Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2011 11:42 - ДВАТА БИВОЛА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 1679 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 03.10.2011 15:30


                                                                       Към г/жа В+ и г/жа Е+                                                                            

 

        С ПОЖЕЛАНИЕ КЪМ ДВЕ СТРЕМЯЩИ СЕ КЪМ КРАСОТА СЪЗДАНИЯ

                              ДА СЕ ОПИТАТ ДА НАПИШАТ РАЗКАЗ

 

     Аз следя блога на две дами,които особено ценя. Мисля, че имат сила да напишат разказ и сега ще им предложа един сюжет, който чух при едно от пътуванията ми по планините. Историята, която ми разказа един много стар човек ми напомни за разказа на Константин Канев,БАЛАБАН - кучето, помагало на овчаря в трудни моменти и което остава в спомените му през целия му живот. Още един такъв силен разказ има, КОБИЛАТА ЛАСА, но не помня автора му. И този сюжет е много силен, но поп Канев е познавач на човешката душа, забива думите в сърцето. Толкоз години минаха, но ето че си спомням думите на стопанина на Балабан, макар да забравих името му, който виждайки кучето си да умира от старост казва: Ех Балабане, да можеха да се дават човешки дене на кучешки живот ,бих ти дал от моите!

    Историята която чух се отнася за два бивола. Разказа ми я един старец, чиито родители се преселили в България от Западните покрайнини:

    Биволите на семейството им в селото били най-едрите, най-силните и най-красивите. Имало особено силна връзка между биволите и момченцето. Когато го видели, биволите се радвали, ближели го, оказвали му някакво внимание, биволско. Момченцето пък укривало по малко качамак от своя или късче хляб или храна за прасето и ги носело на биволите. Негово зъдължение било през зимата да им дава определно количество слама, но то тайно от баща си им носело още. През лятото, когато за биволите нямало работа момченцето трябвало да ги откарва на паша до барата извън селото. В барата те лягали на хлад да поспят след обед и за да си пропъждат мухите, като само главата им оставала навън. Момченцето яздело биволите, но те се ревували един друг, когато то предпочитало единия от тях. На връщане от паша то яздело другия бивол. Още с извеждането от обора биволите усещали, че момчето ще ги води на паша и двата бивола лягали, за да може момчето да им се покачи. Както камилите. Единят бивол ставал с удоволствие, а другият се надявал да го зарадва момчето на връщане.При друг случай един от биволите щял да настъпи момчето и да му размаже крака, но в момента, когато биволът допрял копитото си до крака на момчето го вдигнал светкавично нагоре, спрял се с вдигнат крак и погледнал преди да пристъпи отново.

    Биволите били много силни и всякакъв товар в каруцата можели да изтеглят. Бащата водел биволите, момчето било до него, но ако пътят бил добър, момчето било върху един от биволите. Една есен бащата претоварил каруцата с картофи. Спускайки се по някаква стръмнина, бащата който водел биволите се спънал и паднал пред тях, а те не могат да спрат бързо претоварената къруца и момчето е помислило,че баща му ще бъде сгазен от тях. На секундата те легнали на земята и с гърдите си избутали бащата напред, а те влачейки се успяли да спрат тежката каруца. Бащата, за когото момчето помислило, че ще бъде сгазен от еднотонните биволи останал невредим. Станал бащата, но биволите лежат и не мърдат.Чак когато бащата поставил „кучки” /спирачки/ на задните колела и разпрегнал лежащите биволи, те станали. После ги запрегнал отново и продължили.Ако биволите са се опитали да станат след като стопанина им е бил извън опастност, тежката каруца е щяла да ги смаже.

       Още един епизод, този път трагичен, разказа дядото за тези биволи. Теглейки пак претоварена каруца, крак на единият бивол пропада между два големи камъка, той не може да го изтегли и го чупи. Биволът пада и повече не може да стане. Бащата разпряга биволите и поръчва на момчето да отиде до селото и да доведе кръчмаря, за да дойде и да заколи бивола, да „му вземат месото”. Иначе загубата щяла да е пълна. Момчето отказва да извърши такова нещо, но баща му казва: Това е животът, заминавай!  Момчето се съгласява и изпраща кръчмаря, но не се връща с него. След този случай то изпаднало в нервна криза и се чувствало като Юда. Заклали бивола, любимото животно на детето. За да има втори бивол при тегленото на каруцата набързо купили още един, но той бил по-слаб от еша му и не можели да теглят заедно каруцата. Толкова едър и силен бивол не можело да се намери и бащата решил да „предложи” и другия любим на детето бивол на кръчмаря. Тогава то реагирало по такъв начин, че бащата се принудил да отведе бивола в съседно село, където го разменил с друг, по-дребен, подходящ за еш на новозакупения, който бил приучен да тегли от съответната страна, ляво или дясно.Според бащата смяната била кон за кокошка, само за да не стрОши хатъра на детето си.

     От мъка по предишните биволи момчето не се интересувало от новите биволи,а когато им носело храна или вода те навеждали заканително глава срещу него.

     След толкова години,вече много стар човек,споменът от тези две животни,с които е имал такава силна връзка като дете и които са спасили живота на баща му не избледнява. Цял живот човекът е прекарал на село, гледал е животни, но тези биволи, свързани с детството му са останали любимите му. Разплака се,докато говореше за тях.

      Свързах този разказ на дядото със сюжетите на някои разкази на К. Канев, запомних го и го предлагам на тези две стремящи се към красота дами. Ще ли бъде тази „поръчка” по силите им? Със сигурност, да!

  

 




Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. diso - Историята е страхотна.
03.10.2011 13:19
Историята е страхотна.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 8242754
Постинги: 3477
Коментари: 9078
Гласове: 16138
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930