Този древен път не е изгубвал значението си от построяването му за придвижване на римските легиони до позорния Ньойски договор, който отнема половината от българската територия, която той пресича. По време на турското иго пътят е разширяван и ползван, като турските километрични знаци са запазени до днес. От всички римски пътища, които прехвърлят Западния Балкан този, макар и не най-широкият е бил с най-голямо значение. По него са пътували с натоварените си със стока коне или волски каруци хора от района на север от Белоградчик до Софийското поле. Възрастен човек от с. Равно Буче /Сърбия/ разказа, че родителите му са ползвали пътя да пътуват от селото му до Чупрене, за да правят смяна на стоки: луканка или скланина или кожи срещу точно определени килограми зърно, най-вече ечемик. Пътували са и турски войски в опит да разширят империята си на запад и после да я опазват. Пътят при нас е запазен след с. Чупрене, където той се отправя към Светиниколския проход. До 1989 г, когато пътят се ползваше от гранични войски,  той се подържаше. Сега е изоставен и трасето му на места не личи или е изместено. Към нас участъкът е стръмен и горист,към Сърбия е по-равен и има много пасища. Лошото е, че там водоизточници няма, те са при нас и сръбските говеда до преди време идваха сами да пият вода, но сега и това не става, защото циганите от Чупрене изчезват част от кравите на хората, най-мече телетата. Поради това хората свалиха говедата от прохода по-ниско до местните водоизточници, където обаче пашата е по-малко. След Прохода пътят е по-запазен и се спуска в с.Равно Буче и покрай Алдина река слиза до гр .Кална. От тук през Пирот и Димитровград той е достигал до Софийското поле.
     Проходът Петрохан е съществувал успоредно с него, но е бил полван от хората по градовете Монтана, Враца и др. съседни. Петрохакият проход е много висок и труден за преодоляване. В севрната част на планината той е минавал частично по трасе на римски път от Бързия до Петрохан, но при разширяването е построено ново, което се е изкачало над мясотот на водохващането за каскадата и се е спускало до с. Бракьовци. След влошаване на отношенията със Сърбия цялото движение от Видинско вече се пренасочва към прохода Петрохан, а движението през Светинколския прод е отрязано. Така, вече 90 години от Видин до София се пътува доста по-дълго и се преодолява доста по-висок проход.
    Дали не е дошло времето този път да се възстанови, макар сърбите да не са още присъединени към ЕС? Според мен - да .Но има едни проблем. Преди това циганите от Чупрене да бъдат върнати по местата, от които мигрираха в Чупрене, в противен случай ще се получи доста голяма престъпност и в Сърбии с участие на български граждани. Тя вече започна и за нея ще напиша друго писание.



Римският път в близост до Светиниколския проход.



Печат-сертификат на майсторите на пътя.Този камък е широк 2 метра.



В този участък пътят е бил разширяван.Старото трасе с наличието на големите
камъни по него си личи,защото няма тежест,която да  слегне тези големи камъни.



Големи камъни, на които робите са правили "лице" и са
полагали в пътната настилка.



Разширяван участък от пътя.Разширенията са се слегнали.