Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2011 17:25 - НА ОРЛОВ КАМЪК
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 2422 Коментари: 1 Гласове:
10

Последна промяна: 03.10.2011 19:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                    ЕДИН  ОТ  НАЙ-ТРУДНИТЕ  МИ  ВЪРХОВЕ

 

     Преди две години, ”кацнал” на вр. Хайдушки камък срещнах сръбски говедари от с. Алдина река. Там хората са с български произход и говорят развален български език. Казах им, че имам желание да се изкача на продължението на рида, започващ от вр. Хайдушки камък и завършващ с вр. Орлов камък, който е в Сърбия, но ме е страх да не ме хванат като нарушител на границата. Те казаха, че ще дойдат с мен ако трябва да ме вардят, щом ме е страх, макар тук тяхна гранична полиция да няма, но аз отказах. Да се изкача на този връх бях включил в туристическата си програма още от 1990 г, когато за първи път изминах прехода Ком – Тимок. После го изминах още два пъти. Красотите на Западния Балкан обаче все ме теглят към него и това лято извърших няколко пътувания от към Сърбия, от които незакрита остана само още една глава – Миджур. Тя обаче е най-леката, защото вече има база /в Сърбия/ под връх Бабин зуб, само на два часа от Миджур, от където могат да се предприемат страхотни преходи по билото на Балкана. То тук е почти навсякъде над 2000 м.н.в.

    За незапознатите с прекрасния дял на Стара планина между върховете Хайдушки и Орлов камък,високи около 1750 м.н.в, но щуро алпийски,  ще поместя кратко описание. От седловината Светиниколски проход на северозапад билото на планината започва да се издига.В началото то се издига равномерно, но после „подивява”. На скалите по него, наподобяващи наблюдателни пунктове се твърди, че хайдути наблюдавли равнината, където днес е почти 100%  превзетото от цигани с. Чупрене. При върха билото се извърта на 90 грауса и след около 1,5 км. достига следващия връх, Орлов камък. Да се провре турист между смърчовете или в страни по хвойната е много трудно. Аз по тези участъци веднаж съдрах два от трите си панталона, друг път в борба с клони на хвойна, дебели колкото ръцете ми се върнах без анорака и джиесема си. При връх Орлов камък билото пак завива на 90 градуса и започва да се спуска към последния алпийски връх на планината, Голеш. Тази година от Сърбия се изкачих на Хайдушкия камък с намерение да се провра през смърчовата гора до Орловия връх, но половин час след опита ми да сторя това се абортирах от него. Макар и с предпазни очила срещу удари на мъртъв смърчов клон по лицето ми, издържах до някъде и се повърнах. При връщането си преодолях още по-голям гъстак.Смърчови игли имах и по местата,където няма как да влезнат.  Само свинските пътеки, които представляват тунели под мъртвите смърчови клони доказват, че тук може би има диви животни, но поради сушата тази година и те са напуснали района. Човек или високо животно тук не могат да навлезнат въобще. Такава дивотия само над с. Дойкинци съм виждал, но там гъмжеше от животни, а това тук си е едно скривалище за диви прасета,в момента напусното. Тук за тях няма нито вода, нито храна. С мен се случва някакъв интересен феномен.Без да виждам дивите животни около мен, а те със сигурност ме гледат, аз усещам дали такива има около мен или пък няма. Докато преборвах отвратителните смърчови клони през ума ми не мина мисъл,че ще срещна диво животно. В този мрак и сух въздух нищо не може да живее. Добре, че си носех достатъчно вода.

      Величието на тази най-висока част на Светинколската планина е видно от долината на р. Стакевска. Тя се загражда от един рид, спускащ се от вр. Хйдушки камък, който разделя долината й с тази на р. Чупренска. Вторият рид се спуска от вр. Голеш. Той е доста широк и по долините му има села: Крачимир, Праужда, Граничак и др. По продълението на този рид се намират Белоградчишките скали, като от него към р. Стакевска покрай деретините има още доста селца в състояние на клинична смърт. Свсем леко извитата дъга по най-високата част на Светиноколската планина е участъкът между между върховете Хадушки и Орлов камък. Такъв гъст смърчов северен мрак има много рядко по Балкана. В ляво от Хайдушкия камък преминава римски път от с. Чупрене за гр. Кална, а в дясно от него преминава друг римски път от с. Стакевци за с. Алдинци.

