конете на човека. Не е като да колиш животното, защото тогава изпитваш удоволствието когато му влиза ножа, но и така може. А пробелемът на човекът с простреляните коне, проблемът е на самия този човек. За мутрата остава кефът. Тя си  плаща на някой, за да не я лови закона..    


Собственикът на снреляното си стадо,конярът с български корени Душко
           на коня си пред връх Орлов Камък



Вижда се раната на бута на кобилата.Куршумът от снайпера на мутрата
е излязъл където е опашката й,на 5 см.от конеродния й орган.



                     Кобилата с простреляния заден десен крак.



                Част от стадото,все още наплашена след налета на мутроловците.



Този кон е получил някаква рана,защото изведнаж става частично парализиран.

Jalna kartina..gorkite jivotin4eta,gorkite xoriza..:(((
Dojde vreme ili da se jivurka,ili da se mre...nqma go Botev,nqma go Levski...naroda spi o6te sun dulbok..

Ще ми се някога да се появи един роден Батман и да почне да раздава справедливост... комуто и както.

защото ние вече хората се оляхме от чудене какво да правим за забавление, не се сещаме, че за всяка причина, която създаваме, след време си преживяваме следствията, но тогава само проклетисваме все, че все други са ни виновни, а ние сами сме създали причините някога с някакво свое действие.
На такива изверги, стрелящи и убиващи за забавление, имам само едно пожелание, някой някога по тях да започне да стреля за забавление, как ли тогава ще се чувстват, но и да са в позиция на беззащитни, както са животинките, избивани безжалостно от тях.

Рано или късно ще си получат възмездието за всяко свое действие - причина - следствие, железен закон е, от личен опит го казвам, и от наблюдение върху хората. Нищо не остава ненаказано и то ние самите се самонаказваме чрез своите си действия.