Белоградчишките скали представляват една от скалните групи на Свети Николската планина.Тези групи в нея са около 30.Те започват от с.Фалковец и свършват при грандиозна варовикова долина над с.Ганичак.Дължината на скалния рид и над 20 км.При посочените цифри не претендирам за точност.Най-широка и с най-големи скали група е тази от Белоградчик до с.Праужда.От с.Праужда до с.Граничак групите са по-скрмни по размери,но не по-малко красиви и интересни.Над тях минава римски път и има останки от крепост високо на рида над с.Праужда,където непрестанно копаят иманяри.Скалите на Дяволския град в Сърбия са една шушка в сравнене с нашите,но причината да са по-известни е доброто отношение на сърбите към природния им паметник.Вместо да крадат от него циганите вековни дървета и дъски с дърворезба за печките си,те имат охрана на парка и подържащ персонал.Освен това го популяризират чрез насочване към нето на туристи с автобуси от страната.
     Белоградчик намрам малко променен към дбро.Няма ги вече щъкащите по улицата семейства с окъсани и мръсни цигани с децата си,опитващи се да откраднат нещо от магазините,като влизат всичките в тях,улиците са по-подредени.Вместо насядалите навсякъде цигани някога,днес пред заведенията за хранене видях дебели цигани на бира и приказки с други дебелаци,а също хора и гости на града.Един от хотелите е ремонтиран,този до него е руина.
     Белоградчик е изходен пункт за посещаване на отделните скални групи,друг така актуален пункт е с.Праужда.Освен към скалите,от тук се тръгва към Свети Николската планина,един бисер за нашата природа.Тук е кипял живот още по римско време,защото останки от римски пътища прехвърлят планината между селата Салаш и с.Долно Корито в Сърбия,между селата Крачимир и Радичевац,трети - между селата Стакевци и Репушница и четвърти,най-красивят,между селата Чупрене и Равно буче.
     От севрната страна на вр.Хайдушки камък има естествена смърчова гора,от източната пък стърчат три турли като тази над с.Солища в Родопите,но доста по-големи.Рид към Сърбия е осеян със скали.Малко под върха има скална тераса,от която се вижда долината на Чупрене и поради която върхът е наречен Хайдушки камък.Но освен долината на р.Чупренска се вижда и цялата верига на скалите.За тези,които знаят накъде да гледат....
   



Надписът,оформен чрез дърворезба да се чете тека: Природна забележителност Белоградчишки скали.Само че част от дъската му е потрябвала на минаващ покрай нея циганин с каруцата си.А Общината - тя има пари.Ще поръча на дърворезбар да направи ново пано.Щом има пари за помощи,ще намери още пари и за надпис.



                            Скала-кула  на входа за Белоградчик



                               Майка и дете след малко ще се целунат



                                               На входа за Белоградчик



Страж над шосето,влизащо в Белоградчик.Дебне една глава на вкаменен динозавър.







                                Скали в самия град Белоградчик







                           Джамията в Белоградчик



                                          Крепостта над Белоградчик



                                           Около крепостния зид.



                                      Част от крепостта над Белоградчик



                                     Част от крепостта над Белоградчик



                 Глава на кон и загърнат в ямурлук ездач
















         Модел за претворяване някъде в паметник



                       Селянка с дълга пола.











            Жива украса върху едната скална кукла.



                                      Разрешено само за кацане на птици!



         Най-голямата скала се крепи като на магия....







Древен изкоп на скалите,подобен на изчегъртаните с кремъци от траките.Но не  е правен от тях,защото техните са идеални цилиндри.Ползва се до днес,да си фърлят пушачите фасовете в него.За естествени нужди не става,много е широк.



                               Дамата е по-висока от кавалера.И го не харесва.



    Това надарено с талант момиче днес е живата украса на скалите.На него посвещавам тази колекция от снимки с надеждата да нарисува с графика съвременния кентавър.Не срастнал се с коня,а с офроута си...