    Ето ме вече в Сърбия, решен да се изкача на Орловия камък от с. Алдина река.Теренът се оказа невъзможен поради подраста и хвойната. Върнах се обратно в селото, като изгубих два часа и изразходвах доста сили. От там отидох на по-висок рубеж, на Светиниколския проход. От него има останал от сръбските гранични войски път, който още повече доближава върха. А до върха се достига по някоя морена, защото по хвойната е невъзможно. И прасетата са напуснали този район заради непроходимата вече хвойна. Морените обаче не са стабилни както на Пирин, където са съставени от големи камъни,а са от различни по големина нацепени от ледовете камъни, доста от тях подвижни. Стигнах до първия връх, но следват още два по-високи. Морени, хвойна и скали, това представлява билото тук, върви се много трудно. Има останали от времето на граничарите изкопи от капаните за диви прасета,обрастнали и трудно различими. И в тази дивотия чувам човешки гласове, един е басов - на човек, още един е на жена, а един е на дете. Халюцинации в таз пустиня, казвам си аз, но след малко чувам дори повече гласове. Времето е с ниски облаци, избирам си репери ако се замъгли, но то пък се оправи след малко. Виждам четвъртия връх от поредицата Орлови камъни, където билото на планината завива на 90 градуса и...туристи. Те ми махат, чудят се какво правя там, като разбараха, че съм българин и съм сам съвсем се шашнаха. Оказаха се сърби от Белград, туристи, които ходят на туризъм по билото на Балкана, което се явява граница с нас. Тръгнали от Копрен, а аз ги доучудих, като им казах, че поредицата Копрен се състои от пет върха. Тези сръбски туристи бяха посещавали дори вр. Ком с надежда да ги не видят нашите гранични полицаи. Учудиха се, че има и друг, който познава както тях билото на Балкана. Идвали и те в България, били по Троянската планина, на Рила били, правеха планове да идват в България пак. Казах им да вземат още хора, те пък после ще доведат други.

     Те продължиха по билото към последният алпийски връх на Балкана на север, вр. Голеш, висок колкото Мургаш, аз – в обратна посока. Да се върна по този ужас, по който се изкачих и не помислих и след оглед от билото си избрах морена от самото било до пътя за граничарите. Таз морена бе от по-едри камъни и се спуснах по-спокойно.

   Приключих с посещенията ми по Западния Балкан от към Сърбия за тази година. Остава ми идущата късна пролет да си направя база високо около туристическия им комплекс Бабин зуб и от там да предприема разходки в посока към Вражата глава, до където стигна или към страхотиите от смърч около Шилистата чука.От тук ще е по-лесно, защото се върви по наклонени тревисти терени и било, където е възможно, докато към нас от самото било слиза непроходима смърчова гора.

   Убедих се, че не само аз не влизам в туристическите стандарти. Срещнах сърби, които ползваха същия път по билото на Балкана и които искрено ми завидяха,че съм изминавал 3 пъти маршрута Ком-Емине, който преход те също имаха намерение да извършат.Разменихме си имейладресите, когато решат ще ги консултирам.

    Останал сам на този прекрасен връх, където има рушаща се пирамида, символ на отвратителните години на противопоставяне между Гошо Тарабата / впоследствие подменен с Правешката Тиква/ и фашисткото куче Тито и неговите господари, в съзнанието ми нахлу стих от прекрасното стихотворението на г/жа Р.Стоилова, в което тя пише за душата си, „завлякох я на края на света”. Много точен изрз е намерила. Ако се пробие една дупка от България през центъра на земята, другият отвор ще бъде в Нова Зеландия, където тя живее. Стана ми мъчно за тази жена, че е толкоз далеч от Родината си и посвещавам тоз постинг на нея с пожелание по-често да си идва. А когато си дойде тук, да бъде втори Едмунд Хилъри.




Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bven - Привет, Коста!
03.10.2011 22:19
Толкова картинно разказваш своите преживелици, че имам желание да видя партизанстванията ти на филм (или клип)!:))) Хубаво е, че каквото и да се случи по време на преходите ти, чувството ти за хумор е над планинското равнище! Благодаря за описанието.
Хубава и мечтателна вечер!:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12180436
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031